Кой бута към самоубийство един вестник?

автор: Пламен ГЕОРГИЕВ
2017-11-20 17:11:00
Шумен | Общество | преглеждания: 409

Селфи на истината

Кой бута към самоубийство един вестник?

(коментар по действителна публикация)

Не харесвам новоизлюпени сайтове, които в неистовата си амбиция да бъдат някакси забелязани в необятното виртуално пространство, ми заприличват на популярните от крими-хрониките напоследък „телефонни измамници“. Те ти поднасят с престорена загриженост поредната си поувяхнала „фалшива новина“ и, ако не си наивна баба да им хвърлиш от своя балкон като хонорар няколко пачки със столевки, най-разумно е да си „свериш часовника“ с проф. Ноам Чомски, като прочетеш неговите „Десет начина за манипулация чрез медиите“... По принцип се опитвам във времето да съхранявам добрия си журналистически вкус, като отговарям само на онези манипулации, които лично ме засягат.

Вече поисках от самия себе си прошка, че отделих време да прочета един текст, в който така нареченият опит за „авторски поглед върху събитията“ се оказа досущ в стила на „закъснелия комунизъм“. В случая, за да бъда възможно повече дистанциран от отрицателната тоналност и от негативните внушения на авторката, реших и аз да закъснея с правото си на отговор.

„Пълен обрат! Съдът възстановява на длъжност главния редактор на в. „Шуменска заря“ - лае като за подхвърлена „огризка-сензация“ сайтът... Да, бе, да – това заглавие може би заслужава да бъде качено и на седмото небе, ако след „пълен обрат“ беше скромно уточнено, че става въпрос за нещо друго – например, някъде си поръчал боб яхния, пък те ти донесли пържолка от свински врат...

Няма да се занимавам със свободно интерпретираните излияния на авторката по повод на едно съдебно решение. Както става ясно – делото е минало през две съдебни инстанции, има две противоположни решения по него. Затова нека да изчакаме как ще се произнесе и третата инстанция - Върховният касационен съд.

Обаче, сред натрупания КУП ОТ ЛЪЖИ в текста, все пак не мога да отмина някои от тях:

Първо, не съм уволнил аз своя предшественик от длъжността „председател-главен редактор“. Уволни го общото събрание на член-кооператорите в кооперация „Шуменска заря“, като с категорично мнозинство НЕ ГО ИЗБРА на ръководния пост за следващия мандат.

Второ, в щатното разписание на кооперация „Шуменска заря“ самостоятелна длъжност „главен редактор“ не съществува. По казуса експерти по трудово право са доста озадачени как в една щатна бройка се съвместяват две напълно различни длъжности - „председател на кооперация“ и „главен редактор“, които са с коренно различни кодове по Националната класификация на професиите и длъжностите (НКПД). Но все пак в щатното разписание на „Шуменска заря“ шифърът по НКПД е, забележете един – за председател. Иначе се получава като отживелица от миналото, когато при „зрелия социализъм“ се котираше едноличната власт – по-възрастните нали си спомнят, че бай Тошо беше хем генерален секретар на ЦК на БКП, хем – председател на Държавния съвет на Народна Република България.

Трето, по длъжностна характеристика, моят предшественик се е подписал, че изпълнява функциите на председател. И нищо друго...

Четвърто, най-безхаберното обяснение на авторката, че моят предшественик никога не е получавал заплата като председател, понеже длъжността му била изборна, си е директно 100-процентова ЛЪЖА. От справка във ведомостите за заплати става ясно, че човекът собственоръчно се е подписвал единствено и само срещу заплата за... ПРЕДСЕДАТЕЛ на кооперация, а не за главен редактор. Е, сега май настъпи ПЪЛНИЯТ ОБРАТ – взимал е той, значи, хубава заплата като председател, а излиза, че като главен редактор (уж на трудов договор) е работил съвсем за БЕЗ пари... За разлика от мен, дето (както съобщава авторката) „за пръв път в историята на кооперацията започна да си начислява и втора заплата именно за председателстването си, но това е друга тема...“ Защо да е друга тема?! Няма при мен скрито-покрито. Вече няколко пъти давах писмени справки на авторката за размера на двете ми заплати, тъй че любопитството й отвсякъде е задоволено!... Едната ми заплата съвпада с размера на минималния осигурителен доход – за председател, другата ми е за журналист. С двете си възнаграждения, взети заедно, въобще не мога и да достигна брутната заплата на моя предшественик, въпреки инфлацията от 2014 г. насам, въпреки че реално почти не ползвам дни за отпуск през последните три години и половина, въпреки че задължително работя (доброволно) и през почивните дни...

Но какво от това?! - питам се разочаровано аз, след като чета в текста, че „през последните три години, под ръководството на Пламен Георгиев и екипа му, вестникът упорито върви към фалит.“ Ей тази констатация вече издава тоталната икономическа неграмотност на авторката, която между другото май е учила навремето и във ВИНС-а. Твърде блудкаво и елементарно е да извадиш две-три цифри от контекста на един годишен финансов отчет и после радостно да заключиш: „Пълен крах!“ Моят анализ пък започва така: вестникът не върви към фалит. АЗ ГО НАМЕРИХ ВЪВ ФАЛИТ!!! Цяло чудо на чудесата е, че в продължение на три години и половина „Шуменска заря“ оцеля, а останалите шепа хора в редакцията живеем като сървайвъри в някакво режисирано от друг реалити шоу без ясен край. За да маркирам актуалното състояние на кооперацията, нека и аз да посоча „само цифри и факти“. Наследството, което заварих в деня на моя избор за председател на 12 май 2014 г., продължава да ми прилича на едно много нагъсто минирано поле. И образно казано – почти всеки ден си гърмят „бомбите“...

