Кооперация „Шуменска заря“ не е доилен агрегат!

автор: Пламен ГЕОРГИЕВ
2018-04-19 11:13:00
Общество | преглеждания: 794

(фейлетон за това как стопаните на една дойна крава я превърнаха в... ялова)

 

Явно не ми понасят лъжите на Дияна Желязкова. Те ми звучат като омръзнала чалга, пусната по високоговорител в селска кръчма. Разбира се, никой не обръща внимание на текстовете й, защото в тях не прозира и капчица мелодична любов, а напротив - съдържат прекомерно голяма доза негативизъм, фалшива загриженост, евтина манипулация и нагло безхаберие... Все съм си представял, че човек, като удари две ракии, може да си дрънка всякакви брътвежи. Но, ако на същия този човек му се предоставят, например, 5 минути ефирно време или му се отпусне една вестникарска страница, а даже и да разполага с цялото виртуално пространство на своя собствен сайт, все пак той трябва да каже нещо смислено и да го направи възможно най-аргументирано. Защото по медиите не се приема нито за добър тон, нито пък за какъвто и да е професионализъм, ако просто бръщолевиш в познатия скучен стил „едно си баба знае, едно си бае“...

Като от поредната изтъркана грамофонна плоча ми дойдоха и актуалните размисли на Дияна Желязкова, които тя сподели с аудиторията на Радио Шумен на 1 март в ранния следобед. И за унесените в лека дрямка слушатели стана ясно, че нашенската традиция пак стриктно се спазва – води се някакъв банален фирмен спор, с който сме затлачили съда. Нищо ново под родното ни слънце!... Е, да, но ако не ставаше въпрос за нещо много по-обществено значимо – пред погледа ни се режисира публичното самоубийство на един от най-старите вестници у нас! И понеже не съм запознат със сценария, оставям на всеки сам да открие накрая кой е, всъщност, режисьорът...

Никога няма да разбера хората, които смятат, че с тях започва и (евентуално) с тях свършва светът. Ето я ПЪРВАТА ЛЪЖА на Дияна Желязкова относно „Шуменска заря“: „Този вестник го създадохме ние“ - казва тя в интервюто си пред в. „Топ новини“ (брой 1876, 30 юни 2014 г.). А на 1 март 2018 г. пред Радио Шумен отново повтаря: „... вестникът, който сме създали преди 25 години.“ Фактите, обаче, са категорично безспорни и абсолютно не са в полза на тази лъжа – първият брой на в. „Шуменска заря“ излиза през 1932 г. (точно 29 години преди да се роди Дияна Желязкова), а кооперация „Шуменска заря“ е учредена през 1992 г. (точно 60 години след началото на вестника с това име). Това е историческата истина!

Следва ВТОРАТА ЛЪЖА, която Желязкова упорито лансира: „Пламен Георгиев отказва да признае правата на учредителите на кооперация „Шуменска заря“.“ Веднага отговарям: НЕ ОТКАЗВАМ! Признавам им правата! Като очаквам от Желязкова да признае същевременно и моите права. ПЪРВО: тя „дебело подчерта“ пред Радио Шумен, че не съм сред учредителите на кооперацията, сякаш, че това значи нещо. Аз пък за пореден път просто ще я посъветвам да се „хване“ по-здраво за член 6 в Устава на кооперация „Шуменска заря“ и най-после да запомни алинея 1, която гласи: „Членовете на кооперация „Шуменска заря“ ПО ПРАВО са нейни учредители.“ ВТОРО: в същия член, алинея 4 определя „учредителите и новоприетите членове се вписват в Книгата на кооперацията“. Ами нека сега да я отворим тази меродавна книга, за да установим в нея потресаващото тежко

 

НАСЛЕДСТВО,

 

което получих на 12 май 2014 г., когато бях избран за председател на кооперацията. Това наследство вече се превърна в изключително голям проблем, то е съизмеримо, ако се назове с подобие на „бомба със закъснител“ или на „минирано поле“...

