Шуменецът Васил Друмев - митрополит Климент участва в мисията по дипломатическата защита на Съединението през септември 1885 г.

автор: д-р Милена АНДРЕЕВА
2020-09-06 10:50:00
Репортер | Шумен | преглеждания: 490

Съединението на младото Княжество България с Източна Румелия е първото самостоятелно велико дело на свободното ни Отечество. В забележителното народно дело се включват всички български патриоти, които вярват, че имат мисията да продължат Априлското въстание от 1876 г.

В редиците на възникналите нови революционни комитети - обществата за обединение, се включват и много шуменци. Днес историята ни разкрива още, че и Шуменският край е свързан с паметни събития, довели до 6 септември 1885 г. Тук на голямата цел – обединението на „двете Българии”, се подчинява целият войскови живот, като неговата кулминация са ежегодните летни военни маневри на полевия лагер край Шумен. Той е разположен на десетина километра от града, в местността „Дъбова кория” край село Мараш. Там се случват съдбовните за българската нация и държава преговори на делегациите-съединисти, дошли при княз Александър I Батенберг. Точно на 30 август (именния ден на княза) завършилите маневри се ознаменуват с парад на войските. Князът изказва своята благодарност на офицерите и нисшите чинове, произвежда в по-горно звание руски и български офицери, награждава проявилите се „в боя“.

Стигнал до съдбовното решение да оглави Съединението, още в лагера, князът нарежда: "… запасните войници, участвали в шуменските маневри, да не се разпускат…". Така Княжество България осигурява военната защита на Съединението. При потеглянето си с войските от "Дъбовата кория" край село Мараш княз Александър Батенберг обявява на всички за съгласието си да се съединят Княжество България и Източна Румелия и повежда войските към Пловдив.

В съдбовното събитие участие вземат и други шуменци. Но най-значимо е делото за тази кауза на един от най-видните ни възрожденци - шуменецът Васил Друмен, известен и с името си на духовник - митрополит Климент Търновски. Той е народен представител във Второто Народно събрание. През 1884 г. управлява Софийската епархия. От 1884 до 1901 г. е митрополит на Търновската епархия. През 1885 г. оглавява българската делегация при руския император Александър ІІІ за признаване на Съединението на Княжество България с Източна Румелия. От 1885 до 1887 г. е първият председател на Българския червен кръст.

Една от най-важните и съдбовни задачи, които духовникът изпълнява към България, е поверената му дипломатическа защита на Съединението. Колкото и да е бил ангажиран с църковни дела, митрополит Климент не изпуска от погледа си и развоя на обществено-политическия живот в страната. С нескрита радост той посреща извършеното през септември 1885 г. Съединение на Източна Румелия с Княжество България. За него това е успешна стъпка за обединение на разпокъсаното от Берлинския диктат Отечество. Но митрополитът остава изненадан от негативната позиция към този акт на Русия. Последвалата заповед от император Александър III всички руски офицери, намиращи се на служба в българската армия (както и военният министър в кабинета на Петко Каравелов - руснакът Гирс), да напуснат незабавно пределите на Княжеството, произвежда у висшия духовник твърде тъжно впечатление. За него това било изключително ненормално явление - страната, която е освободила България от петвековно османско иго, сега да се противопоставя на нейното обединение. Затова с радост се включва в състава на делегацията, която трябвало да замине при руския самодържец и да съдейства за промяна на неговата позиция към Княжеството. В светлината на предстоящите неизвестности и на засилващото се руско влияние в Цариград след войната от 1877—1878 г. за всички е ясно, че спирането на Турция до границата може да бъде осъществено само с авторитета на императора. Именно поради това в София е съставена тази внушителна делегация, състояща се от следните членове: от епископ Климент Търновски (Васил Друмев), Ив. Ев. Гешов, Ив. Герджиков, Д. Тончев, Д. Папазоглу. Първите двама делегати са избрани от Народното събрание в княжеството, а останалите трима изразяват желанието на населението от Южна България.

Междувременно започват да пристигат и първите официални отзиви за Съединението от страна на великите сили. Те са негативни по отношение на извършеното дело, но критикуват по-скоро принципа на нарушението на Берлинския договор, отколкото факта на Съединението. Явно европейските външни министерства в момента са заинтересувани повече от ограничаването на конфликта и възпирането на Турция, защото никой от тях не е готов за стратегическа намеса на Балканите.

Срещата с руския император Александър III става на 21 септември 1885 г. в Копенхаген, в лятната резиденция на датския крал Фриденсборг, намираща се на 40 километра от столицата. Руският самодържец обявява и пред българските делегати разочарованието си от извършения в Пловдив исторически акт, тъй като това става без уведомяването на Русия. Все пак той заявява в прав текст, че за разединение на обединеното Княжество не може и да става дума. За успешния край на мисията най-голяма е заслугата именно на митрополит Климент. Неговият неоспорим авторитет в Санкт Петербург е една от главните причини, която спомага за притъпяване гнева на руския владетел. Този факт е малко известен в нашата история, макар и с огромно значение.

Последвалата след Съединението Сръбско-българска война предизвиква у Търновския митрополит още по-голяма покруса. Той не искал да повярва, че една братска, при това православна страна като Сърбия, може да вдигне ръка срещу България. Обявяването на войната го заварва в София. Не само като висш духовник, но и като председател на Българския червен кръст, той незабавно се включва в подпомагане на изпадналото в беда Отечество. Благодарение на активната му дейност за кратко време е събрана сумата от 135 831 лева, както и различни медикаменти, които били предоставени на правителството и командването на българската армия. Когато сръбските войски достигат до Сливница и имало опасност да навлязат в София, правителството взело решение за изнасяне на държавното ковчежничество в Плевен. Оставена била само една сума от 400 хил. лева за посрещане на най-насъщните нужди на войната. Нейното съхранение е било поверено на митрополит Климент.

 

Малки обяви

ПРОДАВАМ коледници (шопари) по 300-350 кг. Телефон 0886 836 256
2020-12-11 11:48:00 7076
ДАВАМ ПОД НАЕМ гараж на ул. "Хан Крум" 15 в Шумен - може да се ползва за офис, ателие, магазин или склад. Телефон 0887 733 698
2020-12-31 12:39:00 16552
Продавам ЕКСТРА БУРЕ за вино - 65 литра. Цена - по споразумение. Телефони 054-871660 и 088 77 33 698
2020-12-31 13:26:00 41209

Последни новини