Понеже авторката обича да си говорим за пари, ще бъда много конкретен – моят предшественик е започнал последния си мандат през 2010 г. с актив от 189 000 лева, разпределен като депозити в три банки. Отделно вестникът е имал парични обороти от реклама и продажби. След четири години този огромен финансов ресурс се е стопил до... символичните 27 (двадесет и седем) лева в една банкова сметка и плюс наличните средства в касата на кооперацията, които са с размера на „джобни“ пари, т. е. не стигат и дори за един аванс от заплатата на председателя, да речем. И веднага да се похваля – все още не съм регистрирал рекордните годишни загуби на моя предшественик – от 35 000 и от 33 000 лева. В това може всеки да се увери, като погледне ГФО (годишните финансови отчети) на кооперацията през периода 2010-2014 г., които са публични в Търговския регистър. Така, че „пълният крах“, който е забелязала авторката, със сигурност е настъпил с доста по-ранна дата от 12 май 2014 г.!

За оцеляването на „Шуменска заря“ през последните три години и половина наистина платихме изключително ВИСОКА ЦЕНА. Колкото и да се опитвах успешно да приложа някои непопулярни мерки, да свивам разходите, да сключвам ефективни договори с партньори, неизбежна се оказа и оптимизацията на персонала. Съкращенията на хора бяха наложителни!

Според мен, по-малката беда е, че като налични финансови средства започнахме на практика почти от нулата. Тук ще отворя една малка скоба и ще хвърля ръкавицата към Д. Ж. с този пример: след като ние започнахме с мижавите 27 лева и все пак задържахме за близо три години екипа си на работа, а ти стартира с 20 лева капитал своята еднолична фирма, ще можеш ли да назначиш в нея на трудов договор 15-20 човека? А дано, ама надали...

И накрая няма как да не опровергая и последната комерсиална ЛЪЖА на бившата ни колежка, че видите ли, вестникът ни не се купувал и тиражът му бил паднал под някакви критични, според нея, бройки. Тука и ние като героинята на Чудомир ще въздъхнем с нашата перифраза: „Не сме от тях, како Сийке“ (б. а. - дето не ни купуват и че тиражът ни уж бил паднал). Счетоводителят ни потупва по рамото и отчита, че продажбите на „Шуменска заря“ са се увеличили спрямо същия период на миналата година, а тиражът ни скача като Стефка Костадинова и все не стига (жалват се пък разпространителите). Лесно е да се провери!

Голямата беда, която вече придоби публичност, е СЪДЕБНАТА ВОЙНА. Ако правилно съм ги преброил – имаме вече участия в 78 съдебни заседания на всички равнища – районен съд, окръжен, апелативен, върховен. Точно те ни изсмукват финансовия ресурс. Като всяка война – и тази е напълно безсмислена, „жертви“се дават и от двете страни. Разбира се, има и печеливши – от познатия принцип „Двама се карат, третият печели“. Ние знаем кой е третият, но на него такава му е работата. Твърде е показателно, че абсолютно всички съдебни дела са заведени срещу кооперация „Шуменска заря“. Ние сме само в ролята на ответници. Оборотът на делата е прекалено внушителен и се питам: не са ли те поредната подигравка с желанието за реформа в съдебната ни система, макар и да изглеждат в обичайната си законова обвивка?

В тази съдебна война към момента кооперацията спечели ключовите дела. Загубихме дела, които ни струваха пари. Но като ми се избистри ситуацията, оставам с впечатлението, че в тези дела се търси предимно финансовата „присъда“, а не да възтържествува, да кажем, някоя справедлива кауза пред Темида. И по тази логика се оформят евентуално два основни лагера – единият гледа на кооперацията като на „дойна крава“, хората от другия лагер пък просто се борят за запазване на работните си места. С подкрепата на кой лагер, според вас, ЩЕ ОЦЕЛЕЕ вестник „Шуменска заря?!...

Напоследък често споделям, че в своята 85-годишна история нашият вестник има само един случай, когато е спрял да излиза – в периода на Втората световна война от 1941 до 1944 г. Сега също е на ръба на пропастта и може да бъде спрян. Заради друга война – съдебната... И първата причина, която според мен излиза наяве е, че вестникът не е случил на... издател. Не може някои да се тупат непрекъснато в гърдите, че са били учредители на кооперацията, пък в същото време да използват „мътната вода“ в актуалното й състояние, за да я ликвидират. В случая не мисля, че спорът е за това кой да ръководи вестника (б. а. - той все на някого ще се окаже неудобен). Тук съдебната сага вече се отразява пряко на обществения интерес – градът ни да има ли вестник????

В своята многолетна биография „Шуменска заря“ е имала различни издатели. Кооперацията стои зад вестника през последните близо 25 години. Не искам да съм лош пророк, но ще бъде наистина жалко, ако се окаже, че самият издател бута вестника към... самоубийство. Защото по всичко изглежда, че евентуално това може да бъде крайният резултат от цялата тази безкрайно пошла и срамна съдебна война между няколко член-кооператори...

Малки обяви

ПРОДАВАМ двор с къща в село Хан Крум, тел. 0887 782 054
2018-11-06 16:19:00 4969
КОМИНОЧИСТАЧ

почиствам основно по домове и фирми, 0897 616 811, 054-913114

2018-10-30 14:00:00 9431
ИЗТОЧВАНЕ НА СЕПТИЧНИ ЯМИ И ТОАЛЕТИ, ОТПУШВАНЕ НА КАНАЛИЗАЦИЯ С НЕМСКА ТЕХНИКА, 0897825987
2018-10-18 11:14:00 13450

Последни новини