Книгата на член-кооператорите в „Шуменска заря“ е написана саморъчно, подписана, заверена с „Вярно с оригинала“ и подпечатана от предишния председател Йордан Йорданов. Дали той е бил юридически неграмотен, дали без да иска (или нарочно) е „сгазил закона“, дали нещо друго – аз не бих се наел да коментирам. Но е БЕЗСПОРЕН ФАКТ, че НЕ аз, както твърди Дияна Желязкова, а документално Йордан Йорданов е изхвърлил „зад борда“ на кооперацията доста значителен брой от нейните учредители. А когато става въпрос за каквито и да е права, аз се доверявам единствено и само на НАЛИЧНИТЕ ДОКУМЕНТИ!

Ако сравним имената на десетте човека, подписали се лично в учредителния протокол от 18 декември 1992 г. при създаването на кооперацията, с тези в Книгата на член-кооператорите, която аз наследих на 12 май 2014 г., към настоящия момент ще бъдем наистина отчайващо изненадани – от всички би трябвало да са останали само... двама. В случая простата сметка показва, че двама въобще ЛИПСВАТ в списъка на член-кооператорите (Зорка и Мериянка), двама са починали (Илко и Стела), един е изключен (Йордан). Но много по-удивително е състоянието на останалите четирима, според собственоръчното описание за тях от бившия председател – в графата „ПРЕКРАТЯВАНЕ“ (на членството) за самата Дияна Желязкова е отбелязана датата „1.IX.2003 г.“, като основание е посочено „промяна на месторабота“, а по въпроса за дяловата й вноска има дълга „чертичка“ върху празното поле. На другите трима основанието е „пенсиониране“ - за Виолета на 31 май 2006 г., за Боньо – на 23 ноември 2007 г., за Радослав – на 4 април 2008 г. Съответно, дяловите им вноски по 100 (сто) лева са върнати на 31 май 2006 г., на 20 декември 2007 г. и на 10 април 2008 г. Единствено Радослав Гайдов по-късно си пусна официална молба за напускане на кооперацията по собствено желание, с което, всъщност, спази закона. Разбира се, напълно съм съгласен с предположението, че за една част от цитираните колеги най-вероятно не са спазени изискванията в член 9 на Устава на кооперация „Шуменска заря“ за прекратяване на тяхното членство (по собствено желание, изключване или смърт). Но пък не съм съгласен и на мен да ми се прехвърля някаква вина, още повече, че до ден-днешен аз така и не получих от бившия председател Йордан Йорданов нито ПРОТОКОЛНИТЕ книги за общите събрания на кооперацията (за периода 1992-2014 г.), нито протоколните книги на управителния съвет за това време, нито никакви други документи, свързани с членствените правоотношения (нека да припомня, че в протокол N 61 за проведено на 28 март 2014 г. общо събрание на член-кооператорите в кооперация „Шуменска заря“, на страница 6-та е записано искането на Валентина Димитрова „да бъде дадена информация за това кои член-кооператори са освободени, кои не и кой какво е получил...“ В отговор тогавашният председател на кооперация „Шуменска заря“ Йордан Йорданов заяви: „Ще проверя цялата информация за молбите за напускане. Това е доброволно. Никого не мога да принуждавам. САМО ДИЯНА ЖЕЛЯЗКОВА и може би Боньо са напуснали с молба...“). Тези молби останаха ЗАГАДКА!...

В крайна сметка аз стъпих върху това, което НАСЛЕДИХ през 2014 г. Тогава моят избор за председател стана при състав от 12 член-кооператори. В случая броят на член-кооператорите в Книгата на кооперацията абсолютно пряко кореспондира и с останалите известни факти до този момент. Сега ми е някак трудно да си представя как някои хора (в случая имам предвид и конкретно Дияна Желязкова) всяка вечер в продължение на цели 11 (единадесет) години са си лягали с абсолютното бездействие, тоталната незаинтересованост и липсата на всякаква активност към дейността на кооперация „Шуменска заря“ (което между другото и рязко противоречи на член 7, алинея 3, точка 3 - „Членът на кооперацията е длъжен да допринася за постигането на целите и задачите на кооперацията“ в Устава), а в едно слънчево пролетно утро изведнъж са се събудили като член-кооператори и тутакси са тръгнали да си търсят правата... В тази дълга ПАУЗА – от август 2003 г. до юни 2014 г, Дияна Желязкова НИКОГА не е била канена от бившия председател с писмена покана срещу личен подпис (според практиката тогава) на общите събрания на член-кооператорите в кооперация „Шуменска заря“, а и, естествено, тя НИКОГА не е присъствала на тях. Цели единадесет години, през които е живеела и работила в Шумен, така че не е било за нея никакъв проблем да дойде на някое общо събрание, което се свиква поне веднъж в годината. Още повече, че за периода от септември 2013 г. до юни 2014 г. бяха пускани и публични покани във в. „Шуменска заря“ за насрочените над десет на брой общи събрания на член-кооператорите. Колкото и смешно да изглежда – Дияна Желязкова дори на моменти не е знаела какви щедри хонорари получава от кооперацията. Защото, както забелязахме, някои от нейните сметки са подписвани от бившия председател и вероятно той й е носел парите „на крака“, което съвсем допълва нейното завидно БЕЗГРИЖИЕ към кооперацията.

