Какво тук значи някакъв си вестник?!

автор: Пламен ГЕОРГИЕВ
2020-02-03 18:35:00
Шумен | Общество | преглеждания: 649

Бивши колеги, които вече са разделени на две противоположни страни около точката на непоносимост в своите интереси, една кооперация с трайни организационни увреждания, регистриран безумно скъп рекорд от съдебни дела и явно нетърпеливо очаквана ликвидация под условното мото: „Да живей алчността и простотията!” Ето така може би метафорично изглежда нашият случай, който като кошмарно банален сапунен сериал се върти повече от една петилетка пред очите на всички в подножието на Илчов баир и околността. Тази история едва ли ще има щастлив край, но дали и след като той настъпи - ще намерят най-после вечен покой душите на всички, замесени в нея?!... Ще си позволя да перифразирам един стих от поета Никола Вапцаров, който го е написал само часове преди да бъде разстрелян на 23 юли 1942 г. – „Какво тук значи някакъв си вестник?!”… Вероятно едни ще кажат: „Ами те вестниците отмират в Ерата на Интернет…” Други, заредени с местен скептицизъм, пък ще коментират: „На Шумен, дето е дал толкова начала в родната история, вече му липсва, например – ТЕЦ (а градът е бил най-топлоснабденият на глава от населението у нас), няма също хлебозавод, месокомбинат, винзавод (а уж сме лозарски район), дори е заплашен от водна криза (а историците ще кажат, че след Освобождението през 1878 г. Шумен е бил сред най-добре водоснабдените български градове). Толкова неща вече загубихме, че да се разтревожим за един вестник ли?...” Но има и трета група от хора, за които „Шуменска заря” е „вестникът на шуменци”. Те ценят 88-годишната традиция на създадения през 1932 г. „независим информационен вестник” с цел като „провинциален фар” (един от трите най-стари печатни издания в България, които все още излизат на медийния пазар) да бъде „светилник за озаряване на истините”. Дълго се колебах, но накрая реших, че точно заради тази група от хора – нашите верни читатели, си заслужава поне те да знаят истината. А почти всекидневно ние пишем във вестника за толкова много драматични съдби, защо сега да не отделим място и за нашата тъжна история. Но преди всичко и за първи път в моята дългогодишна журналистическа кариера (вече 45 години публикувам в „Шуменска заря”) ще си позволя да поискам

ПРОШКА

от читателите на вестника: „Моля ви, ако можете, простете на всички онези, които тикат „Шуменска заря” към самоубийствен край!” Напоследък ние сякаш заприличахме на героите от „Гераците” на Елин Пелин, които „… нямат Бога, нямат смирение в душата си. Всякой него си гледа, а за другите не иска и да знае. Всеки зинал като ламя… Пречи им завистта, своещината, лошото сърце, пречи им дяволът…” Простичко ще отбележа следното: имам чувството, че в кооперация „Шуменска заря” сме се събрали неподходящи хора, на неподходящо място и в неподходящо време. Иначе няма как да си обясня факта, че в актуалния си вид тази кооперация се явява основна пречка за бъдещето на вестник „Шуменска заря”?! Търсете проблема в издателя, а не във вестника! И нека всички да бъдат абсолютно наясно: не е новина, че кооперацията отива към фалит. Единствено вярната новина е, че вестник „Шуменска заря” продължава да оцелява и след фалита! Вече почти 5 години и 9 месеца… И това е моят най-голям личен успех, както и на екипа, който остана до последно заедно с мен! Най-щастливите дни през моя мандат на председател са ония сутрини, когато на път към офиса на редакцията с радост забелязвах, че броевете на вестника вече са свършили по сергиите. Или, когато Тошко и Краси, които са мобилната ни връзка с разпространителите, ми кажат: „Тази седмица няма брак” (т. е. разпродадени са 100 на сто всички броеве на „Шуменска заря”). Последните социологически данни сочат, че нашият вестник държи осмо място по пазарен дял сред регионалните печатни издания у нас (съизмерим е с вестниците „Марица” – Пловдив и „Черноморски фар” - Бургас), а в Североизточна България е втори в класацията. Не случайно екипът на в. „Шуменска заря” заслужи Годишната награда на Съюза на българските журналисти през 2014 г., а на следващата година общинският съвет в Шумен единодушно гласува да сме носители на „Наградата на Шумен” (колективна) за журналистика и публицистика. Може да е нескромно, но си е твърде показателен факт – и тримата журналисти, които в момента списваме вестника, сме получавали индивидуално „Наградата на Шумен” за журналистика и публицистика. А в моята колекция си пазя и едно блестящо „Златно перо” на СБЖ… Ние, които останахме в редакцията, вече 5 години и 9 месеца си носим

КРЪСТА НА ОЦЕЛЯВАНЕТО!

