ЗА ШУМЕН

новините сега и веднага
ШУМЕНСКА ЗАРЯ®
вашият вестник

Свързани новини

Българите в Регенсбург се прекланят пред делото на свети Методий

снимка: Децата от българското училище в Регенсбург „Св. св. Кирил и Методий“, събрани на 24 май да празнуват Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Снимки Личен архив

След демократичните промени хиляди българи напуснаха Родината и се установиха в Германия. Значителен брой български студенти отидоха да учат и да специализират в град Регенсбург. През 2005 г. там е основана Българската църковна община „Свети Николай“. По традиция всяка година на 24 май енорийският свещеник прот. Виктор Иванов-Цимер събира своите енориаши край паметната плоча на свети Методий, за да отбележат заедно, макар и далеч от Родината – Деня на светите братя-първоучители, на българската просвета и култура и на славянската писменост. Така се родила идеята до плочата на немски език, прославяща делото на свети Методий, да има и изписана на български, с букви и на писмеността, на която светите братя посвещават живота си. Отец Виктор се запалил от тази идея и не жалил усилия и време, за да я доведе до успешен край. Немското законодателство поставя много условия за създаването и поставянето на подобна паметна плоча. Изискването на градските власти е новата плоча да е с размерите на първата, поставена там, да е в нейния стил, от същия материал.

През 2011 г. българското генерално консулство получило разрешение от немските власти за поставяне на мемориалния знак. През следващите години се работило по оформлението на плочата, събирането на средства, получаването на всички необходими документи. Начинанието е финансирано от семейството на богослова Петър и Наталия Живанови, които живеят в Калифорния, САЩ. Те откликнали на идеята на отец Виктор и дарили необходимите средства. В делото по поставянето на паметната плоча си сътрудничели представители на Българската православна църква и на дипломатическите мисии на България в Европа. За осъществяването на проекта допринесли също Меглена Плугчиева (бивш посланик на България в Берлин), от немска страна на начинанието съдействал епископът на Регенсбург Рудолф Водерхолцер. През 2015 г. усилията на всички тези хора достигнали до своя завършек и отец Виктор вече с гордост събира енорията си край плочата, на която на български език пише: „В памет на великия славянски апостол свети Методий, пребивавал в Регенсбург през 870 г. От благодарния български народ. 2015 г.“.

В тази връзка ето какво още ни споделя една много красива и млада шуменка, която е завършила икономическа специалност в Университета на Регенсбург (където е преподавал и папата на Римокатолическата църква Бенедикт XVI). Носителката на короната на „Мис Шумен 2000“ Димона Стоянова и сега продължава да живее в този град на територията на федерална провинция Бавария, който е административен център на регион Горен Пфалц в Германия. Жителите на Регенсбург днес са около 150 000, градът се сочи за най-голямото дунавско пристанище на Германия, а средновековният му център е включен в Списъка за световно културно наследство на ЮНЕСКО. „Всяка година честваме 24 май, като поднасяме цветя пред плочата в памет на свети Методий – разказва Димона. - Тя съществува от много години, но от 2015-а поставихме и плоча на български език. По традиция нашето тържество започва в българското училище „Св. св. Кирил и Методий“. Децата рецитират, пеят. Следва шествие към плочата, поднасяне на цветя и накрая се играят хора с участието на нашия ансамбъл „Родопи“. Специално през месец май на тази 2017 година ни се наложи да отпразнувахме Деня на светите братя Кирил и Методий с десет дни по-рано.“

Прекрасната Димона не рядко си идва със семейството в България и в родния град Шумен. А когато е в Германия, работи в маркетингова компания (Ranger Marketing). Тя много се гордее със своя син Теодор Стоянов. Сега той е на 7 години. Ученик е във втори клас както в немското, така и в българското училище. И както повечето деца на неговата възраст, момчето се занимава усилено с футбол.

