Дияна Желязкова ще вземе ли „Шуменска заря” за 50 стотинки?!

автор: Пламен ГЕОРГИЕВ
2020-02-05 19:51:00
Шумен | Общество | преглеждания: 1227

„Пламене, Пламене... От една страна жалка и тъжна история, от друга - бъди горд, че удържаш фронта. Да знаеш ние, шуменци, се гордеем с теб. Ако беше жив нашият патрон Стефан Бобчев щеше да каже същото!” Това ми написа уважаваният от мен Максим Бехар – почетен гражданин на Шумен и PR експерт от световна величина, (човекът, от който и до днес се уча на журналистика), след като е прочел публикацията „Какво тук значи някакъв си вестник?!” (в брой 22 на в. „Шуменска заря” от 3 февруари 2020 г.). И много други разумни хора ме подкрепиха, защото те разбраха простичката истина, че в тази безумна „война” между член-кооператорите единственото нещо, което ни обединява, е ВЕСТНИКЪТ, а ни разделят тридесетте сребърника, заради които ще го предадем.

„Пламче, той вестникът ти е потънал, ти защо искаш да го извадиш от дъното?!” Това пък ме запита преди известно време един мой приятел от ректорското ръководство на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски” и аз тогава му отговорих: „От любов!”… Но само, който беше заедно с мен в кухнята на Ада през последните 5 години и 9 месеца, ще ме разбере. За другите вероятно изглеждам като извънземен… Сега си давам сметка, че може би тази моя мисия, като краен резултат, е била наивна. „Вестникът на шуменци” е една от емблемите на града, с него са израснали поне три поколения читатели в нашата област. Вестник „Шуменска заря” и за мен е светиня в продължение на цели 45 години (в над 10 200 от издадените към днешна дата общо 13 617 броя аз имам публикации). А датата на първата ми публикация – 7 август 1975 г., празнувам като втори рожден ден!

Понесохме си Кръста на оцеляването, платихме изключително висока цена, цели пет години и девет месеца вървяхме по ръба на пропастта… През този кошмарен период най-тежкият ми личен емоционален момент беше, когато в навечерието на първия ден от пролетта почина майка ми. В неделя беше погребението, а в понеделник трябваше да издадем поредния брой на в. „Шуменска заря”. Преди да тръгнем за гробищния парк, седнах до ковчега на майка ми и така написах три журналистически материала, които бяха актуални за следващия ден. После я изпратих в последния й земен път…

През периода на моя мандат много хора помагаха на мен и на редакцията, за което винаги ще им бъда благодарен. Появиха се и няколко бивши колеги, които достатъчно активно решиха да актуализират думите на чешкия историк Константин Иречек (казани още през далечната 1881 г.) в конкретно дело: „За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което имат тук хората – да се преследват един друг и да си развалят един другиму работата.” За тях аз се превърнах в мишена. Получих заплахи, направен беше опит да бъда изключен от кооперацията, заведоха куп съдебни дела дали правилно съм избран за председател и дали правилно съм вписан в Търговския регистър. От 4-годишния ми мандат 3.5 години се съдихме по тези казуси. Абсолютно всичко, което касаеше моето име, по цялата съдебна йерархия категорично спечелих (за справка - пет дела спечелих само на Върховния касационен съд)! Така че в тази връзка изглежда много нелепо да се твърди, че съдебната ни война е била заради мен.

