Панайот Волов - шуменският апостол на бунта от Април 1876

автор: д-р Милена АНДРЕЕВА
2020-04-20 15:17:00
Шумен | Общество | преглеждания: 1357

Българската история не познава друг осъзнат героизъм и масова саможертва, каквито показа нашият народ по време на Априлското въстание през 1876 г. Днес с имената на неговите главни водачи, Панайот Волов и Георги Бенковски, се свързва триумфът и мъченичеството на Априлци, довели до Освобождението. А Шумен дава на българската история събития и личности от първостепенно значение. Но и дава един национален герой- апостолът, вдигнал Априлското въстание през 1876 –та година. Това е необикновения млад мечтател за свобода, учителят Панайот Волов. Изграден като съзнателен революционер, той изминава изпълнен с лишения и трудности живот, пътеводна светлина в който е борбата за независимостта на своя народ.

Ние, шуменци имаме привилегията да се гордеем с неговата личност, заедно с отговорността към нея. Днес, отбелязвайки 144-та годишнина от паметната дата 20-ти април, денят в който пуква първата пушка на бунта нека си припомним, моменти, които той е преживял, за да живеем свободни. А на 1 ноември, 2020 година, ние, шуменци имаме отговорността да отбележим и 170 години от негото рождение. Всъщност, според летописците, в онзи момент когато известното „кърваво писмо” попада в ръцете на главния апостол на IV-ти революционен окръг, вълнението спира неговия глас от думите на възванието. С изстрела от своята пушка известява на панагюрци и на целия български народ, че е време да се събудим от „доста робство и пиянство”, от невежеството и заблудите. Да тръгнем сами „на свобода или смърт”. Този ден, 20 април 1876 година е бил най-българският ден, и празник на Свободата. Така са го чувствали всички, прегръщайки се с радост, със сълзи в очите. Волов е сред апостолите, на които чест им правят на дело лелеяната от хиляди борци за свобода революция. Нещо повече, чест им прави на дейците от Апостолското събрание, че още от Гюргево чертаят плановете за бъдещата ни държава и държавност.