Като доказателства към факта за наследения от мен брой на член-кооператорите, ще изтъкна още, че той СЪВПАДА, както в Книгата на кооперацията, така и с броя на физическите лица, които са вписани като действителни собственици и крайни бенефициенти в собствеността на юридическото лице – кооперация „Шуменска заря“, според декларациите, подавани лично от бившия председател Йорданов (за периода 2010-2014 г.), съгласно Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения. Абсолютно СЪЩИЯТ е и броят (дванадесет) в списъка на член-кооператорите, които САМОРЪЧНО СА СЕ ПОДПИСАЛИ под последната актуализация на УСТАВА на кооперация „Шуменска заря“, приета с решение на общото събрание на член-кооператорите на 4 януари 2013 г. ДВАНАДЕСЕТ е най-често броят на член-кооператорите и в съхранените ПОКАНИ за общи събрания на кооперацията – от 16 април 2008 г., 26 март 2009 г., 10 юни 2013 г., 8 август 2013 г., 17 септември 2013 г., 8 октомври 2013 г., 11 декември 2013 г., 13 януари 2014 г., 28 януари 2014 г., 14 февруари 2014 г., 7 март 2014 г., 28 март 2014 г., 17 април 2014 г. и 12 май 2014 г. Дванадесет са и в АКТУАЛНИТЕ ИЗВЛЕЧЕНИЯ с дати 25 юни 2013 г. и 6 декември 2013 г., съставени от бившия председател Й. Йорданов и представени пред Търговския регистър. Въпреки това, в протоколите на общите събрания на кооперация „Шуменска заря“ от 6 и 27 юни 2014 г., на които председател на всяко събрание е бил Йордан Йорданов, е удостоверено, че на 6 юни са гласували 14 член-кооператори, а за събранието на 27 юни е представен списък, съставен и подписан от Йордан Йорданов, че броят на член-кооператорите е 21. Как така за един период от почти СЕДЕМ години (2008-2014) член-кооператорите са били 12, а после изведнъж стават 21 – на това явно ще трябва да се търси отговор от Йордан Йорданов...

За да стане още по-нелепо ще уточня, че според счетоводна справка към декември 2013 г., в цялата история на кооперация „Шуменска заря“ са записани имената като член-кооператори на общо 27 души. От тях, за съжаление, шестима вече са починали. Но от останалите 21 има изключени, има новоприети, има тотално дезаинтересовани (не са идвали на общо събрание повече от 10-15 години), има гражданка на САЩ, има обидени (може би), има желаещи да се ликвидира кооперацията, има амбицирани да се спаси вестникът, има всякакви с разнородни интереси... В този случай кое точно ни ОБЕДИНЯВА??? Съгласно член 1, алинея 1 в Устава - „Кооперация „Шуменска заря“ е доброволно сдружение на физически лица с предмет на дейност издаване на вестник „Шуменска заря“...“ Чудесно, но нали хич не си представяте как една Дияна Желязкова, например, ще си загърби собствената фирма (за която е внесла 20 лева капитал), пък ще тръгне да работи за разцвета, благосъстоянието и просперитета на някаква си „селска многотиражка с незначителен тираж“, както се „изхвърли“ по адрес на „Шуменска заря“ в ефира на Радио Шумен?!...

А по повод на „променливия“ ни брой на съкооператорите измислих следния авторски виц: ако в предстоящата кандидат-студентска кампания, на изпита по математика в Шуменския университет, да речем, се постави задачата да се изчисли сега броят на член-кооператорите в „Шуменска заря“, със сигурност никой няма да може да даде точен отговор и ще предстои нулева година в приема на студентите-математици...