Точно по формулата на испанския писател и философ Мигел де Унамуно: „Само този, който опитва абсурдното, е в състояние да постигне невъзможното!” Безспорно нашият най-голям успех през този период е, че вестник „Шуменска заря” оцеля! Непоклатим факт е, че шуменци имаха вестник, като в добавено време - още 5 години и 9 месеца! Но съвсем малко хора знаят, че през този период проявихме нечовешки усилия, за да бъдем на пазара. Работихме във възможно най-екстремните условия за оцеляване. Платихме изключително висока цена. А самият аз бях превърнат в мишена… „Един от вас трябва да умре!” – буквално това ми каза едно лице на четири очи (затова няма как да го разкрия) след избора ми за председател на кооперацията на 12 май 2014 г. То имаше предвид – или аз, или бившия ръководител на „Шуменска заря”. Зловещото му заклинание разпали една безпрецедентна съдебна война между член-кооператорите. А конкретният повод беше, че след като резултатът от гласуването на отчетно-изборното общо събрание се оказа 7:3 в моя полза, онова лице ми предложи да се откажа от този вот, за да „победи” загубилият избора Йордан Йорданов (вече на пенсионна възраст). Три години и половина се съдихме… Изрично искам да подчертая, че кооперацията спечели абсолютно всички дела по цялата съдебна йерархия (включително пет пред Върховния касационен съд), които касаят моя избор на председател и правилното ми вписване в Търговския регистър. Съдебните решения осуетиха и евентуалните мераци на бившия „главен редактор” да се възстанови на ръководния пост (стана ясно, че той не бил заемал тази длъжност) или да грабне още шест заплати за уж неправилното му уволнение… Всъщност, за да стане пределно ясно на всеки - в тази сага се разделихме на две групи – едната се бореше вестникът да оцелее и така да си запазим доколкото можем работните места, а другата непрекъснато търсеше за себе си финансовия еквивалент на 30-те сребърника. Разбира се, и в нашия срамен случай лъсна старата истина, че когато двама се карат, третият печели. Като трети лица, големия джакпот улучиха адвокатите, за които се превърнахме в многокаратова златна мина. Равносметката е съвсем проста – участия в 74 съдебни заседания, които ни струват само 105 000 лева… На този фон Йордан Йорданов, когато стана вече бивш председател, си поиска общо 18 заплати (всяка от тях по 1309.27 лева), и получи… 12 – шест, докато се мотаеше в редакцията от май до ноември 2014 г., ползваше си отпуски и болнични, а и заведе първите съдебни дела срещу кооперацията, (а ние се чудехме как точно да го уволним, защото нямахме достъп до трудовото му досие, та се наложи да щурмуваме стаята на счетоводството) и още шест при своето фактическо пенсиониране (по Кодекса на труда, защото е работил последните 10 години в редакцията). Останаха му невзети още шест заплати, които пък си поиска за уж неправилното му уволнение. Не по-малко конкретна (особено, когато става въпрос за пари!) беше и Дияна Желязкова, срещу която в момента има досъдебно производство по преписка в Районна прокуратура Шумен дали е излъгала навремето кмета на общината и общинския съвет, като е представила документ, че НЕ е член-кооператор в кооперация „Шуменска заря”, или пък после е заблудила Шуменския окръжен съд, като е заявила, че нейните членствени правоотношения никога не били прекъсвани (подробности може да прочетете в информационния сайт www.zashumen.bg – рубрика „Репортер” от 12.09.2017 г., „Дияна Желязкова излъга ли съда????”). В познатия за нея рефрен в стила „Откраднаха ми вестника, откраднаха ми кооперацията”, в интервю пред фалиралия вече вестник „Топ новини” на 30 юни 2014 г. тя е категорична: „Тук става дума за финансов спор между две групи” и наивно заплашва, че ако член-кооператори отправят искове към кооперацията по 15-20 хиляди лева - „веднага ще затрием този вестник…” Естествено, който я познава, чудесно знае, че това не бяха просто ей така хвърлени думи на вятъра. Дияна си намери един доста наивен бивш наш колега (не бих желал сега да му спомена името), стана му вярна свидетелка в съда и човекът смело си поиска 15 бона кеш от кооперацията. Съдът назначи съдебно-счетоводна експертиза, която отчете, че кооперацията дължи на бившия ни член-кооператор точно 87 лева и 6 стотинки! По-малко дори от размера на дяловата му вноска, която е била 100 лева… Човекът едва не припадна в съдебната зала, оттегли си иска и сега вече той дължи на кооперацията 800 лева разноски по делото. И тук само ще вметна: ако е истина това, което ми предадоха, че е бил казал бившият председател Йордан Йорданов при първата си поява в полицията, за да дава обяснения по преписки: „Аз създадох тази кооперация, аз ще я ликвидирам!”, смятам, че той въобще не се е пошегувал. Ако условно определим двете ни противоположни групи на „вътрешна” – тези, които все още работим в редакцията, и на „външна” – тези, които са пенсионери или не са на заплата към вестника, то трябва да се подчертае, че през целия този минал период от 5 години 9 месеца „външната” група целенасочено и последователно работеше в две основни направления – или да се върне на власт, или да дестабилизира максимално кооперацията във финансово отношение, за да бъде тя обявена в ликвидация и да се разпредели остатъка от имуществото й между членовете. Иначе как си обясним