Неведнъж съвременните историци са споделяли и следното: ”вие, шуменци, трябва много да се гордеете, че имате за ваш съгражданин Волов- бащата на българския парламентаризъм!”. Действително е така, като привърженици на революционно-демократичната идеология, Волов и Стамболов залагат навсякъде по революционните окръзи в Българско да се организират събрания. Но това на дело става единствено в поверения на Волов Четвърти Панагюрски революционен окръг. Затова той първи пристига в местността „Оборище”, край Панагюрище. Така най-голямата заслуга на главния апостол е успешното провеждане на първото в историята на България Велико народно събрание, на което той, по право и достойнство, е председател. Там той става главен герой и на единствения прецедент в световната история- доброволно делегира свои права върху помощника си. Младият Главен апостол остава с този статут на назначението си докрай. В името на „народната работа”сформира и повежда своята чета от 170 души там, където е въстанал народът. Войводата Волов, както е наричан от всички има не по-малко „хвърковата” чета, в дните на въстанието. Доста умело и в динамичен баланс на действията си, подпомага селищата на бунта. Четата на Волов е с непостоянна численост, но включва участници, представящи всички слоеве на населението, при това от голям район. Тяхното участие има пряка връзка с неговата предварителна и голяма агитаторска дейност. Благодарение на личните си качества и респект, с които завладява своите съратници и спечелва доверието на масите, младият шуменски апостол постига изключително добри резултати. След като прокламира въстанието Военният съвет взима решение Панайот Волов да се отправи през Копривщица за Гьопсата, към Стрелча. Първата сформирана чета в Панагюрище Волов повежда към Стрелча. «До привечер едва успяха да се посъберат «юнаците» – съобщава Иван Соколов, от които една част тръгна с Волов и Икономов за Стрелча, а Бенковски и аз ги изпратихме до Балабановата кория». Към тази чета се присъединява със своите момци и Иван Ворчев – Орчо войвода. Въстаниците и жителите на Стрелча, начело със свещениците, посрещат възторжено своя любим войвода и доведените от него подкрепления. В продължение на близо две денонощия четата води тук действия срещу оказващите съпротива турци и татари. Главният апостол нарежда изработване на топ от казанова лула, увита за здравина с насмолено въже и поема ръководството на стрелчани, като издава заповед да се заемат главните изходи на селото. След това местните въстаници, подпомогнати от четата, нападат турската махала и я опожаряват. Безуспешнен бил обаче опитът им да превземат джамията и укрилите се там местни управници. За да не губи ценно време Волов иска помощ от Копривщица. На призива му откликват двадесетина копривщенци, които остават в четата му. Това попълнение, което турците помислили за дошли «московци» и гръмналият български топ довеждат до преговори с войводата. Загубата на ценно време и дошлата турска войска тук извеждат сраженията на Воловата чета и местните въстаници на позициите към височината «Кози могили» – на запад от селото. Виждайки, че по-нататъшната съпротива в Стрелча е невъзможна, П. Волов и Георги Икономов събират четата, като в нея привличат и стрелчани и я повеждат обратно на 22 април към Копривщица. По пътя войводата решава една част от четата да се отправи за Клисура, а той, заедно с Т. Каблешков и стрелчанската група, се насочват в помощ на Копривщица. С много енергия и умение те организират живота и дейността на града, изграждат укрепителни съоръжения, организират отбраната, посрещане, настаняване и прехрана на въстаници и мирни жители и т.н. Още с пристиганего си тук Волов набира нови четници и сили за своята чета. С нея на 23 април (Гергьовден) пристига в Клисура, посрещнат с безгранична радост от местните жители. Там присъства на черковната служба и при освещаване на клисурското знаме. Организира отбраната тук и разпределението на въстаническите сили по позиции в местностите «Зли дол» и «Пресвета». Една голяма част от четата му остава до края на ожесточените сражения и защитава селището. Тук Волов лично посреща куриерите с известията за хода на въстанието в селата зад Средна гора, Сопот, Карлово и Стрямската долина. Разпорежда да се вземат допълнителни мерки за укрепване на силите към посока Карлово. С пребиваването му на въстаническите позиции са свързани и интересни случки, характеризиращи облика на младия войвода – процесът срещу «Мехмед ефенди и неговите пратеници» или срещу предателите и тяхното наказание, извършено