143 години от Освобождението на България

автор: д-р Милена АНДРЕЕВА
2021-03-03 13:09:00
Шумен | Общество | преглеждания: 560

Българският народ има дати и събития, които променят из основи пътя на неговото развитие. След 500 години гнет и безправие в рамките на Османската империя, на 3 март 1878 година България възстанови своята държавност, като се завърна на картата на Европа.

На тази дата, но и не само на нея, ние с гордост си спомняме за нашите предци – борци за свобода, които с подвига си доказаха на света, че българинът е заслужил своето национално спасение. Честваме делото на поколения български възрожденци и революционери, положили живота си за духовното и политическо въздигане на Родината.

Трети март не е само национален празник! Той е символ на безграничния патриотизъм на героите от Априлското въстание от 1876, на саможертвата на Ботевите четници, на героизма на руските, белоруските, украинските, румънските и финландски войни, на славните български опълченци, които дадоха своята героична саможертва.

Руско-турските войни през XVIII˗XIX век са добре известни като войни за надмощие между две империи. За нас, българите, са изключително важни първите четири войни от 1676 г. до 1739 г., когато се решават чисто териториални проблеми между двете съседни държави, а на останалите 6 – от 1768 до 1878 г. в стратегията им стои балканският въпрос и все по-горещо се поставя и българският.

Последната война - десетата, слага край на петвековното робство на българския народ и открива пътя за развитие на възстановената българска държава. Оттогава нашият народ не забравя и цени голямата саможертва на всички, които се сражаваха във войната от 1877-1878 година, наречена - Освободителна!

Какво е нейното предисловие? Събитията в България през пролетта на 1876 г. имат съдбоносно значение за по-нататъшния развой на Източната криза. Жестокостта и насилието, с които Априлското въстание е смазано, пораждат неочаквано широка подкрепа за българите в цяла Европа. Нараства противоборството и между Великите сили, всяка една от които се стреми да запази позициите си в балканския регион. В разгара на тези събития, между правителствата на Черна гора и Сърбия е подписан военно-политически договор, и на 18/30 юни 1876 г., със специална прокламация сръбският княз Милан обявява война на Турция. Първоначалните успехи на съюзническите войски провокират небивал ентусиазъм сред всички християнски народи на Балканите. Славянските комитети в Русия организират широка пропагандна кампания. Около четири хиляди доброволци начело с ген. Черняев се отправят към Сърбия. Българската емиграция също се активизира. Българското централно благотворително общество започва да набира и изпраща доброволци в сръбската армия. Сред тях има и шуменци. Активизирането на Русия и предприетите от нея инициативи за разрешаване на Източната криза пораждат опасения сред западните държави от евентуално нарастване на руското влияние в балканския регион.

Малко известно е, че още през лятото на 1876 г. във висшите кръгове на Русия се очертават две противоположни линии на поведение спрямо събитията на Балканите. Една част от руските политици се изкушавали от желанието да възстановят международния престиж на своята страна чрез активна намеса в разрешаването на Източната криза, но само в рамките на мирните (дипломатически) средства. Друга част се блазни от открилата се възможност за реванш над Турция и открито защитава идеята за военна намеса на Русия на Балканите. Европейската мисия на граф Н. Игнатиев завършва с успех и на 31 март 1877 г. в английската столица представители на шестте Велики сили подписват т. нар. Лондонски протокол. Протоколът изразява желанието на всички заинтересовани държави да се намери мирно разрешение на балканската криза, но на 9 април Високата порта отхвърля и него. При така създалата се ситуация, след като многократно афиширало готовността си да защити подвластните на Османската империя християнски народи, руското правителство е било принудено да възприеме войната като единствено възможен изход.