РЕКОРДА

от съдебни дела?!... Според мен, един нормален съдебен спор може да се реши и с 1-2 до 4-5 дела. А не да се гонят самоубийствени обороти! Да не уточнявам, че и доста от делата са от характерния тип, както ги нарича народът – „кокошкарски”… Но по-важното в случая е да се изясни следното: самата Дияна Желязкова, която е най-активно напориста да завежда подобни дела, дали въобще си дава реална сметка, че всъщност съди и самата себе си – делата са срещу кооперацията, но се плащат от общата каса на член-кооператорите, а щом и тя е една от тях, значи се получава затворен кръг. После да не чуваме: „Ау-у, ами къде ни отидоха парите?”… (повече подробности в сайта zashumen.bg – рубрика „Общество”, 25.07.2017 г. – „Съдебните дела предопределят самоубийството на „Шуменска заря”! и 20.11.2017 г. – „Кой бута към самоубийство един вестник”). Тук настоятелно препоръчвам (на заинтересуваните по темата) да прочетат моя коментар, озаглавен „Кооперация „Шуменска заря” не е доилен агрегат”, публикуван на 19 април 2018 г. в рубриката „Общество” на сайта zashumen.bg. Някои цитати от него няма как да не повторя, защото ми омръзнаха патологичните лъжи, които се въртят като от изтъркана грамофонна плоча. Понякога си мисля, че ако Дияна Желязкова реши да състави Наръчник за фалшиви новини, вероятно ще отбележи неочаквано голям професионален успех. Никога няма да разбера хората, които смятат, че с тях започва и (евентуално) с тях свършва светът. Ето я ПЪРВАТА ЛЪЖА на Дияна Желязкова относно „Шуменска заря“: „Този вестник го създадохме ние“ - казва тя в интервюто си пред в. „Топ новини“ (брой 1876, 30 юни 2014 г.). А на 1 март 2018 г. пред Радио Шумен отново повтаря: „... вестникът, който сме създали преди 25 години.“ Фактите, обаче, са категорично безспорни и абсолютно не са в полза на тази лъжа – първият брой на в. „Шуменска заря“ излиза през 1932 г. (точно 29 години преди да се роди Дияна Желязкова), а кооперация „Шуменска заря“ е учредена през 1992 г. (точно 60 години след началото на вестника с това име). Това е историческата истина! В тази връзка следва и ВТОРАТА ЛЪЖА, която Желязкова упорито лансира: „Пламен Георгиев отказва да признае правата на учредителите на кооперация „Шуменска заря“.“ Веднага отговарям: НЕ ОТКАЗВАМ! Признавам им правата! Като очаквам от Д. Желязкова да признае същевременно и моите права. ПЪРВО: тя „дебело подчерта“ пред Радио Шумен, че не съм сред учредителите на кооперацията, сякаш, че това значи нещо. Аз пък за пореден път просто ще я посъветвам да се „хване“ по-здраво за член 6 в Устава на кооперация „Шуменска заря“ и най-после да запомни алинея 1, която гласи: „Членовете на кооперация „Шуменска заря“ ПО ПРАВО са нейни учредители.“ ВТОРО: в същия член, алинея 4 определя „учредителите и новоприетите членове се вписват в Книгата на кооперацията“. Ами нека сега да я отворим тази меродавна книга, за да установим в нея потресаващото тежко