от самия него. Военният съвет, начело на който е той, взема някои неотложни мерки за укрепване на отбраната на селото. За Злидолската позиция Волов определя да бъдат поставени най-скоро приготвените черешови оръдия. Нарежда цялото население да се изнесе и укрие в гората Върлищница – югозападно от селото, за да избегне погрома. При «Прекия път» също оставя хора за отбрана и 30 свои четници поставя на «Зли дол». Според Д. Страшимиров, междувременно и на път за Копривщица, Волов и Икономов се опитват да вдигнат с четата си Старо ново село на 23 април като били с «дружина от стотина въоръжени хора». За повечето от тях се предполага, че са събрани на място или при опита си да вдигнат и село Паничери. Всъщност Карлово и Стремските села са определени за важна територия, където да се създаде втори въстанически център. След логическо анализиране на фактите и документи, като Протокола на копривщенци, трябва да се внесе една корекция в сведението на Д. Страшимиров: Волов успява на 24 април да «състави една чета от 43 души и замина за карловските села, да повдигне населението им, но като дойдоха до село Слатина и като забележиха, че от турците има вече нареждания, то се върнаха обратно на К-ца. Като предаде хората от четата му по старите им чети с други 7 души востаници той замина на 24 април за Ст. Ново село». От същия този документ научаваме още моменти от развоя на събитията и пътя на Воловата чета и по-нататък. На 25 април сутринта всички се събират заедно. Пристига и Петър Ванков (П. Волов) с 9 въстаници от Копривщица и един горски топ с тях. Той казал да отидат и вдигнат Паничери, защото хората му искат да въстават, но някой си чорбаджия не им позволявал. Волов и Икономов достигат до Паничери с чета, подсилена със староновоселци. По пътя си оставяли и стражи «по на един куршум разстояние». Георги Търнев предлага да направят «турски юруш». Така принуждават турците от нивята да побягнат. Завързва се престрелка в дерето при селото. Макар в нея да няма жертви сред въстаниците, Волов се убеждава, че тази мисия за Паничери е вече пропаднала. Както в Слатина, така и тук, той вижда, «че от турците има вече нареждания». От с. Паничери четата на Волов и Иконмов е прогонена от Неджиб ага, като тя се натъква на негови сили, но успешно минава в близост до Дудене (дн. Черничево) и Старо ново село и отново се отправя за Копривщица, където влиза чак в полунощ. На 26 април той получава писмо от Клисура за още помощ, тъй като в селото пристига многобройна противникова войска. Със стотина още конници, събрани от Копривщица и околностите, Волов тръгва отново за Клисура. Според местния участник в събитията Христо Ф. Попов: «Волов пристига в Клисура с 50-60 конници със знаме и е вече на голите височини над Върлищница, но е късно да помогне нещо: клисурските чети са тъй разпръснати, щото не е никак възможно да се съберат и повърнат назад». Влизайки в селото четата станала свитетел на пожарищата от всички страни и избитите му жители от ордите на Тосун бей и черкезките банди. На помощ на Волов и Клисура пристига и Тодор Каблешков с 200 души. Заедно те подпомагат изтеглянето на големия брой бежанци, които тръгват за спасение към Копривщица. Проливен и продължителен дъжд направил пътя на четите и бежанците от Клисура мъчителен и тежък. Фишеците и барутът били унищожени от водата, а хората с последни сили стигат до Копривщица. Апостолите Волов и Икономов настаняват първо населението, което водят със себе си и се събират на Военен съвет в доктор-Спасовата пицерия. С цел да се разшири и закрепи въстанието, както и да прекъснат действията на Тосун бей, се организират два отряда. Единият е под предводителството на Волов, съставен от стотина души и значително число клисурци, се отправя през Средна гора към Стремската долина, за да повдигне Карлово, Сопот и селата. Разбрали по път че там въстание не е избухнало, отрядът се връща обратно. Военният съвет издига основната задача – четата на Волов да премине през с. Дерелии (дн. с. Богдан) и оттам да ударят в гръб Тосун бей. Със своята чета Волов стига до това село, води сражение с една турска част, но след като не успява да я разгроми е принуден да се върне назад. Тази информация е потвърдена и в Протокола на копривщенци: «На 28 април с една чета от 100 души конни и пеши ходи за Карлово, но като достигнали село Дерели, посрещнали ги башибозуци-турци, с които произвели малка престрелка, Въпреки това нито той нито Т. Каблешков не загубват присъствие на духа. Към четата се присъединяват клисурските водачи Никола Караджов и