ЗА ШУМЕН

новините сега и веднага
ШУМЕНСКА ЗАРЯ®
вашият вестник

Свързани новини

Празникът на дома – Игнажден

Отново сме във времето на прекрасния кръговрат на коледно-новогодишните празници. А днес и винаги на 20 декември е Игнажден. Народната астрономия свързва днешния ден с предстоящото зимно слънцестоене. Според християнския църковен календар, днес тачим Свети Игнатий Богоносец и затова може би във фолклора е казано, че се нарича още Нов ден или Млада година. Обредите на Игнажден в българския фолклор са свързани с гадаенето и магическото заклинание за берекет и благополучие през настъпващата нова година. Най-важен сред тях е полазването, сиреч предричането, чакането на магически гост - първият гост. На Игнажден от сутринта всички с трепет очакват кой ще бъде полазникът - първият посетители на дома, който ще внесе късмета през настъпващата година. Ако той самият не е късметлия, няма да има и благополучие за къщата, в която е влязъл. Затова и цялото домочадие очаква да влезе добър, достоен човек, за да е спорна, хубава годината. Полазникът се посреща тържествено и с уважение на трапезата. Ако пък се появи кутсузлия, стопаните залостват здраво портата, за да не се отбие на гости, да не може да влезе. За да бъде благословен празникът, полазникът някога се посипвал с пшеница, с много плодове, с много дарове от природата, за да има берекет, благополучие, плодородие. Освен с гощавка, стопаните го дарявали и с някаква дреха - връхна или чорапи. Чудесно би било днес да направим някакъв малък подарък от сърце за този, който влезе пръв в дома ни на Игнажден. Това е на добро. На този ден се спазва стриктно поверието, че нищо не бива да се изнася от къщи, не бива да се дават пари на заем, защото това е начин да изнесем благополучието от дома си. Всички ритуали и действия имат за цел да извикат доброто и да изгонят злото. В тази връзка са и забраните за работа на Игнажден. В някои домакинства на 20 декември се коли прасето - жертвеното животно, курбана за 25 декември - Коледа. По вътрешностите на жертвеното животно се гадае и за това каква ще бъде новата година. Този ритуал води началото си от прастари времена по нашите земи. Много са поверията, но като цяло Игнажден е домашен празник. Вечерта се реди игнажденска трапеза, ястията са постни. Присъства на масата непременно игнажденска пита, варен боб, варено жито, туршии, ошав, орехи. Стопанките правят големи зелеви сърми с ориз, за да има едри пилета и едри яйца, а върху житото или хляба е хубаво да се запали свещичка. Добре е на този ден да се направят и питки за децата, които живеят наоколо. Трябва да се почетат и именниците Игнат, Пламен, Пламена и други. На Игнажден се ходи в гората, за да се избере бъдникът - дъбово или крушово дърво, което ще гори в огнището на дома на Бъдни вечер. Привечер се носи в къщата от най-възрастния мъж и се миросва, за да бъде готово за Бъдни вечер. Игнажден е християнски празник, с богата традиция. В нея, насищайки дните около Коледа и Нова година с тази богата обредност и ритуалност, българинът изразява почит. След Игнажден се зареждат наистина много празнични дни, традиционни ритуали, оцелели през хилядолетията, езически, християнизирани и християнски. Всичко, което се прави, е насочено именно към доброто, извикване на вселенското добро, вселенската положителна енергия, която да влезе в душата на човека, в неговия дом, в неговия ареал, където обитава, където живее. Особено силни са ритуалите на Бъдни вечер - святата нощ, която е тайнствена, която разделя времето в астрономически и личен план на човека, време, в което се поставя началото на Началото.

Милена АНДРЕЕВА, 22 Декември 2016 16:12, 418 прегледа

Рубрики

Общини

Страници