На 12/24 април 1877 г. в Кишинев император Александър II подписва Манифеста за обявяване на война на Турция. Още от есента на 1876 г. възниква и идеята за създаване на Българско опълчение. Ген. Н. Столетов е определен за командир на планираните дружини, чието оборудване е възложено на Московския славянски комитет. Формирането на българските дружини започва в гр. Кишинев. В тях се включват много от участниците в Сръбско-черногорско-турската война, както и доброволци от средите на емиграцията и от вътрешността на страната. В началото на 1877 г. са формирани три батальона под името "Пеши конвой на главнокомандуващия княз Николай Николаевич". След обявяване на войната "Конвоят" е реорганизиран в Българско опълчение. От началото на войната подготовката на българите продължава в Плоещ (Румъния), където допълнително се комплектуват още три дружини. На 6.V.1877 г. кметът на гр. Самара – Аксаков, тържествено връчва на 3-та опълченска дружина, с командир подполковник Пьотр Калитин, знаме, специално изработено от жителите на града. След форсирането на р. Дунав се създават 6 нови дружини, като общият брой на опълченците достига 10 000 души. Първоначално руското командване се отнася резервирано към Българското опълчение, съзирайки в него потенциална революционна заплаха. Поради това му възлага помощни интендантски функции и го поставя под управлението на княз В. Черкаски. По-късно българските дружини са прехвърлени към армията на ген. Гурко и получават важни задачи, участвайки най-активно в бойните действия. Наред с Опълчението във вътрешността на българските земи се създават въоръжени чети, които извършват разузнавателни действия, охраняват селищата от башибозушки набези и водят открити боеве с турските сили. Известни са четите на Петко войвода в Родопите, на Симо Соколов в Трънско, Ильо Марков, Цеко Петков, П. Хитов, дядо Жельо, Хр. Иванов. Общият брой на българите, взели участие в бойните действия, според някои изчисления, възлиза приблизително на 35 000 души. Същевременно много българи оказват ценна помощ на руските войски като строители на фортификационни съоръжения, като доставчици на хранителни продукти, фураж и облекло, като помощници в санитарно-медицинското обслужване и т. н. Активното участие на българите в Руско-турската война е своеобразно продължение на националната революция, която достига по това време своя най-голям размах, обединявайки в единен поток всички слоеве на българското общество.

В първоначалния план на военни действия, изработен от Генералния щаб начело с ген. майор Н. Обручев, крайната цел е Цариград. По-късно в плана настъпват промени, наложени от княз А. Горчаков в духа на неговото становище за т. нар. "малка война" до Стара планина. Османската империя разполага със значително по-голяма и по-добре въоръжена армия. Нейният числен състав възлиза на около 500 000 души, от които 300 000 са на Балканския фронт. Елитните турски военни части се съсредоточават в укрепения четириъгълник Силистра-Русе-Шумен-Варна, от където се очаква руското настъпление.

Началото на бойните действия било дадено на Кавказкия фронт още на 12/24 април 1877 г. Сраженията на Балканите започнали едва на 10/22 юни 1877 г., когато части на Долнодунавския отряд извършили под командването на ген. Цимерман десант при Галац. Руските войници успешно се прехвърлили на българския бряг и предприели демонстративно настъпление в Северна Добруджа.

Хронистите на войната приемат, че в хода на бойните действия могат да се очертаят ясно три периода. Първият, т. нар. настъпателен период, обхваща времето от форсирането на река Дунав до края на юли 1877 г. Вторият период условно се определя като период на "борба за надмощие“. Този период започва с боевете при Стара Загора и втората атака на Плевен и завършва с падането на Плевен. В рамките на този период се провеждат най-мащабните операции, които предопределят до голяма степен крайния изход от войната. Третият, заключителен период, започва с пленяването на Плевенския гарнизон (28 ноември/10 декември 1877 г.) и завършва с подписването на Одринското примирие от 19/31 януари 1878 г.

В първите дни на войната най-резултатни се оказали действията на ген. Гурко. Възползвайки се от първоначалната изненада на турците, Предният отряд настъпва към Търново и освобождава старата българска столица на 25 юни/7 юли 1877 г. Оттам ген. Гурко се насочва към Стара планина и през Хаин-боазкия проход се озовава в подбалканския регион. На 7/19 юли е овладян Шипченският проход, а на 10/22 юли руски части освободили и Стара Загора. По това време Източният отряд се опитва да настъпи към турските гарнизони, разположени в Шумен, Варна, Русе и Силистра. Но поради значителното превъзходство на турските части в района на т. нар. крепостен четириъгълник, предвижданията за бърз успех в Североизточна България не се сбъдват.