Христо Драганов. В това време дъждът поврежда всички техни муниции. След тази среща с башибозука и с чувство за безсилие, Волов се връща с четниците си на 29 април в Копривщица. Както е известно, този неуспех към Карлово и Карловско на водачите на бунта довежда до реакцията на копривщенските чорбаджии. Първият капан е поставен за въстаническия щаб. На 29 април ненадейно аптеката е заключена и под стража били поставени апостолите Панайот Волов, Георги Икономов, Тодор Каблешков, Никола Караджов, Григор Божков, Христо Благоев и др. Копривщенските чорбаджии правят опит «да арестуват по-личните дейци на въстанието, за да ги предадат после на турската власт». Благодарениие на помощта на Павел Бобеков, Манчо Манев и Орчо войвода, апостолите са освободени и още същата вечер от Копривщица тръгва чета от сто души, начело с апостолите и поема към Балкана. Първо всички се спират на «Чумина поляна», тъй като височините ги принуждават тук да оставят конете си. На 1 май четниците са на билото на планината, като склонът, по който се движат съединява Средна гора със Стара планина. Четата спира при стражарницата «Старо беклеме» и после се спускат към местността «Каменидица» При м. «Козница» въстаниците отдъхват от тежките преходи. П. Волов и някои от клисурските четници продължават пътя си, като се надяват, че останалите ще ги настигнат. За този момент от пътя на последната чета на апостола сведения дава клисурския учител Христо Драганов. Някои от участниците в тази чета се отделят в различни посоки. Останалите четници нощуват на връх Вежен и на сутринта поемат на север към Троянския Балкан. На 2 май групата на Волов потегля в източна посока към Тетевен. Смята се, че при Рибаришкия проход те изчакват своите другари. Волов скицира местността. Както е известно той има много добри познания по топография и картографиране, знания, които добива в Николаевското училище от преподавателите си – флотски офицери. На това място четата води сражение при което загива Никола Караджов. Престрелката се състои в гората западно от връх Капуджин. Все повече намаляващата чета на войводата Волов на 3 май минава покрай Рахманларе, изказчва се нагоре по билото и 4 и 5 май е вече при кракачанските колиби в Троянския край. На 6 май Воловата чета се състои вече само от 12 души, които минават река Жеревица. След неуспешните опити на Панайот Волов да възобнови въстаническа дейност в Троянския край и в своето добре познато средище Троянския манастир, войводата нарежда преспиване в землището на село Бели Осъм, а на 7 май потеглят за Троян. След нощувка в м. Чучул, в махала «Рибня», се насочват към м. «Средни дял», към Ново село и с. Колибето. Продължавайки пътуването си на изток, по билото на Балкана, достигат Габровския Балкан с надеждата да се свържат с въстаналите си другари от този край. На 11 май се натъкват на потеря, а на 13 май продължават да се скитат и стъпили в Кръвенишкия боаз, Габровските махали Тръничка, Гарванска и Руевци. След Севлиевските села хващат пътя за Свищов. При село Сърбеглий се натъкват на потеря. На 17 май стигат община Ядъмово и нощуват в Дряновското землище при село Леденик, а на 19 май спят на брега на река Янтра. Деветима пристигат в Търново. От съображения за сигурност четата се раздела на три групи по трима. Волов, заедно с Георги Икономов и Стян Ангелов образуват първата група. Синджирлийският учител Кольо п. Димитров, Ненчо Искров Налбантина и Стео Стоев оформят втората група. Останалите, двамата панагюрци Павел Бобеков и Манчо Манев и учителят от Клисура Христо Драганов, съставят третата. В спомените си последният четник разказва за този момент: «Разделихме се братски, с пожелание Бог да ни Пази». Първата група има благосклонна съдба и се спасява във Влашко. Втората се среща за кратко със своите другари край търновското село Самоводене, а после край лобното място на тримата от Воловата група – село Бяла, Русенско. Главният апостол и неговите двама другари загиват привечер на 26 май 1876 г. в леденостудените води на реката Янтра. Така младият шуменец и четнически предводител изпълнява своя дълг към „нещастното си отечество” и изпълнява поставената мисия да бъде един от двигателите на българската революция.

Малки обяви

ПРЕДЛАГАМ В и К - канализации, къртене. Може и по селата. Телефон 0897 526 330
2020-07-15 09:42:00 6828
ПРОДАВАМ ГАРАЖ на ул. "Васил Друмев" в Шумен. Телефон 0896 80 5858
2020-07-26 11:54:00 24651
ПРОДАВАТ СЕ ДВА БРОЯ МАГАЗИНИ в Шумен. Могат да се ползват и като гараж. Телефон 0899 178 567
2020-07-09 12:41:00 27957

Последни новини