Явно щеше да изглежда смешно, ако не е прекалено тъжно. Тъжно за съдбата на „Шуменска заря“! Напоследък често повтарям, че вестникът не е имал късмет да попадне на правилния издател през последния четвърт век в своята дълга история – той вече наближава 86 години. Заради некадърно водената и липсващата документация, в момента кооперацията е с неясен брой член-кооператори. А това пряко кореспондира с кворума при всяко общо събрание. От него пък зависи легитимността на всеки избор (в някои ключови случаи законът и уставът предвиждат вотът да бъде с квалифицирано мнозинство от всички член-кооператори, а не само от присъстващите на събранието). Така, че това е заложеният, далеч преди моя избор -

 

КАПАН,

 

от който е почти невъзможно да се измъкнем сега... Тук само ще уточня, че през юли 2014 г., когато Йордан Йорданов се опитваше да се впише в Търговския регистър като „новоизбран“ председател след едно (после обявено от съда) нелигитимно „общо“ събрание, от Търговския регистър му направиха два категорични отказа. И основният мотив беше, че численият състав на член-кооператорите изобщо НЕ съответства на предишните и на сегашните му актуални извлечения. По всичко ясно личи, че в кооперациите не е както в детските градини – днес на люлките си играят 5 деца, утре – 10, а на следващия ден – 12. Как да обясним на Търговския регистър, че в „Шуменска заря“ има член-кооператори от „СТАРО ВРЕМЕ“?!...

Но да се върнем към заглавието на интервюто на Дияна Желязкова в „Топ новини“ от 30 юни 2014 г. Тя казва: „За съжаление „Шуменска заря“ се разцепи“. Тук съм съгласен с нея. Още на 12 май 2014 г. стана ясно, че се разцепи при избора на ръководни органи на кооперацията – разцепи се на трима пенсионери, от една страна, и на всички останали работещи в екипа на вестника, от друга. Ето тук сетихте ли се за краварката в долния ляв ъгъл от рекламата на немското масло?! Появи се навреме и при нас... Първото разцепление в кооперацията ще го представя метафорично така: едни още бяха обсебени от носталгията по дойната крава, други пък бяха готови да сърбат безвкусната попара, ЗАВЕЩАНА им от предишното ръководство.

В деня на Баба Марта Дияна Желязкова съвсем „избистри“ пред Радио Шумен АКТУАЛНИЯ ОБРАЗ на разцеплението. „В момента, общо взето, става въпрос за това, че едната група от акционерите иска да изземе, да присвои, да не кажа думата ЗАГРАБИ активите на цялата кооперация.“ Още преди 4 години пред „Топ новини“ Желязкова обясни: „Сега се говори, че имат намерение да вземат каквото е останало като активи в кооперацията, понеже са в тежко финансово състояние, да я ликвидират и да образуват ООД с нейното имущество. Тоест, една шепа хора да откраднат кооперацията, която сме я правили навремето.“ По тази впечатляваща 100-процентова КЛЕВЕТА прилагам следните обяснения. ПЪРВО: понеже в изявлението си пред радиото Желязкова няколко пъти говори за нас, като за акционери, ще уточня, че явно тя не прави никаква разлика между някои основни термини в Търговския закон и в Закона за кооперациите. Затова ще си позволя към нея една шеговита перифраза: „О, неразумний юроде! Поради что се срамиш да се наречеш... член-кооператорка?!“... ВТОРО: погледнато юридически, нейната клеветническа ЛЪЖА няма как да се реализира на практика. Съгласно член 23, алинея 2 от Устава на кооперация „Шуменска заря“ - „решения на общото събрание по разпореждане с недвижими имоти се вземат с мнозинство 2/3 от всички членове на кооперацията.“ Тъй, че ако трябва да си крадем активите, това трябва да стане наистина с подходяща масовост! ТРЕТО: в рекламната пауза на моя фейлетон отново се появява образът на дойната крава (и вече няма нужда от специален кастинг, за да разберем кой пък се натиска за главната роля на краварката!...). Този път разцеплението е много по-ярко и от слънчевата светлина. От едната страна са шепата търпеливи сървайвъри (както ги наричам аз), останали в офиса на редакцията, които искат вестникът да оцелее, те да си запазят работните места, макар и с не високи заплати, които преминаха през безумните несгоди на реалити шоуто, ако така може да се нарече 4-годишната ни съдебна война... От другата страна са неработещите във в. „Шуменска заря“ и пенсионерите, а техен представител е Дияна Желязкова, както тя се самоопредели пред радиото. В това РАЗДЕЛЕНИЕ, според вас, уважаеми читатели, към коя група ще бъде насочена моралната подкрепа на обикновените хора, т. е. на вас самите?! При положение, че Дияна Желязкова е управител на „Агенция Мадара“ ЕООД и е собственик на информационен сайт (не знам дали не е конфликт на интереси да правиш конкуренция на друга медия, в която също притежаваш собственост, но по никакъв начин не се грижиш за нейното развитие), а останалите около нея пенсионери имат гарантиран доход от държавата – всеки месец си получават пенсиите...

