113 години от обявяването на Независимостта на България

автор: д-р Милена АНДРЕЕВА
2021-09-21 19:31:00
Шумен | Общество | преглеждания: 425

Националното събитие от 22 септември 1908 г. е един от малкото звездни мигове в българската история, в който сами успяваме да се намесим в сложната игра между големите европейски държави и да извоюваме нещо, което днес действително ни дава гордост и самочувствие. Целият процес около акта на обявяването на Независимостта е венецът на усилията на това първо наше дело на политически сили в градежа на следосвобожденска България. Целият този наш собствен интелект насочва активно енергията си за отхвърляне на ограниченията на Берлинския договор и за изграждането на модерната ни държава.

Известно е, че този исторически момент се случва в едно динамично време, в навечерието на Първата световна война, на фона на кризи в политиката и икономиката на страните от континента. Първоначално Великите сили не признават обявяването на независимостта. Турция е най-засегнатата страна и отказва да признае търновския акт. Единствено при изплащане на сумата от 125 млн. франка тя е готова да признае независимостта. В преговорите се намесва и Русия, която предлага да опрости на Турция задълженията ѝ от Руско-турската война от 1877-1878 г. Срещу това Високата порта се отказва от своите искания и признава независимостта на Българската държава.

Но ходът по обявяването на Независимостта на Българската държава е следствие на няколко различни фактора. На първо място, желанието на Австро-Унгария да анексира Босна и Херцеговина, която (според Берлинския договор от 1878) е окупирана за тридесетгодишен срок. Това е нарушаване на Берлинския договор и възможност за България да се възползва от това положение на международната сцена и да обяви своята Независимост. Самият княз (от 1908 г. цар) Фердинанд води преговори с Австро-Унгария за съвместни действия. Другият фактор са българо-турските отношения, които са свързани с промените във властта в Османската империя. На 11 юли 1908 г. в Турция избухва т. нар. Младотурска революция, която успява да постигне възстановяване на Конституцията от 1876 г. Техните действия не са достатъчно убедителни и вместо да въведат реформи в управлението, младотурците се насочват по линията на национализма.

Точно в тази сложна дипломатическа обстановка изгрява звездата на един от най-ерудираните и стойностни български политици. През 1908 година Александър Малинов става министър-председател в един от най-решителните периоди от българската история. Именно по това време той достига своя връх в политическата си дейност, като взема дейно участие в подготовката и обявяването на независимостта на България на 22 септември 1908 година.

Това събитие увенчава с успех 30-годишните усилия на страната за материално, духовно и политическо равноправие сред европейските народи. България се превръща в суверенна държава и прави огромна крачка в своето политическо и социално развитие. Разбира се, заслугата за получаване на независимост на България не е единствено на Александър Малинов. Такава има и Фердинанд I, чиято е решителната дума по вземането на такива важни дипломатически решения. Нещо повече, точно тогава се получава великолепен синхрон между монарх и министър-председател, нещо, което днес изглежда чудно, но е дало отличен резултат. В днешния контекст това изглежда много трудно, но тогава се е получило.

Всичко се разгръща в изключително напрегнатата обстановка, когато се разгръща дипломатическият скандал в Цариград, заради незачитане на нашия дипломатически агент Иван Гешов и започва стачката на работниците от българските железници, министър-председателят Ал. Малинов намира, че настъпва моментът да се действа решително и на 8 септември телеграфира на княза: „Позволявам си да доложа на Ваше Царско Височество… инцидентът Гешов е отличен повод да подемем енергично въпроса за независимостта… Нека не се блазним от обещания, нека действуваме.” Идеята на Малинов е да постави Европа и Турция пред свършен факт, а в същото време Фердинанд търси подкрепа в австро-унгарските управляващи среди. На 10 септември по случай 60-годишнината на император Франц Йосиф той е приет в двореца в Будапеща като независим владетел.

На 16 септември е взето решение в Министерски съвет да се обяви независимостта на България на 21 септември 1908 г. На княза е телеграфирано и той трябва да се завърне незабавно в страната. Това бързане е продиктувано от страха, че Великите сили могат да предприемат натиск върху българското правителство и да попречат на плануваните действия. На 21 септември премиерът Александър Малинов посреща княз Фердинанд на яхтата „Хан Крум" при Русе и заедно с цялото правителство се отправят с царския влак към Търново. На малката гара Две могили в нощта срещу 22 септември влакът спира за почивка.