От Димона научихме още за историята на паметната плоча, посветена на делото на свети Методий. Преди две години православната общност в Регенсбург не само богослужебно отбеляза Деня на славянските просветители, но и участва в освещаването на паметната плоча на български език в чест на свети Методий. Тогава в българския храм бе отслужена света литургия от Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний. А по-късно всички богомолци в литийно шествие отишли до Стария житен пазар, където архиереят осветил паметната плоча. До нея е сродната плоча, на която на немски език е изписано: „В памет на великия славянски апостол свети Методий, пребивавал в Регенсбург през 870 г. От благодарния български народ“. Тя е поставена още през 1985 година по повод на това, че свети Методий пребивавал в Регенсбург през 870 г. като обвинен от немското духовенство за неправомерна мисия (последвало е негово затворничество в Елванген).

От записките на отец Виктор Иванов научаваме също, че плочата в чест на свети Методий се намира в старинната част на Регенсбург, на стената на катедралата „Alte Kapelle“. Тя е поставена тук през 1985 г. като възпоменание на 1100-годишнината от смъртта на славянския апостол. За съжаление, погледнем ли назад в историята, ще разберем, че пребиваването на Методий в Регенсбург не е било от най-светлите моменти в неговия живот. През 870 г. в града срещу него е бил свикан католически баварски съд под формата на Епископски събор. Основното обвинение на съда е, че архиепископ Методий проповядвал в чужда област. Истинската причина, обаче, е тази, че той всъщност проповядвал на славянски език. Присъдата на събора изпратила Методий на заточение в манастира „Елванген“, където той прекарал следващите две години и половина от своя живот. В Регенсбург има Институт по източни църкви, който през април 1985 г. организирал в университета на града голям международен симпозиум, посветен на делото на Методий. В Регенсбург има и православна църква, която се намира в централната част на града в парка срещу железопътната гара. Недалеч е и площадът, където е поставена възпоменателната плоча.

Какво още трябва да си спомним от историята? През 867 г. двамата славянски мисионери Кирил и Методий се появяват първо пред един църковен събор във Венеция и са поканени в Рим, където са приети любезно от папа Адриан II. В Рим Константин заболява тежко, става монах и приема монашеското име Кирил. Той умира на 14 февруари 869 г. в Рим. Методий е назначен от папата за папски полномощник за панонско-моравските славяни и става архиепископ на Сирмиум (днешна Сремска Митровица във Воеводина, Сърбия), който тогава се намирал под българско господство. При един баварско-моравски военен сблъсък Методий попада в пленничество и е откаран по нареждане на крал Лудвиг II Немски в Регенсбург, за да отговаря за дейността си. Пред съда е бил разпитван и инквизиран, а после изпратен в затвор в района на Боденското езеро в Швабия без знанието на папата.

Пред Регенсбургския скалъпен процес Методий се държи смело и достойно. На обвинението: „Ти проповядваш в наша област!“, той отговаря: „Ако знаех, че е ваша, бих се отказал, но тя е на Свети Петър (т .е. подчинена на папата)… И наистина, ако вие от настървение и алчност прекрачвате, въпреки каноните, старите граници и забранявате Божието учение в тези области, пазете се да не би, като искате с костен череп да пробиете желязна планина да си пръснете мозъка“. Обвинителят му казва: „Щом говориш остро, зло има да патиш“. Методий отговаря: „Казвам истината през царете и не се срамувам, а вие правете с мене, каквото искате. Аз не съм по-добър от ония, които, като са говорили истината, чрез много мъки са се освободили от този живот“. Присъствалият на съда крал Людовик Немски, разгневен от упоритоста, с която Методий се защищава, а съдниците не могат да му възразят, казва подигравателно: „Не измъчвайте моя Методий, защото се е изпотил като при пещ“. А Методий отговаря: „Тъй е, господарю. Веднъж някакви хора срещнали един философ изпотен и го запитали: „Защо си изпотен?“, а той отговорил: „Спорих с прости хора!“ Едва след много острата намеса на следващия папа Йоан VIII Методий е освободен през 873 г., но му е било забранено да използва славянския език в богослужението. Същевременно Методий превежда библията и многобройни църковнослужебни трудове на староцърковно-славянски.

През 885 г. Методий умира и неговият проект за една славянско оцветена църква в Моравия и Панония в значителна степен е провален. Делото на Методий, обаче, остава живо чрез неговите ученици, сред които Климент, който развива по-нататък глаголицата в азбуката, наречена кирилица.

Милена АНДРЕЕВА, 23 Май 2017 08:05, 1395 прегледа

Рубрики

Общини

Страници