Шуменци в подвига на Ботевата чета

автор: д-р Милена АНДРЕЕВА
2020-06-01 18:13:00
Шумен | Общество | преглеждания: 502

2 юни – Ден на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България

 

Както всяко националноосвободително движение, така и нашето Априлско въстание през 1876 година е въоръжено и политическо действие, своеобразна война. Епилогът, който се поставя в нея, е подвигът на Ботевата чета. Нещо повече, точно тя и нейният водач Христо Ботев, преди 144 години полагат основите на една „нова” българска история. Започва отмерването и на едно ново, европейско време.

Често нашите историци извеждат примера на Ботевото дело и перо в подкрепа на културно-историческата ни ситуираност – „ние не сме и няма да бъдем европейци без Ботев!” и „ако с Христофор Колумб започва световната история на Новия човек, то с Ботев започва краят на нашите милозливи вопли към света”.

Редом с глобалните и национални измерения на идеологията и делото на революционера, въпросът за Ботевата чета също е предмет на продължителни изследвания. Първият списък на Ботевите четници дава през 1888 година Захари Стоянов в своята биография на великия поет-войвода. Следват издания и публикуване на списъци с имената на участниците на други проучватели - Иван Томов, Димитър Страшимиров, Юрдан Кършовски, Георги Димитров, Никола Кючуков, Кирияк Цанков и други. Но най-значителен е приносът на професор Александър Бурмов, който пише задълбочени студии, статии и издава голям брой документи за четата и участниците в нея. Има и шуменски историци, които също проучват нейния състав, като Георги Джумалиев, н.с. Минко Пенков, н.с. Доротея Георгиева и други.

Всеизвестен факт е, че формирането на Ботевата чета е в пряка връзка с подготовката и избухването на Априлското въстание. След преодоляване на редица трудности по набиране на средства и доброволци се събира чета от около двеста души. На 17 май 1876 г. тя преминава река Дунав и слиза на българския бряг при тогавашното село Козлодуй. В състава на Ботевата чета са и трима шуменци. Това са Атанас Добрев поп Рафаилов, Марин Ников Арнаудов и Кънчо Петров Скорчев. Нека припомним тяхната биография и героичен подвиг.

Атанас Добрев поп Рафаилов е роден в Шумен през 1852 година. Внук е на известния участник в национално-църковното движение на българите поп Рафаил Радославов от Котел. Бащата на Атанас - Добри се преселва в Шумен и става овчар. Атанас учи в шуменските школа, като в Мъжкото класно училище негов учител е Добри Войников. Но след като баща му почива, младият Атанас е принуден да започне работа в една бакалница. За да издържа семейството си после работи и като кираджия-разносвач на бакалски стоки из целия Делиорман. Според сведенията, бива заплашен от насилствено потурчване, което го принуждава да избяга в Румъния. Неговата сестра – Добричка, разказва историята на брат си, благодарение на сведенията, които дава Кънчо Скорчев - единственият оцелял шуменец от Ботевата чета и завърнал се от заточение след това. Атанас се качил на парахода в Гюргево и участва в четата до последната битка във Врачанския Балкан. Добричка разказва и следното, когато: „Куруто бил убит (казаха, че било на Милин камък) и знамето го поел моят брат. На следния ден, обаче и той паднал убит в последната битка с турците, дето загинал и Ботев. Чувах от Г. Ников, който имаше брат също убит там, че това станало на връх Околчица. За Атанас казваха, че бил голям юнак и храбрец”.