„Тук става дума за финансов спор между две групи“ - заключава твърдо в интервюто си пред „Топ новини“ Д. Желязкова на 30 юни 2014 г. И от тогава насам продължава да витае около офиса ни на ул. „Сан Стефано“ 14 в Шумен образът на дойната крава. Някои пък отиват още по-далеч в собствените си фантазии и започват да възприемат кооперацията като...

 

ДОИЛЕН АГРЕГАТ.

 

Обхождат града, питат и размишляват: „Нашата крава е дойна. Дойна, дойна, ама колко да е дойна?!...“ И така им се иска да проверят. Но и проверката да стане в рамките на неизтеклата давност, след като са си пуснали молбичката да бъдат заличени като член-кооператори. Още преди 4 години Дияна Желязкова предупреди чрез „Топ новини“: „Ако десет души от старите кооператори предявят такива искове за по 15-20 хиляди лева, веднага ще затрием този вестник, който сами сме го създали.“ Ето така се дава тон за песен, че начинът да се вземат „бързи“ пари от кооперацията е лесен!

На въдицата се улови един колега-пенсионер. Д. Желязкова, разбира се, услужливо му стана свидетелка в съда. А после по радиото радостно „изчурулика“: „И между другото нещата се развиват доста зле за Пламен Георгиев. Вече и колегата Радослав Гайдов също започна да води съдебни дела срещу Пламен Георгиев...“ Веднага отговарям на поредната ЛЪЖА на Д. Желязкова: „Дай, Боже, като съм най-зле – така да съм!“ Защото, ПЪРВО – делата не бяха в множествено число, а бе само едно (гражданско дело N 3499/2017 г. по описа на Шуменския районен съд). ВТОРО – няма нито едно дело, което да е заведено срещу Пламен Георгиев, а всички те са срещу кооперация „Шуменска заря“, представлявана от него. И ТРЕТО - с молба от 15 февруари 2018 г. ищецът Радослав Гайдов заяви, че оттегля исковата си молба и желае производството по делото да бъде прекратено. От кооперацията, съответно, на 16 март 2018 г., писмено заявихме, че даваме съгласие за направеното оттегляне на иска и сме съгласни производството по делото да бъде прекратено. А с определение от 19 март 2018 г. съдът прекрати производството по гр. д. 3499/2017 г., по описа на ШРС, поради оттегляне на иска, на основание чл. 232 от ГПК.

В хода на откритото съдебно заседание, проведено на 12 февруари 2018 г., вещото лице, което извърши съдебно-счетоводната експертиза по предявените искания на Р. Гайдов, определи, че кооперацията дължи на бившия член-кооператор точно... 87 лева и 6 стотинки... А не, както по-горе (виж цитата от „Топ новини“), Дияна Желязкова бленуваше за по 15-20 хиляди лева НА КАЛПАК!!!...

Лъсна истината, че с тези „джобни“ пари (87.06 лева) далеч не се покриват нито направените разноски по делото, нито адвокатският хонорар, нито другите желания... Защо нашият доилен агрегат се оказа, че за нищо не става?! Язък, че Желязкова е учила нещо във ВИНС-а. Сметките й сега не излизат... Още навремето, когато е управлявал предишният председател, ако тя искаше от него подробна информация (и въобще проявяваше интерес към годишните финансови отчети тогава), както сега от мен, може би нещо щеше да й просветне. Колкото и да е тъжно, ще го кажа много простичко на „народен език“ – към годината (2014) - последна от мандата на бившия председател Йордан Йорданов, кооперация „Шуменска заря“ е била на практика декапитализирана, източена, опустошена...

