Космополитната шуменка Надежда ДИМОВА: „Най-добрият учител е пътуването!”

автор: Пламен ГЕОРГИЕВ
2019-09-17 16:21:00
България и Светът | преглеждания: 1227

Космополитната шуменка Надежда ДИМОВА:

 

„Най-добрият учител е пътуването!”

 

Тя наистина вярва в своя девиз: „Аз мога, а щом аз мога и ти можеш, ние всички можем!!!”

 

За мен специално първото ми „запознаване” с Надя Димова беше, когато видях във Фейсбук нейна снимка и текстът над нея, написан от Александър Драев: „Това е Надя, моята братовчедка! Надя се гордее, че е българка! Надя пее страхотно! Надя е много красива! Надя танцува страхотно! Надя работи много и пътува много! Надя не мрънка! Надя не се оплаква! Надя е позитивна и лъчезарна! Бъди като Надя! Облечи носия, бъди горд българин и покори върха на света! Гордеем се с теб, момиче!”

Второто ни „запознаване” стана под формата на приятелство във Фейсбук. Веднага се уверих, че Надя е цяла необятна Вселена, в която тя самата определя, че „пътят за постигане на желания успех е труд, дисциплина и постоянство и доза късмет, благодарение на който подготовката среща възможността.” Надя е типичен пример за космополит (б. а. – човек, който живее и работи в различни страни) и макар че вече е обиколила 79 държави на шест континента, видяла е безброй изгреви и залези от много различни точки на земното кълбо, тя никога не забравя българските си корени.

„Едно велико бъдеще не изисква голямо минало!!!... Изискват се големи усилия, силна амбиция и позитивен начин на мислене” – отбелязва в своя профил в социалната мрежа на Фейсбук Надя. А моят първи въпрос към нея е: каква е връзката й с Шумен и кое е любимото й място в този град? Ето отговорът: „В не толкова далечната 1993 година, през една от най-студените и снеговити януарски нощи (по описание на майка ми Таня) съм проплакала и поела първата си глътка въздух в градът, от който започва България - Шумен. Родът, от който произлизам обаче не е северняшки, а македонски. Баба ми Надежда и дядо ми Васил Георгиеви са от едно китно селце в полите на Пирин, близо до Кресненското дефиле, Санданския край, наречено Брезница. Завърших училището по изкуствата СОУ „Сава Доброплодни” със специалност „Хореография”... Много хора са ми казвали, че съм родена с ритъма в сърцето си, но не мога да скрия, че освен танците, музиката е нещото, което винаги ме е радвало. Шумен е град, в който местата спиращи дъха не са никак малко. Като започнем от величествения ни паметник на създателите на българската държава, простиращ се на пиедестал от 1300 стъпала, близо 500 метра надморска височина над града ни, продължим през всеизвестното Шуменско плато и стигнем до древната ни Шуменска крепост (най-често обхождания маршрут от мен и семейството ми през моето детство)... но колкото и странно да звучи тези така прекрасни места не са ми най-любимите в Шумен. Моето любимо място е сцената на Драматично-кукления театър „Васил Друмев”. Това бе мястото, на което само на 7-годишна възраст за първи път излязох на сцена и усетих трепета в малкото си детско сърце при вида на изпълнената с публика зала.”

„Не чакайте подходящия момент... Взимате един и го правите подходящ!” – пише във Фейсбук Надя. А аз я питам: „Как постигнахте своето място в професията?” И красивата шуменка разказва: „Решението ми да се преместя в Абу Даби бе абсолютно спонтанно. След завършването ми с отличие на университета „VIA University” в Дания се оказах на кръстопът, или по скоро шестопът. Слава на Бога, още в деня, в който взех дипломата си в ръцете, вече имах няколко предложения за работа от различни точки на земното кълбо. Каква е поуката за младите българи – „Учи, баба, учи, за да сполучиш!” Но нека да не се отклоняваме от темата... та така, завърших и реших, че е време да пътешествам. И въпреки вече предоставената ми възможност за развитие в Западна Европа, в престижни световно утвърдени компании в Дания, Германия и Англия, аз реших да преобърна живота си буквално на 180 градуса и да замина за Арабските емирства. Дали от любопитство или от липса на адреналин в монотонното ми западноевропейско ежедневие, все още не знам кое ме подтикна да го направя, но фактът е, че съм тук. Днес, работейки като Luxury Cabin Crew за една от най-престижните авиационни компании в световен мащаб, дори за секунда не съм съжалила за взетото от мен решение. Искам на първо време да придобия още опит и след това с този опит да стартирам собствен бизнес чрез собствена компания, която с иновативните продукти и услуги, които ще предлага, ще спомогне и ще бъде в интерес на туристическата индустрия. Но засега не искам да издавам повече подробности. Или както се казва на немски: „Lasst euch uberraschen!” Оставете се да бъдете изненадани или позволете ми да Ви изненадам.”