Манифестът всъщност започва да се пише още на княжеската яхта и по време на цялото пътуване до Две могили, за сравнително кратко време той е съставен и подписан. Тук може да се вметне, че паметна плоча на гарата в Две могили напомня за събитието през 1908 година. А княжеската яхта след години експлоатация отива за скрап. Нещо, което ни напомня, че подобно вяло отношение имаме и към Кабиюк и Дъбова кория - местата от Шуменския край, които са паметни и за Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 година.

На 22 септември 1908 г., цялото българско правителство и княз Фердинанд I пътува с влак към старопрестолната столица Търново. С тържествен марш, начело с военната духова музика, 18-и етърски и 20-и пехотен добруджански полк, намиращи се на гарнизон в града, се отправят по главната улица към историческата църква „Св. 40 мъченици”. Тук след свършването на тържествения молебен княз Фердинанд прочита Манифеста, с който обявява „съединената на 6 септември 1885 г. България за Независимо българско царство”. Акламирани от народа и войската, царят и министрите отиват в църквата „Св. Петър и Павел”, където отново е отслужен молебен. След него цар Фердинанд I тържествено обявява, че поема шефството над 18-и пехотен Етърски полк, а на княз Кирил Преславски възлага шефството над 20-и пехотен Добруджански полк. Сред шпалира от ученици и войска официалното шествие се отправя към историческия хълм Царевец, където сред насъбралото се множество министър-председателят на България Александър Малинов прочита Манифеста за обявяване на независимостта, а цар Фердинанд I държи реч.

Новината се посреща с възторг в цялата страна. Разпращат се телеграми навсякъде, придружени от текста на манифеста. В много от градовете са организирани тържествени митинги.

В Шумен новината се посреща също с възторг и радостно оживление. Актуалната тема пълни страниците и на местната преса и то дълго време напред. Различни шуменски организации и съсловия, граждани веднага започват да публикуват по вестниците своите поздравления към Фердинанд, вече с титлата Цар. В това ни уверяват, например, шуменските вестници „Обществен глас” и „Доблесть”.

По страниците на печата е предоставен първоначалният вариант на Манифеста. Художествено изработен екземпляр на Манифеста е дарен от Министерския съвет на цар Фердинанд І през 1910 г. По този повод Александър Малинов разказва в спомените си следното: „Един ден бяхме поканени от царя на гости в Ситняково, а на другия ден се изкачихме на коне на Мусала. Тук сюрпризирахме царя с манифеста, преписан върху пергаментна хартия от един наш художник. Помолихме го да го подпише, приподписахме го и ние всички, като за писалищна маса ни послужи един голям гранитен блок; така подписаният манифест вложихме в една хубава сребърна кутия, също художествено изработена в български стил, и го поднесохме на царя заедно с писалката, с която подписахме въпросното копие от манифеста. Действително художественото оформление на манифеста е възложено на първия български художник-декоратор проф. Харалампи К. Тачев – автор на множество корици, илюстрации, адреси, грамоти, екслибриси, гербове, медали, банкноти, монети, емблеми, значки, пощенски марки, бланки, покани, календари, плакати, стъклописи, знамена, интериори и др. Изработен е върху пергамент и подписан от Царя и членовете на кабинета (министрите). Скрепен е с осем кръгли висящи восъчни печати (всеки от които в сребърно ложе) на отделните министерства. Съхранява се в богато орнаментиран сребърен тубус, положен в резбовано дървено ковчеже с метален обков, на който са изобразени държавният герб, гербът на Кобурготската династия, дарствен надпис (от Министерския съвет на Негово Величество Фердинанд І, цар на българите) и украсителни елементи. Оригиналът на Манифеста за Независимостта e изработван в продължение на 2 години. Завършен през 1910 г. Днес се съхранява в Централния държавен архив в София. Поради изключителната му историческа и художествена ценност и с цел опазване, използването му е ограничено.

Малки обяви

ПРОДАВАМ КЪЩА с парцел - 554 кв. м, в идеален център на град Шумен, на ул. "Сан Стефано" 46. Телефони: 0899 11 56 10 и 0876 14 83 54
2021-12-30 13:17:00 885
Продавам НАФТОВА ПЕЧКА "Супер юг" и казан за нафта - 700 литра, поставка за казана, лейка. Цена - по договаряне. Телефони 054-87 16 60 и 088 77 33 698.
2021-12-31 13:37:00 306780
ФОТОГРАФСКИ УСЛУГИ - професионално заснемане на тържества, сватби, кръщенета и други. Телефон 0896 608 158
2021-12-31 18:57:00 306780

Последни новини