Дълго се колебаех дали, освен любовта ми към вестника (защото за някои това може да се приеме за изтъркано клише), да оглася и другата важна причина, поради която поех кръста да се опитам да насоча екипа на „Шуменска заря” към по-добро. В деня на моя избор, по време на общото събрание, Валентина Минчева прочете отчета на контролния съвет за 2013 г. Цитирам дословно: „Микроклиматът в кооперация „Шуменска заря” е лош. Публична тайна е, че се работи под напрежение и натиск, използват се репресивни методи, физически нападки, обиди. Имаме колеги физически пострадали от председателя (Йордан Йорданов), включително и аз. Преди години при физическа атака паднах в безсъзнание и ме заливаха с вода, не позволих да се вика „Спешна помощ”, както е ставало за други колеги. През септември и октомври 2013 г. председателят ми налетя в стаята, руга, блъска по бюрото и с папки по главата. Нарича ме „глупачка, никаквица” и др., защото съм предложила Пламен Георгиев за член на Управителния съвет… Персонални обиди има и към други колеги. „Внимавай кого предлагаш и как гласуваш” – беше заканата. Наличието на психологически дискомфорт в кооперацията е факт, който се коментира от външни лица – свидетели на брутални обиди, както и от семействата на работещите в редакцията. Всички очакваме нов председател, нов управителен съвет, нов стил на работа, пълен рестарт на организацията и отношенията в колектива. Ние сме медия. Как да се борим с агресията в обществото, а в редакцията да сме подложени на тормоз?... Кооперацията е производител на особен вид продукт – вестник! Интелектуален! Духът на вестника е смачкан – казват го читатели, партньори, колеги от други медии. Тъй като творческите въпроси са пряко свързани с качеството на този продукт и неговата реализация, категорично заявявам: цензурата във вестник „Шуменска заря” е нетърпима… Спират се без обяснение материали на мен и колеги като Велмира Стефанова, Пламен Георгиев и други. Нарушават се нормалните стандарти в журналистиката. Мачкат се целенасочено хора с име в печатната ни медия, за да се угоди на едноличното ръководство на Йордан Йорданов. Това не е вестник на кооперация „Шуменска заря”, а на ЕТ „Йордан Йорданов”, който си избива професионалните комплекси… Най-тъжното е, че в резултат на 22-годишното управление на сегашния председател Йордан Йорданов кооперацията е на ръба на оцеляването, ние се чувстваме безперспективни, психически сринати, професионално ограбени, нямаме адекватно покритие на труда си, обречени сме на мизерия, докато неговата групичка приближени се облагодетелства. Негова е вината, че при издаване на нотариалния акт за новата сграда не е уреден въпросът с дяловото участие на член-кооператорите, които я изплащаха.”

Само ще попитам: ако прочете този цитат Дияна Желязкова, пак ли ще напише в своя сайт (както го направи само преди два дни, на 3 февруари 2020 г. - понеделник), че преди моя избор „Шуменска заря” е била „най-влиятелната медия”?!

Пределно ясно е на всички, че в Ерата на Интернет вестниците (особено регионалните) много трудно оцеляват. А и пазарните условия по веригата: редакция – печатница – разпространители, съвсем не са благоприятни в днешно време. Все пак благодарение на прагматичното управление през последните близо 6 години най-големият успех е, че в. „Шуменска заря”, въпреки всичко, оцеля! Съвсем елементарната сметка показва, че ако не беше съдебната война, която като чудовищна стихия финансово ни удари и до тук ни струва 105 000 лева, а кооперацията отчита загуби през последните 4 години в размер на 69 000 лева, значи щяхме да излезем на ПЕЧАЛБА от 36 000 лева. В случая явно няма как да бъда наречен „некадърен” стопански ръководител, например…

Както вече посочих, проблемът е в издателя, а издаването на вестника е единственото нещо в предмета на дейност на кооперация „Шуменска заря”. Актуалният общ статус на кооперацията в Търговския регистър сочи, че не е изяснен категорично броят на член-кооператорите – разнасят се насам-натам два списъка, в които членовете варират от 12 до, всъщност, и аз не знам вече колко. По случая има и висящо съдебно дело. Още по-любопитно е, че мандатите на членовете на управителния и на контролния съвет са изтекли още на 12 май 2014 г. – т. е. преди цели шест години! Разбира се, и моят мандат изтече на 12 май 2018 г., но обикновено от Д. Ж. настойчиво се тиражира, че само аз съм „нелегитимен”. Ами управителният и контролният съвет – те колко са легитимни?

От натрупания стрес вече и здравословни проблеми ми се появиха. Така че напоследък все повече се уверявам в онази индианска мъдрост, която гласи: „Ако сте забелязали, че яздите мъртъв кон – слезте от него!” Или колко изглежда точен Стив Джобс, който е казал: „Ако всеки ден издаваш вестник така, сякаш ти е последен, някой ден ще се окажеш прав!”… Лично аз бих си запазил последния брой – след време той може да има колекционерска стойност!...

За днес (6 февруари 2020 г.) е насрочена една сбирка на член-кооператори, за която един сайт преди два дни съобщи, че „собствениците на „Шуменска заря” сменят шефа на вестника”… Авторка на дописката е Дияна Желязкова, а отдолу нейната дежурна групичка от анонимни лица с фалшиви имена пак са изпълнили „поръчката” да измислят вицове за мен. Абе, хора, бъдете малко по-достойни – застанете с истинските си имена, за да знам към кого да адресирам призовките. Иначе тутакси си замразявам моята авторска рубрика „Смях до поискване”, щото вашите писания са далеч по-смешни от нея!