Забележете: според данните в инвентаризационния опис към 31 декември 2013 г., цялото налично оборудване – компютърна техника, програмни продукти, офис обзавеждане е тотално амортизирано. Още преди 5 (пет) години то е на НУЛЕВА стойност! И сега продължава трайно да си е така...

В две от годините през последния си мандат (2010-2014) Й. Йорданов завършва с РЕКОРДНИ финансови загуби – 33 000 лева (2010 г.) и 35 000 лева (2012 г.). Изключително показателно е това, че в началото на своя последен мандат (2010 г.) Йорданов разполага в три банки с общо депозити за 189 000 лева. Те са драстично СТОПЕНИ! Само през 2010 г. намаляват със 115 000 лева, през 2012 г. - с още 60 000 лева. През този период (2010-2014) не е купувано ново оборудване, компютри, друга техника. Не са увеличавани работните заплати, не са раздавани хонорари на журналистите, ограничени са командировките... На 12 май 2014 г., когато Йордан Йорданов беше единодушно освободен от общото събрание като председател на кооперацията, крайното САЛДО в сметката ни в „Райфайзенбанк“ сочи наличност от 473.98 лева, а сметката ни в „Обединена българска банка“ е на „МИНУС 31.35 лева“. Преди това, през август 2013 г., сметката в „Банка ДСК“ е била закрита, но документ за това липсва. Както се вижда, тръгнали сме директно от... ДЪНОТО на пустинята!!!

Ще завърша с цитат от отчета на контролния съвет, прочетен от Валентина Минчева на 12 май 2014 г. пред общото събрание, в който се подчертава: „Най-тъжното е, че в резултат на 22-годишното управление на Йордан Йорданов кооперацията е

 

на ръба на оцеляването,

 

ние се чувстваме безперспективни, психически сринати, професионално ограбени, нямаме адекватно покритие на труда си, обречени сме на мизерия, докато неговата групичка приближени се облагодетелства.“ Към това нямам какво повече да добавя, г-жо Желязкова (вие си знаете от коя групичка бяхте)!...

И дали е нужно пак да напомня на същата госпожа, когато чувам от нея до болка изтърканият хит „Пламен Георгиев води вестника към фалит“. Не! „АЗ ГО НАМЕРИХ ВЪВ ФАЛИТ!!!“ - това е единствено ВЕРНИЯТ припев на този изтъркан шлагер по аранжимент на Желязкова!

Но е време да застанем под сянката на реално най-скъпото нещо, което притежава нашата кооперация – сградата-офис на ул. „Сан Стефано“ 14. „Активите се измерват с материални измерения – обяснява по ефира на Радио Шумен Желязкова. - Става въпрос за сградата на кооперация „Шуменска заря“. И вероятно апетитите са към нея. Как да се продаде тази сграда и кой да получи парите от тази сграда? Заради този грозен спор, общо взето, вестникът беше сринат. И сега го затрихме (вестника) заради една къща. Много грозно и много тъжно...“

Бля, бля, бля... Да продължавам ли? Че нещо ми се губи от погледа и дойната крава, не я виждам вече в офиса... И тя изчезна от срам! ПЪРВО – по-горе цитирах закона как става разпореждането с недвижимите имоти на кооперацията (явно не е като на ромска сватба). ВТОРО – да, „този грозен спор“ може да се получи, само ако се обсъжда ликвидацията на кооперацията. ТРЕТО – май на някои твърде много им се иска да обърнат заглавието на една популярна българска народна приказка и в нашия случай то да стане „Кокошка за кон“. При това кокошката да бъде достатъчно проскубана... Както навремето някои член-кооператори са си внесли по някакви 50 стотинки (след деноминацията) и жадуват за тях да получат днес дял от по 15-20 хиляди лева, така и тези, които не са дали нито ЕДНА (1) СТОТИНКА лепта за сградата, сега очакват да си осребрят по няколко квадратни метра застроена площ плюс да вземат (ако случайно не възразявате) и по десетина керемиди на човек. Кой бяга от късмета си на член-кооператор, когато в това „тото на съдружниците“ всички ще спечелят по равно? Но погледнато откъм моралната страна – най-излъган от всички ще бъде Тошко Йорданов. Човекът си ипотекира жилището, за да може да бъде изтеглен инвестиционният кредит. А в протокол N 32 от 5 май 2004 г. (протоколната книга отдавна е изнесена от кооперацията – вече знаете от кого), като първа точка е записано: „Събранието прие единодушно Тошко Йорданов да получи два дяла от бъдещия строеж.“ По-късно, обаче, в нотариалния акт за сградата това НЕ Е ЗАПИСАНО. Е, стана така, че един си заложи коня за кокошка, а друг с проскубаната си кокошка се натиска да получи подарен кон...