„Не знам накъде съм се запътила, но съм сигурна, че приключенията по пътя ми ще са в изобилие! Благодаря ти, Господи, за всичко!” – отбелязва в своя профил в социалната мрежа Надя. И в нашето задочно интервю чрез Фейсбук споделя: „Казват, че човек е щастливец, когато професията му и любимото му хоби съвпадат, което е случаят и при мен. Аз винаги съм обичала да пътешествам, да опознавам нови места, култури и традиции. Благодарение на Господ, на семейството ми и на труда, който те са положили да ме отгледат и възпитат с една здрава морална и духовна ценностна система, днес аз съм това, което съм, правя това, което обичам и живея живота си по начина, по който на мен ми допада.” А във Фейсбук чета и тези редове от нея: „Благодарение на семейството ми и най вече на майка ми, която не ме е учила да си стоя вкъщи по цял ден, да пека кифлички и да каня приятелки на чаени партита, а ме е мотивирала всеки Божи ден след училищните програми да ходя на уроци по пеене, народни танци, спортни танци и модерен балет, съм се изградила като личност, която обича да е активна. Спортът възпитава! Дисциплината започва да се изгражда от ранна детска възраст! Духовната ценностна система също! Изборът да бъда дама с ясно обособена ценностна система обаче беше мой. Увереността и желанието, което ме тласкаше да си поставям високи и трудно постижими цели, също ми бе някакси заложено в ДНК-ато по рождение, но доразвито благодарение на примерите за подражание, които ме заобикаляха, най-големият от които е в лицето на сестричката ми Веси Димова… Важното е днес, тук и сега да не губите повече време, а да се впуснете стремглаво в нови приключения, да започнете да гледате на този живот като на дар и да го живеете на максимум! Животът ни е даден, за го живеем и да му се наслаждаваме. Любопитството трябва да бъде запазено живо. Бъдете любопитни, задавайте въпроси и търсете отговори. А според мен най-добрият учител е пътуването, опознаването на нови култури и традиции. Затова моят съвет към всички вас е - вземете един глобус, завъртете го с умерена сила, затворете си очичките, след няколко секундиго стопирайте с показалеца на едната ви ръка, отворете си очичките и вижте дестинацията .... айде сега отивайте да опаковате багажа и приятно приключенстване!” И допълва: „Много пъти са ме питали коя ми е любимата дестинация, но в този така изящен свят, изпълнен с приказно красиви дестинации, би било грях да избера само една! За сметка на това пък си имам любими ХОРА! И повярвайте ми, няма особено значение къде по света се намирам, заобиколена ли съм от тях, това е новото ми любимо място...”

Тук не мога да не цитирам и по-голямата й сестра Веси Димова: „Наде, ти положителния заряд и стремежа да постигаш целите си и да реализираш мечтите си, си го носиш в теб. Да, сигурно в много малка степен се дължи и на ген. Но това е като да станеш добър пианист - изисква се 10 % талант и 90 % труд. Благодарение на теб самата и ръководена от стремежа си да се развиваш и да правиш това, което ти доставя удоволствие и те прави щастлива, си стигнала до тук, с много труд, упоритост, добра подготовка и доза късмет, а не на нашата или нечия друга мотивация. Продължавай да вървиш напред! Ние винаги ще те подкрепяме!”

„Любима българска песен?” е следващият ми въпрос към Надя, след като виждам във Фейсбук как от върха на небостъргач в Хонк Конг е решила да изпее „Даньова мама” на милите китайчета. И под снимката пише: „Скъпи сънародници, разпространявайте българския фолклор и традиции! Други като тях няма в световен мащаб! Нека ни чуят, нека ни видят, нека ни се възхитят... нека ни запомнят!” „Любима българска песен... хмм... тук ме затруднявате малко – ми отговаря Надя. - Още от малка изключително много обичам българския фолклор, както се казва - закърмена съм с народната ни музика. Поради тази причина има толкова много песни, които слушам с умиление, а също и изпълнявам с огромно удоволствие... „Девойко, мари, хубава”, „Назад, назад, моме Калино”, „Македонско девойче”, „Белите манастири” , „Йовано, Йованке”... Както споменах по-горе, аз произхождам от македонски род и съм гордо носеща фолклора и традициите ни дълбоко впити в ценностната ми система.”

