ЗА ШУМЕН

новините сега и веднага
ШУМЕНСКА ЗАРЯ®
вашият вестник

Свързани новини

Проф. Христо Трендафилов анализира в нова книга времето на цар Симеон

Дългогодишният преподавател в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, както и в университетите в Санкт Петербург (Русия) и Будапеща (Унгария), проф. д.ф.н. Христо Трендафилов излиза пред специализираната аудитория на научния свят с актуалната си книга „Цар и век: времето на Симеона“. Ценното произведение е издадено с конкурс на общинския фонд „Култура“ и е отпечатано в университетското издателство в Шумен и в издателство „Фабер“ (Велико Търново).

Рецензентът на книгата проф. д.ф.н. Татяна Славова от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ отбелязва по този повод: „Христо Трендафилов е сред най-добрите познавачи на личността и делото на цар Симеон и неговата епоха. На тази тема под перото му са излезли редица статии, книгата „Младостта на цар Симеон“ (2010 г.) и са съставени антологични подборки с творби от епохата на Българския Златен век. Новата му книга „Цар и век: времето на Симеона“ впечатлява със своя замах, оригиналност и широта на авторовите концепции. Много от изказаните авторови тези се въвеждат в научно обръщение за първи път и трябва да достигнат до аудиторията.“

Книгата между твърдите си корици съдържа 532 страници. Завършва с резюмета на руски и на английски език. Авторът е разпределил текста в четири инсталации – една особена жанрова форма, с която се търси едно по-модерно представяне на проблемите. Приключва с притурката „Цар Симеон и кирилицата“.

Много показателен факт е, че от 1983 г. насам, т. е. през последните 34 години не е излизала монография, изцяло посветена на цар Симеон. „От много години се занимавам с проблемите и авторите на Преславската книжовна школа: Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, а от доста години и с цар Симеон“ - споделя проф. д.ф.н. Христо Трендафилов пред нашия вестник. А проф. д.ф.н. Донка Петканова – носителка на Международната Хердерова награда, преди да почине през 2016 г., е написала: „Христо Трендафилов има обемиста и новаторска дейност като учен и преподавател. Приносите му са в археографията, в изясняване на разпространението и общославянското значение на „Небеса“ от Йоан Екзарх. Той поставя и разработва непроучени теоретични проблеми върху основата на исторически и литературен материал, открива незабелязани връзки и паралели.“

Лиляна Грашева от Института за литература при БАН подчертава: „Най-важното обстоятелство за формирането на Христо Трендафилов като литературен историк-медиевист са двата му престоя в Русия – четири години в Москва (б. а. - като докторант) и четири години в Санкт Петербург (като преподавател). Решаващи за профилирането му се оказват незаменимата с нищо атмосфера на руските книгохранилища, запознанството с ръкописи, архивни материали и редки издания, библиографската пълнота и, разбира се, преките контакти с видни специалисти. Предпочитаната научна форма при Трендафилов е семиотичният анализ на историческите факти и духовните явления.“

„Близо седем години работя по тази монография – казва пред „Шуменска заря“ проф. д.ф.н. Христо Трендафилов. - В нея съм се съсредоточил не толкова към воинската аура на цар Симеон, колкото към цивилизационните му достижения и обучението му в Константинополския университет. Искам да го представя като един велик европейски просветител и мислител, а не като пълководец, за който е писано предостатъчно. В погледа си към делото на цар Симеон гледах да не бъде съвсем чисто и строго научен, а да съдържа и редица опити за създаване на поетична атмосфера.“

Нека да цитираме още двама световноизвестни руски учени. Александър Панченко от Института за руска литература при Руската академия на науките определя: „Характеризирайки трудовете на Христо Трендафилов ще подчертая, че те се отличават с истински академизъм, т. е. с прекрасна археографска подготовка, безукорно знание на предмета, самостоятелност и задълбочена аргументация на концепциите и изводите. Неговите изследвания са безспорен и дълговременен принос в славистиката.“ А Борис Успенски от Московския държавен университет „М. Ломоносов“ - действителен член на Европейската академия на науките, е категоричен: „Отличителна черта на Христо Трендафилов като изследвач е интересът му към общотеоретична проблематика, която в трудовете му се съчетава с щателен анализ на конкретния материал. Това щастливо съчетание на абстрактно и конкретно, на общо и частно дава ценни плодове, които обогатяват науката. Трендафилов може да бъде смятан за експерт и по старобългарска, и по староруска литература. Изключително приносни са неговите разработки в областта на поетиката на средновековните литератури и на семиотиката на историята.“

Пламен ГЕОРГИЕВ, 30 Март 2017 16:03, 342 прегледа

Рубрики

Общини

Страници