През април 2009 г. бе изплатен 5-годишният инвестиционен заем от „Райфайзенбанк“ за закупуване на новия офис на кооперацията в размер на 65 208 евро (130 000 лева). За него, според същия протокол от 5 май 2004 г. (б. а. - Дияна Желязкова напуска местоработата си в редакцията на в. „Шуменска заря“ в края на август 2003 г. и по тази причина НЕ участва в изплащането на кредита) са гласували 18 член-кооператори (от тях двама вече са починали). Останалите 16 са ИЗВЕСТНИ, а към тях трябва да се прибавят и колегите, които през този период (2004-2009 г.) са работили в редакцията и не са били член-кооператори, но реално изплащането на заема е ставало и с техни пари, от общата каса.

Тук, за сведение на кандидатите за застроената площ и керемидите, ще уточня, че само пет години, след като влязохме в новата сграда-офис (2007 г.), нейната балансова стойност вече е паднала НАПОЛОВИНА – според инвентаризационния опис към 31 декември 2013 г. по сметка 203 „Сгради и конструкции“ на кооперацията има 75 962.77 лева. От тогава са минали още пет години – и, ако амортизациите се правят със същия темп, би трябвало стойността да падне още наполовина. За последните изчисления не съм съвсем компетентен, но 100 на сто категорично искам да обявя: че каквото и да е останало, като налична себестойност, от тази сграда-офис, то със сигурност вече е

 

„САМОИЗЯДЕНО“

 

в резултат на 4-годишната съдебна война! Мисля, че който започна тази война, би трябвало да е абсолютно наясно какво ГУБИ, когато (уж) печели!!!...

И, за да стане по-забавно, Желязкова с малко неочакван за всички нас пленяващ темперамент и изкусителен тон декларира по Радио Шумен: „Лично аз нямам НИКАКВИ претенции нито към дялове, нито към пари... В смисъл към дялове като пари! Аз лично, говоря за СЕБЕ СИ, готова съм ДА ИМ ДАМ сградата, ДА СИ Я ДЕЛЯТ! Просто да не затриват вестника...“

Сега остава да си стиснем ръцете с нея и сърдечно да се прегърнем. Ами защо беше тогава тази съдебна война?! Защо ли трябваше да се срещаме 80 пъти (не претендирам за точност) по съдебните зали в Шумен и Варна?! Защо ли трябваше да хвърляме толкова много пари на вятъра?! (Само, за да опознаем българския съд, за да го обикнем ли?) Защо? Защо? Защо?...

Защо ли не ти вярвам, Желязкова?! За изразената в бъдеще време щедрост?! Как ти си готова да ни дадеш нещо, за което не си вложила и нито една стотинка? Само, ако обещаем, че няма да затрием вестника... Ами, че той вече е почти затрит! От алчност и от простотия... Няма да посочвам от кой (знаем си го)! Когато двама се карат, третият печели. Пределно е ясно, че ние (екипът на работещите и групата на неработещите-пенсионерите) сме изцяло от ГУБЕЩИТЕ.

Но специално аз не вярвам всички, които са били свързани с вестник „Шуменска заря“ през годините – (общо четири поколения) и автори, и сътрудници, и читатели, че те ще ни простят защо сме допуснали по един такъв нелеп начин неговото публично САМОУБИЙСТВО!!!...

Малки обяви

ПРОДАВАМ двор с къща в село Хан Крум, тел. 0887 782 054
2018-11-06 16:19:00 4874
КОМИНОЧИСТАЧ

почиствам основно по домове и фирми, 0897 616 811, 054-913114

2018-10-30 14:00:00 9336
ПРОДАВАМ къща с двор в село Новосел, по споразумение, тел. 0895 241897
2018-10-23 15:18:00 13379

Последни новини