Лично аз бях изключително впечатлен, когато видях снимка на Надя, облечена с българска фолклорна носия сред древния град на инките Мачу Пикчу, създаден през 15 век на 2450 метра надморска височина в Андите на Южна Америка. „Изключително щастлива съм от факта, че успях да посетя това световно културно богатство в компанията на любимите си хора – откровена е красивата шуменка. - Да, на върха на Мачу Пикчу бях с моята любима народна носия. Любимата ми носия също е от Македонския край, наситена с много шевици в ярки цветове, червеното е преобладаващо, тежки златни пафти около талията, а на главата бяла или червена кърпа с много пендари по нея, или венче от рози - в зависимост дали момата е все още девойка или вече е омъжена. Чувствала съм се хиляди пъти горда, че съм българка. Преди по-малко от месец, когато посетих със семейството ми едно от седемте чудеса на света - изгубеният град на инките Мачу Пикчу, служителят, който свери билетите ни с данните от паспортите каза: „О, Вие сте от България? Аз харесвам вашата родина и Христо Стоичков.” А преди няколко дни една бизнес дама от японски произход, която беше на борда по време на полета ми от Лондон, ми каза, че обожава българското кисело мляко и аромата на българска роза. Дори тези малки реплики на съвсем обикновени хора са причина да се чувствам горда българка.”

„Имате ли още несбъднати мечти?” – с този въпрос продължава моето интервю с Надя. „Е, ако трябва да бъда честна, аз никога не съм харесвала епитета „мечти” за неща, към чието осъществяване се стремя – казва тя. - Аз ги наричам ЦЕЛИ. Защото една „мечта”, записана с дата, става ЦЕЛ. Целта, разбита на стъпки, се превръща в ПЛАН. А планът, подкрепен от ДЕЙСТВИЕ, става РЕАЛНОСТ! Като всеки човек така и аз имам ЦЕЛИ, към чието осъществяване се стремя. Човек никога не бива да спира да мечтае и да се стреми. Когато се осъществи определена ваша мечта или както аз обичам да казвам - цел, трябва да си поставяте нова, и нова, и нова, в противен случай ще спрете развитието си. А човек никога не бива да спира да се развива! И както цари една всеизвестна поговорка „Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му!” На младите хора в Шумен, а и в цяла България, искам да пожелая просто да не спират да вървят напред и да се развиват и попътен вятър, а ако мечтите им са толкова големи, то вървенето ще прерасне в летене - safe flights and blue skies.”

А може би тайната за Надя е и в това, че е родена на 11 януари под знака на зодията Козирог – опитвам се да я провокирам. „Да, аз съм Козирог- казва тя. - Ние сме най-амбициозният знак в зодиака и девизът ни е: „Аз мога”. И ако трябва да продължа това изречение, мога да добавя: Аз мога, а щом аз мога и ти можеш, и ние всички можем! Изключително много ще се радвам, ако моето послание мотивира и вдъхнови младите шуменци. Наистина вярвам в девиза си: Аз мога, а щом аз мога и ти можеш, ние всички можем!!!”

Накрая питам Надя: „Кое е нещото, което те прави винаги щастлива?” И ето го признанието: „Това е да виждам хората около мен щастливи. Защото не е особено важно какво, къде и как си постигнал, ако не си докоснал и вдъхновил живота на поне един човек по пътя си. За мен е много важно щастието ми да бъде споделено... споделеното щастие е удвоено, утроено, удесетено щастие! Да виждам, че хората са добри един към друг и си помагат - това ми носи щастие! Сплотеността ми носи щастие! Винаги съм си мислела, че да подадеш ръка на човек в нужда не коства нищо, а в същото време означава толкова много. Малките жестове на доброта имат голямо значение! Те ми носят щастие! Хората, събрали се около голямото Коледно дърво в центъра на града, тръпнейки в очакване запалването на светлинките, които ще озарят тъмната зимна вечер... Точно тези светлинки - символът на техните надежди и мечти... Всичко това ме прави щастлива! А най-щастлива и удовлетворена от живота съм, когато видя най-близките си хора щастливи.”

17 септември е скъп за Надя ден. „Днес е празникът на Вяра, Надежда и Любов и майка им София, а аз се казвам Надежда и на този ден, както се подразбира, празнувам своя имен ден” – споделя тя. И съм сигурен, че ако я попитаме в края на този празничен ден: „Какво прави днес?”, Надя ще ни отговори: „Обичах!” Защото ето какво изповядва тя: „Всеки от нас е създаден, за да направи нечий живот прекрасен. Не забравяй, че някой някъде има нужда точно от теб, за да се чувства щастлив - от усмивката ти, от обичта ти, от подкрепата ти и от самото ти присъствие в неговия свят.”

Малки обяви

ПОД НАЕМ давам помещение на бул. "Славянски" - 25 кв. м за магазин, тел. 0898 441909
2019-09-25 10:47:00 14401
Д-р ТРАЙКОВА - частен УНГ-кабинет и равновесни смущения, 0887 495 171
2019-06-12 10:09:00 84241
ЧИФЛИК "КЮЛЕВЧА"

собствено производство на месни деликатеси - кебапче, кюфте, наденица, кайма, произведени от прясно българско месо по традиционни рецепти само с естествени подправки. Магазини в село Кюлевча и град Каспичан - улица "Мадарски конник" 44, тел. 0888 256 657

2018-05-31 11:12:00 111495

Последни новини