Използвам случая на право на отговор на блудкавия текст на Д. Ж., в който тя отново върти изтърканата си грамофонна плоча в стила „едно си баба знае, едно си бае…” Е, за малко ще падна на нейното незавидно ниво, но пък за мен в случая истината е по-скъпа.

Първата лъжа на Дияна Желязкова: „Георгиев отказва да свика отчетно-изборно събрание на кооперацията, издаваща вестника…” Напротив, не отказвам!... От 2014 до 2019 година, включително, ако погледнете в Търговския регистър по партидата на кооперация „Шуменска заря”, ще видите, че има редовно всяка година свикани събрания – някои от тях дори бяха оспорени чрез съдебни дела от самата Дияна Желязкова (и едно от тях е още висящо)!!! Едва през настоящата 2020 г. нещата отидоха в „задънена улица”. Проблемът е, че според Закона за кооперациите, редовните събрания се свикват от Управителния съвет (а не от председателя). А единственият член на Управителния съвет на кооперация „Шуменска заря” живее трайно в САЩ, след като получи „Зелена карта”. Срокът на пълномощното ми вече изтече, а и на практика ние няма как да се съберем на заседание. Това е!

Втората нагла лъжа на Дияна Желязкова: „Управленските решения на Георгиев вкараха вестника в съдебни дела…” Хайде да не изпускаме въздушни мехурчета, а нека да си говорим конкретно. Понеже се превърнах в бюро за справки пред Дияна Желязкова и в резултат тя има на хартиен носител всички решения на Управителния съвет и всички протоколи на проведени общи събрания на кооперация „Шуменска заря” през периода 2014-2020, а и информацията в Търговския регистър е публична, нека да ми посочи поне едно еднолично мое решение, което да е повод за съдебно дело. Вземали сме КОЛЕКТИВНИ решения! А и пак повтарям – ВСИЧКИ съдебни дела, които касаят конкретно моето име, са категорично спечелени от кооперацията!

Третата лъжа на Дияна Желязкова: „Георгиев уволни или принуди да напуснат цели 17 души от екипа на вестника.” Напротив! Ако обърнем нещата, може да се каже, че индиректно точно Дияна Желязкова ги „уволни”. С разпалването на съдебната война, с нейното активно участие, финансовото положение на кооперацията стана критично – в един период заплатите ни закъсняваха с четири месеца. Хората се обезвериха и отчаяха, напуснаха ни дългогодишни професионалисти. И тук трябва да подчертая, че най-тежките моменти преживявах, когато трябваше да се разделяме. Объркаха се много съдби, а аз натрупах доста негативи. Въпреки това, ето публично заявявам: лично аз уволних САМО четирима – трима пенсионери (Йордан Йорданов, Недялка Андреева и Евелина Фереджанова) и чистача Владимир Йовчев. Всички те ми заведоха съдебни дела за уж неправилно уволнение. Спечелих категорично и четирите дела! Принудени от финансовата несигурност в кооперацията, доста хора напуснаха по свое желание или сами поискаха да бъдат съкратени, за да отидат на Бюрото по труда. Разбира се, при съкращаване на щата решенията се вземаха (не еднолично от мен), а на общи събрания на работниците и служителите. Имаше комисии по атестациите, комисии по подбора. В началото дори имахме колективен трудов договор със синдикалната организация в кооперацията.

Четвъртата лъжа на Дияна Желязкова: „Шуменци се отказаха от вестника поради една-единствена причина: В него няма какво да се прочете!” Е, тука вече ме хвърли в тъча! Първо многобройните ни абонати направо ще ти се изсмеят и сигурно ще кажат: „То пък в твоя сайт има ли какво да се прочете?!... Ха-ха!” Но за мен второто е по-важно – ти нали си сред собствениците на кооперация „Шуменска заря”. Ами защо тогава не изпълняваш своето задължение, съгласно член 7 , алинея 3, точка 3 от Устава на кооперация „Шуменска заря” – „да допринасяш за постигане на целите и задачите на кооперацията”. А нашата единствена основна цел и задача е да правим качествен вестник. Това нормално ли е: две член-кооператорки (заедно с Валентина Минчева) да си прекопавате редовно малката градинка (сайта), пък все да поглеждате към големия бостан (кооперацията) и непрекъснато да мърморите, че нещо дините не са узрели, пъпешите не са достатъчно сладки… Дадох този пример, за да видите колко е смешен този парадокс: хем да си наглеждате малката градинка, хем пък да нехаете за голямата нива, но да си търсите упорито плодовете от нея…