Вторият участник в четата на Ботев е шуменецът Марин Ников Арнаудов. Той е роден през 1855 година и е най-малкото дете в семейството на богатия абаджия и търговец Нико Арнаудов, родом от Върбица. Марин завършва шуменското взаимно училище. Работи като калфа в дюкяна на баща си. Заедно с по-големия си брат Георги става член на Шуменския революционен комитет още от времето на сформирането му през 1869 година. Членуват в комитета и по времето, когато е под председателството на Панайот Волов. Като негови съседи, на „Чамурлу сокак” го подпомагат активно по изпълнението на задачите „по верижната система”. Георги Ников става участник в Шуменската въстаническа чета, която тръгва в подкрепа на Старозагорското въстание през септември 1875 година, но за Марин няма сведения. Вероятно, за да избегне последвалите арести срещу бунтовниците, Марин Ников забягва в Румъния и на следващата година се записва в Ботевата чета. Издирванията на неговия брат Георги, който е сред заловените и заточени в Мосул (град в днешен Северен Ирак) показват, че Марин се качва на кораба „Радецки” в Гюргево и загива на връх Околчица, в деня на гибелта на Христо Ботев.

Кънчо Петров Скорчев е роден през 1856 г. в Трявна, но свързва живота си с град Шумен. Той е първи братовчед на Ангел Кънчев (по майчина линия). Още от 10-годишен той се преселва в Шумен, идва при по-големия си брат Димитър – дребен търговец. Не е известно къде и при кого учи, но работи при различни местни майстори, за да изкара прехраната си. Кънчо е един от най-преданите и активни членове на Шуменския революционен комитет. Той разказвал след Освобождението, че е въведен в революционното дело от Левски, но става също и един от най-доверените младежи на председателя П. Волов. Участва в организацията на Шуменската чета. След провала на въстанието от 1875 г. емигрира в Румъния. Установява се в Букурещ, при Димитър Горов –негов свако и личен приятел на Христо Ботев. Често е и при Любен Каравелов. Един от първите е, които се записват в Ботевата чета. Качва се на кораба „Радецки”, също от Гюргевското пристанище. Както е известно, след гибелта на Войводата, четата се разделя на три части. Първото отделение е разбито при село Лютиброд. Една група от него, от около 20 души е нападната от башибозуци и разпръсната на по-малки части. От най-голямата от тях – 13-членната, в която е и Кънчо Скорчев, оцеляват той и още трима негови другари. Те са пленени, вързани и отведени във Враца, после във Видин. Съдени са в Русе и изпратени на доживотно заточение в Диарбекир. Първо попада в затвор в Цариград, след това в крепостта Аккия (Сен Жан д' Арк) - на брега на Средиземно море, в Сирия. В общността си е известен с непримиримия си дух и доброто си сърце - отваря работилница, като спечеленото раздава в помощ на заточениците. След Освобождението на България, по силата на Сан Стефанския мирен договор, Кънчо Скорчев се завръща в Шумен. Позамогва се с помощта на брат си и новото си поприще - търговия на дребно. После наема и хан извън града. Според спомените на шуменци, прочуто било и неговото „хъшовско кафене” - на „Бит пазар”. Превръща го в сборно място за демократично настроената местна младеж. Често изнася пламенни речи, в които протестира срещу политиката на продажни властници. Отказва отпуснатата му през 1895 г., по застъпничество от шуменските поборници и опълченци, пенсия като революционер и поборник за свобода. Дори започва да живее в хралупата на едно дърво и събира там своите слушатели, жадни да чуят историите му за епичните битки в Балкана и за времето на неговите лични кумири Левски, Каравелов и Ботев. Сломен от мизерията, той скоро почива в града, през февруари 1913 г.

Малки обяви

ПРЕДЛАГАМ В и К - канализации, къртене. Може и по селата. Телефон 0897 526 330
2020-07-15 09:42:00 6458
ПРОДАВАМ ГАРАЖ на ул. "Васил Друмев" в Шумен. Телефон 0896 80 5858
2020-07-26 11:54:00 24281
ПРОДАВАТ СЕ ДВА БРОЯ МАГАЗИНИ в Шумен. Могат да се ползват и като гараж. Телефон 0899 178 567
2020-07-09 12:41:00 27587

Последни новини