През януари 1878 г., когато по-голяма част от територията на България е освободена и руската армия се насочва към Цариград, нейният Източен отряд настъпва към Шумен. Но на 19/31 януари 1878 г. между воюващите страни се подписва примирие и руските войски спират настъплението на достигнатата линия около 20 км от Шумен – в момент, когато са освободени Русе, Разград, Омуртаг, Търговище, околностите на Преслав и други райони. Така завършва войната, в която Турция е победена. Шуменската крепост е в руска блокада, но отвътре тя е в турски ръце. Освобождението на Шумен идва осем месеца по-късно, вследствие на мъчителни преговори и напрегнати дни за местното население. Денят на дългоочакваната свободата за тях настъпва на 6 /18 юли 1878 г.

Повече от 130 шуменци вземат участие в освободителната война. Те се включват и в 12–те опълченски дружини. Включват се в боевете при Стара Загора, Казанлък, при Шипка и Шейново, на Орлово гнездо, при Плевен, в операциите при Янтра и Черни Лом. Смелост и героизъм в спасяването на Самарското знаме проявяват тримата шуменци Васил Петков, Райчо Труфчев и Тодор Русчев. Видният шуменец Добри Войников, тогава 44-годишен, постъпва като преводач в щаба на ХII корпус, в операциите при р. Янтра и р. Черни Лом. Шуменци се бият геройски във всички сражения на Източния отряд.

На 16 януари 1878 г. руските части влизат в Пловдив, след него пада и Одрин. За да избегне пълната катастрофа, Високата порта иска да започнат преговори за прекратяване на бойните действия и на 19/31 януари 1877 г. в Одрин е подписано примирие. При така създалата се ситуация великият княз Николай Николаевич разпорежда на предните руски отряди да предприемат демонстративно настъпление към Цариград. Деморализираната турска армия не дава никакъв отпор, и неочаквано за всички, руските отряди достигат предградията на турската столица. На 19 февруари/3 март 1878 г. е подписан Санстефанският прелиминарен договор, с който войната фактически завършва.

Всеки български град, всяка паланка се включи по своему в тази война. Българите бяха навсякъде. Като разузнавачи, преводачи, интенданти и санитари, водачи в непроходимите и незнайни планински пътеки. Те обзавеждаха болници, строиха пътища, мостове, копаха окопи, формираха чети и действащи в тила на врага отряди, вървяха редом с войската. А руското командване се отнесе с грижа към местното население, без разлика на раса и вероизповедание, гарантира живота и имота на всички. "Ние няма да се ръководим от желанието за отмъщение, а от съзнанието да създадем постепенно право и порядък там, гдето до сега е господствал само дивия произвол. Вашата вяра ще остане неприкосновена, животът и имотът ви, животът и честта на вашите семейства ще бъдат свято опазени”- оповестява императорския указ.

За да освободи братския български народ, руският даде 200 000 жертви. За младите поколения като приказна легенда ще останат подвизите, извършени в дните на освободителния поход, и местата, където са извършени, ще останат завинаги свещени. Войната изигра ролята си на национална революция. Въпреки противоречивите оценки, които тя може да получи от историците, изигра в крайна сметка решаваща роля за възстановяването на българската държавност. С усилията и с кръвта на стотиците хиляди руски войници една част от българското общество получи възможност за свободно и независимо развитие. Създадени бяха реални предпоставки за приобщаването на българите към модерния европейски свят и за изграждане на една нова, демократична и отговаряща на духа на времето държавна уредба.

Затова нека Трети март да бъде винаги клетва за вярност пред идеалите на Раковски, Левски, Ботев, Волов и на всички наши и чуждестранни борци, дали живота си за българската свобода.

Затова на този паметен ден, също като нашите предци, отново да извикаме с цяло сърце:

Да живее България!

Малки обяви

ПРОДАВАМ врата - таблена, изработена от чамов материал, висока 2 метра и широка 72 сантиметра. Цена - по споразумение. Телефони 054-871660 и 088 77 33 698
2021-12-31 13:32:00 159951
Продавам НАФТОВА ПЕЧКА "Супер юг" и казан за нафта - 700 литра, поставка за казана, лейка. Цена - по договаряне. Телефони 054-87 16 60 и 088 77 33 698.
2021-12-31 13:37:00 159951
ПРОДАВАМ десет броя пластмасови БИДОНИ - по 100 литра, втора употреба. Цена - 12 лева за един брой. Телефони 054-871660 и 088 77 33 698.
2021-12-31 09:54:00 159951

Последни новини