Петата си лъжа Дияна Желязкова свързва с бившия ни адвокат. Първо, съдебното дело с него е висящо. Второ, спрях да плащам извън процесуалното му представителство извън съдебните ни дела, защото прецених, че на практика и съгласно една точка в договора ни, ще трябва да плащам за несвършена работа (в това е спорът). Трето, той много добре знае, че „проспа” едно загубено за нас дело във ВКС, пропусна срока и така ни докара частен съдебен изпълнител, който ни разказа играта – вместо да платим около 4000 лева, ЧСИ ни „набута” с още над 9200 лева. За две седмици спешно трябваше да съберем тези пари – помогнаха ни рекламодатели, партньори. Обаче, в последния ден ЧСИ каза: до 17.00 часа днес, ако не ми платите остатъка от 3600 лева, утре ви запечатвам сградата. И знаете ли какво стана? Тошко Йорданов и аз дадохме от ЛИЧНИТЕ си средства по 1800 лева, за да спасим кооперацията!!!

Специално на Тошко всички член-кооператори трябва ръка да му целунем в знак на благодарност – той два пъти спасява вестника, първия път, когато си ипотекира апартамента, за да изтеглим инвестиционния кредит за строежа на новия офис!

И понеже Дияна Желязкова много обича да наднича в чуждите джобове – ето го примерът: ние с Тошко дадохме по 1800 лева, иначе сградата щеше да бъде продадена още преди 2 години… А точно за тази сграда собственичката Дияна Желязкова не е дала нито една (1) стотинка!!!! Докато известните от списъка лица, които сме изплащали заема от 65 208 евро, сме дали средно по 7085.30 лева от левовата равностойност на кредита.

Нещо повече, собственичката Дияна Желязкова не дава пари, дори когато загуби съдебно дело! Нейните съдебни разноски се плащат от сметката на Йордан Йорданов – видно от постъпленията по банковата ни сметка в „Райфайзенбанк”!

И последно уточнение, свързано с бившия ни адвокат: не приемам лични упреци, решението да сключим договор за правна защита с него е КОЛЕКТИВНО – подписано от мен, Светлана Пенчева и… Валентина Минчева.

Следващата лъжа на Дияна Желязкова: „дойде и финалният щрих за състоянието на вестника – напусна го и главният му счетоводител.” Човекът и без друго е на хонорар при нас, а в момента инсталацията за парното ни е повредена и той няма как да работи в студеното помещение на счетоводството – това е истината. Специално на този човек съм изключително благодарен, защото ето какво пише в отчета на управителния съвет за дейността на кооперация „Шуменска заря” през 2014 г.: „От началото на октомври 2014 г. в счетоводството заработи Юри Братоев и то при крайно ненормални условия – бившата счетоводителка Недялка Андреева не предаде нито по опис счетоводната документация, в която се оказа по-късно, че има липси, не предаде нито паролите за служебните счетоводни програми, не предаде дори и ключа и паролата за електронно отваряне на наличната в помещението каса. В случая единствено високият професионализъм на г-н Братоев надделя и кооперацията приключи 2014 г. на печалба в размер на 3776.66 лева.” Счетоводните данни сочат, че в края на септември, докато още на работа е била Недялка Андреева, кооперацията е била на загуба с 2541.12 лева. Установени бяха липси по счетоводни данни. Оказа се, че Евелина Фереджанова е взела 1669 лева с разходни касови ордери, но не ги е върнала. Установено бе надвзета сума от Недялка Андреева, която тя върна. Така и не се разбра един съвсем нов компютър на стойност 2361 лева къде „потъна”. И т. н., и т. н….

Още една лъжа на Дияна Желязкова: „след скандал оттам си тръгна дългогодишен дизайнер, който е и член на кооперацията.” Не помня да е имало скандал, ако изключим случаите на непрекъснато изнудване за увеличаване на нейната заплата и честите намеци да взема на работа мъжа, с който живее. Тази жена, която иначе по професия е „фрезист” (според трудовата й книжка) май се помисли за върха на дизайнерското изкуство, но само ден, след като спешно напусна, разбра, че е абсолютно заменима. С напускането си тя нанесе огромни щети на кооперацията, защото всички останахме с впечатлението, че го прави с умисъл – насред изборната и абонаментната кампания да спре излизането на вестника. Такива хора много бързо губят уважение от колегите си.

