ЗА ШУМЕН

новините сега и веднага
ШУМЕНСКА ЗАРЯ®
вашият вестник

Свързани новини

Писма от Шуменската тъмница на участниците във „Френската сватба“ през 1875 г.

снимка: Старият турски затвор в Шумен – външен изглед. Снимки Музеен архив

Едно бунтовно приключение в Шумен от далечната 1875 година, добило популярност с наименованието си „Френската сватба“, е историческо събитие, което още тогава надраства своята местна значимост. То придобива общонационална емблематичност, като бунт на младите българи срещу „криворазбраната“ европеизация. Същевременно то е любопитен и многозначен историописен обект.

Шуменската случка все още буди интереса на изследователите и провокира със своята романтика. Първото изследване на това неочаквано и трудно „изпитание“ за шуменското общество от 1875 г. принадлежи на Стилиян Чилингиров. „Френската сватба“ той описва и в романа си „Невиждан враг“, излязъл от печат през 1936 г. Бегли екскурси за движението против „Френската сватба“ се срещат в спомените на видни общественици в града, като Царевна Миладинова, Ради Кавалджиев, Жечо Павлев, Янко Сакъзов, Тодор Джебаров и Васил Петров.

От историографския аналитичен преглед се установи, че научно обръщение не са получили и новооткрити текстове на документи. Сред тях са писмата, писани в Шуменския и в Русенския затвор, от самите задържани и обвинени в бунт участници в т. нар. „Френска сватба”. Тези извори осветляват донякъде картината на положението и състоянието на затворените, както и условията в тъмницата. Първите писма са изпратени от „шуменската тъмница“ на 22 януари и на 25 януари 1875 г. Оригиналите се намират в Държавен архив – град Русе, във фонда на Доростоло-Червенската митрополия.

Известно е, че драматичният шуменски 12 януари 1875 г. е денят, в който „френската сватба“ не се състояла. Хубавата шуменска мома Василка Константинова, източно православна, не се омъжва тук за избраника си, белгиец и католик - инж. Симон Фери. Затова пък се състояла една масова протестна акция на българите, провокирана и умело направлявана от бъдещия апостол на Априлското въстание Панайот Волов. Вечерта на същия ден са арестувани около 52 души, повечето от които съвсем невинни. Накрая в ареста остават 17 обвинени. Сред тях са учителите Панайот Волов и Петър Енчев. Специално Волов е задържан по обвинение, че с пропагандата си против брака на Василка и Симон, както и с речта си в църквата, е влязъл в ролята на подбудител на сбиването между българите и чужденците. Скоро „с цел да закрилят сънародниците си“ в Шумен пристигат френският и белгийският консули от Русе. Пристига и руски чиновник от съответното русенско дипломатическо представителство.

На 15 януари 1875 г. в Шумен за кратко се установява и митрополит Григорий Доростоло-Червенски. Той е натоварен от екзархийската власт и лично от намиращия се в столицата Цариград митрополит Симеон да проучи случая и да отстоява интересите на българите. Проведени са разпити на заподозрените и на свидетелите. Съдебният състав разделя обвиняемите на две групи - „подстрекатели“ и „извършители“ на побоя, осъдени били на по 3 и 5 месеца затвор. В първото си писмо затворените шуменски младежи молят своя духовен пастир митрополит Григорий Доростоло-Червенски за застъпничество, като се облекчи тяхното положение и първо се преместят в чиста, светла и хигиенична стая, каквато има и която като, че нарочно е дадена за обиталище на „един заек“. От написаните от тях непристойни думи, казани им от джандарина, става ясно за грубото отношение към тях. При анализа на написаните с български букви турски обидни думи, становището на преводача е: „Завиждайте, да пукнете дано!“.

Второто им писмо също е пропито от уважение и респект към владиката. Затворниците му честитят личен празник, който в писмото не е конкретизиран. При съответните изчисления, по стар календарен стил, денят 25 януари 1875 г. съвпада с православния християнския празник на Св. Григорий Богослов. Това е именният ден на митрополита. В тези две писма младите бунтари отстояват на невинността. Какви са условията в Шуменския затвор и как живеят в тях от 12-13 януари до 30 януари 1875 г. участниците в бунта?

Сведенията за „шумненската хапузхана“ са оскъдни. По снимки от началото на ХХ век се вижда обликът на сградата, разположението на затворническите килии, интериора и „удобствата“, които са предлагани на затворените. Затворът е в присъщия си каменен, масивен, ориенталски стил, с железни решетки на малките си високо разположени прозорци. Сред удобствата за затворниците са каменни нарове с чешми до някои от тях. Килиите имат малки отдушници в кирпичения таван. В тези условия подбудителите на бунта са живели с чувство на безизходица и страх от провала на народното дело, тъй като в болшинството си са членове на Шуменския революционен комитет.

Милена АНДРЕЕВА, 16 Януари 2018 17:01, 608 прегледа

Рубрики

Общини

Страници