ЗА ШУМЕН

новините сега и веднага
ШУМЕНСКА ЗАРЯ®
вашият вестник

Свързани новини

Тъжното и забравено лице на възрожденските архитектурни шедьоври на Шумен

снимка: Най-старата сграда в Шумен — Безистенът, сега тъне в бурени и е останал в сянката на средновековния си блясък. Снимки Тошко ЙОРДАНОВ

„Културен феномен“ - така с възхищение съвременните учени наричат град Шумен. Защото в него се раждат 31 на брой известни за сега общобългарски начала. През епохата на нашето Възраждане градът-крепост става както символ на османското могъщество, така и се превръща в огнище на българщината, в което избуява високо национално съзнание, стремеж към знание и просвета, горещо родолюбие, чувство за обществена отзивчивост и отговорност.

Възрожденското културно историческо богато наследство днес буди чувства на местен патриотизъм, но дали е достатъчно оправдан той? Мнозина шуменци и гости на града не веднъж са изразявали впечатленията си както на възхищение, така и на открито критично отношение за сегашното състояние на шуменските възрожденски старини. Причините за недостатъчна грижа към тях, обаче, имат своите обективни и субективни заложености. Вярно е, че живеем в кризисно време, но все пак, с претенциите си за «люлка» на българската държавност и култура Шумен е отговорен към тях. Днес те изглеждат толкова тъжни, потънали в динамиката на ежедневието, молещи за грижа. А те са имали своя блясък, разнасяли са славата на града и са имали значение за шуменци. Могат да го имат и сега. Виждаме ги по цветните рекламни картички и брошури, че изглеждат добре, но погледнати отблизо, с неподдържани околни пространства, с пукнатини, липсващи елементи и разрушени места, едва ли биха могли в това състояние да се впишат в амбицията ни да издигнем славата на града като развита туристическа дестинация. Във форумите за туризъм и почивка за шуменските забележителности има доста негативни коментари и нагледен снимков материал. Започваме от следните шедьоври на възроженската ни архитектура.

Часовниковата кула, построена през 1740 година в Шумен и още отмерва времето. 156 удара на чукчетата отброяват часовете на денонощието през всеки 15 минути. Оттогава до днес старинният механизъм с двете камбани, нежно огласят града с онзи звън, който правел някога жителите на Шумен еднакво коректни към времето. То отбелязвало началото и края на съзидателния им труд. Прекрасният силует на кулата привлича погледа на любознателния турист, но отишъл до нея остава разочарован от недостатъчната й поддържаност като паметник на културата, както и от околната инфраструктура. Малко известно е, че през възрожденското време тук е кипяло оживление и се е чувала всякаква реч, а за чуждестранните офицери е било отворено казино в частен дом. Великолепна чешма извирала от кулата в хармония с прекрасните слова за съградения шедьовър на «новото време» тук. Днес ромолът на водатя е спрял да се състезава с времето…

Куршун чешма, достигнала до нас от 1774 година отдавна е останала без прочутия си оловен покрив и също без красивите си медни чучури и вода. Тя също стои тъжна и самотна сред иначе добре оформената и почистена градинка и под столетната сянка на кестените… А пък зад чешмата местни клошари са напълнили с бутилки и покъщнина хладните архитектурни ниши. Все пак наоколо кварталът е един от най-живописните и той винаги се оглася от детска глъч. Красивият силует на чешмата би могъл да изпъкне в своя блясък, ако се направи едно професионално почистване на камъка. Така ще изпъкне една от най-големите и хубави чешми, запазени в България. На фасадата й е вграден един от шедьоврите на каменната епиграфика - мраморният надпис на османотурски език, прославящ името на дарителя и авторът на стиховете. Въпреки че е направена във времето на обсадата на Шуменската крепост в една от руско-турските войни, чешмата се прочува из Балканите със своята изящна каменна орнаментация.

Безистенът пък, със своите здраво залостени порти и кепенци, също буди недоумение сред хората как може такова богатство да се оставя на разрушителните сили на времето... Това е най-старата сграда в Шумен, датираща още от времето на Второто българско царство. При завладяването на града през 1388 година османците използват постройката като хан. А по-късно, през ХVӀ век Дубровнишката търговска фактория я прави прекрасен покрит пазар, добил популярност чрез персийската дума «безистен». Както бихме казали днес, в този «мол», намирящ се в тогавашния център на града се продавали стоки от близо и далеч. Камилски кервани доставяли от Изтока подправки, стъклария и дори китайски порцелан. Наоколо ухаело на кафе, шафран, кожи и восък, на вкусни симити и сладкиши, а оживлението се чувало чак до Бит пазар. А от времето на соц-а шуменци още си спомнят тузарския «Кореком» с ресторанта, а от «демокрацията» пък — дискотеката... А в Интернет, на страницата на регистъра на публичните продажби на камарата на частните съдебни изпълнители, всеки може да види, че през 2015 г. «Комплекс Безистен» се е продавал на цена 1391625.00 лв, но съдът е спрял това.

По темата какво се случва сега с възрожденските ни старини вестник «Шуменска заря» ще търси още информация.

Милена АНДРЕЕВА, 21 Август 2017 18:08, 3739 прегледа

Рубрики

Общини

Страници