Според Дияна Желязкова, последният шанс на кооперация „Шуменска заря” е, ако тя бъде избрана за председател на днешната сбирка. Всъщност, последният шанс е точно за нея, защото по всичко личи, че тя упорито си търси работа и евентуално по-висок доход. Нещо не й върви бизнеса в едноличната фирма „Агенция Мадара” ЕООД, създадена през 2016 г. с 20 лева капитал. Справка на обявените от нея годишни финансови отчети в Търговския регистър сочи, че през 2016 г. счетоводният й баланс е на кръгла нула. През следващата 2017 г. нулата е още по-голяма. Едва през 2018 г. тя декларира постъпления от парични средства в размер на 1000 лева. За три години (между другото, предметът на дейност на нейната еднолична фирма включва производство и разпространение на печатни издания, издателска дейност) управителката Дияна Желязкова отчита официално цяла хилядарка (за неофициално няма да гадаем сега). И тази жена, с този стопански „просперитет”, смята, че ще оправи нашата кооперация?! Въобще има ли някаква смислена идея, освен директно да я бутне в пропастта на ликвидацията?

За последно ще цитирам Валентина Минчева от нейния отчет, прочетен на 12 май 2014 г. пред общото събрание на член-кооператорите в „Шуменска заря”, в който тя визира Дияна Желязкова: „Партийният слугинаж при нас има много висока цена, но дали всички средства от него са в касата на вестника? Това се нарича „търговия с влияние”. Логично идва темата за главния МЕНТОР на тази партийна политика във вестника, който е извън редакцията и който отново ИМА АПЕТИТИ да се върне, но вече като ШЕФ. От името на всички колеги, които сега работят в кооперацията, и други – вече пенсионери, заявявам: идеята да се внедряват ВЪНШНИ лица, НЯКОГА работили в кооперация „Шуменска заря”, за да обсебват търговската марка на вестника, да се правят схеми за присвояване на сградата и други, е скандална!”

Колко е била прозорлива Валентина Минчева. Не случайно след моя избор се опитаха да ни изключат и двамата от кооперацията – явно сме били неудобни тогава на Дияна, Йордан и сие.

Днес Дияна Желязкова може да си купи този брой на вестника срещу коричната му цена от 50 стотинки. Но, метафорично погледнато, може и да вземе цялата „Шуменска заря” също за 50 стотинки – толкова се оказа сборът на нейната встъпителна вноска от 10 стотинки плюс дялова вноска от 40 стотинки (след деноминацията). Разбира се, не е съвсем сигурно дали някога е дала и тези 50 стотинки, защото не извади и абсолютно никакъв документ за това. По-скоро в едно съдебно заседание беше потвърдено, че е „изрядна” в дяловата си вноска по свидетелски показания на Йордан Йорданов – бившия председател, и Недялка Андреева – бившата счетоводителка. После ние намерихме документ, който вече е представен в прокуратурата. В него пък точно тези двамата се подписват в уверение на това, че „Дияна Желязкова няма дялове”. Кога да им вярваме?!...

Във Вашингтон – САЩ се намира уникалният Музей за историята на журналистиката в света Newseum, на чиято врата е закачен следният надпис: „Новините са нещо, което някой, някъде иска да потисне!” В тази връзка си мисля, обратно - ако всички ние, член-кооператорите, заедно имахме волята да си потиснем алчността и простотията, не само нямаше да си създаваме скандални новини за самите нас, но и нямаше да бутаме към самоубийство собствения си вестник!

Малки обяви

Д-р Снежана КОЙНОВА - АГ, онколог, договор с РЗОК, стара поликлиника на пл. "Възраждане" 1 - етаж 1, кабинет 5, GSM 0888 818 217, телефон за записване 054-862335
2019-01-29 16:54:00 150142
ТЪРСЯ ДА КУПЯ КЪЩА

в град Шумен в кварталите "Гривица" или "Боян Българанов", телефон 0896 888 548.

2018-09-10 16:45:00 150142
Д-р ТРАЙКОВА - частен УНГ-кабинет и равновесни смущения, 0887 495 171
2019-06-12 10:09:00 150142

Последни новини