НАСЛЕДСТВО,

което получих на 12 май 2014 г., когато бях избран за председател на кооперацията. Това наследство вече се превърна в изключително голям проблем, то е съизмеримо, ако се назове с подобие на „бомба със закъснител“ или на „минирано поле“... Книгата на член-кооператорите в „Шуменска заря“ е написана саморъчно, подписана, заверена с „Вярно с оригинала“ и подпечатана от предишния председател Йордан Йорданов. Дали той е бил юридически неграмотен, дали без да иска (или нарочно) е „сгазил закона“, дали нещо друго – аз не бих се наел да коментирам. Но е БЕЗСПОРЕН ФАКТ, че НЕ аз, както твърди Дияна Желязкова, а документално Йордан Йорданов е изхвърлил „зад борда“ на кооперацията доста значителен брой от нейните учредители. А когато става въпрос за каквито и да е права, аз се доверявам единствено и само на НАЛИЧНИТЕ ДОКУМЕНТИ! Още повече, че аз бях избран за председател при кворум, съставен от 12 член-кооператори, като след това моят избор и вписването ми в Търговския регистър бяха потвърдени по абсолютно категоричен начин от Върховния касационен съд! Но пък не съм съгласен и на мен да ми се прехвърля някаква вина, още повече, че до ден-днешен аз така и не получих от бившия председател Йордан Йорданов нито ПРОТОКОЛНИТЕ книги за общите събрания на кооперацията (за периода 1992-2014 г.), нито протоколните книги на управителния съвет за това време, нито някакви други документи, свързани с членствените правоотношения (нека да припомня, че в протокол N 61 за проведено на 28 март 2014 г. общо събрание на член-кооператорите в кооперация „Шуменска заря“, на страница 6-та е записано искането на Валентина Димитрова „да бъде дадена информация за това кои член-кооператори са освободени, кои не и кой какво е получил...“ В отговор тогавашният председател на кооперация „Шуменска заря“ Йордан Йорданов заяви: „Ще проверя цялата информация за молбите за напускане. Това е доброволно. Никого не мога да принуждавам. САМО ДИЯНА ЖЕЛЯЗКОВА и може би Боньо са напуснали с молба...“). Тези молби останаха ЗАГАДКА!... В крайна сметка аз стъпих върху това, което НАСЛЕДИХ през 2014 г. Тогава моят избор за председател стана при състав от 12 член-кооператори. В случая броят на член-кооператорите в Книгата на кооперацията абсолютно пряко кореспондира и с останалите известни факти до този момент. Сега ми е някак трудно да си представя как някои хора (в случая имам предвид и конкретно Дияна Желязкова) всяка вечер в продължение на цели 11 (единадесет) години са си лягали с абсолютното бездействие, тоталната незаинтересованост и липсата на всякаква активност към дейността на кооперация „Шуменска заря“ (което между другото и рязко противоречи на член 7, алинея 3, точка 3 - „Членът на кооперацията е длъжен да допринася за постигането на целите и задачите на кооперацията“ в Устава), а в едно слънчево пролетно утро изведнъж са се събудили като член-кооператори и тутакси са тръгнали да си търсят правата... В тази дълга ПАУЗА – от август 2003 г. до юни 2014 г, Дияна Желязкова НИКОГА не е била канена от бившия председател с писмена покана срещу личен подпис (според практиката тогава) на общите събрания на член-кооператорите в кооперация „Шуменска заря“, а и, естествено, тя НИКОГА не е присъствала на тях. Цели единадесет години, през които е живеела и работила в Шумен, така че не е било за нея никакъв проблем да дойде на някое общо събрание, което се свиква поне веднъж в годината. Още повече, че за периода от септември 2013 г. до юни 2014 г. бяха пускани и публични покани във в. „Шуменска заря“ за насрочените над десет на брой общи събрания на член-кооператорите. Колкото и смешно да изглежда – Дияна Желязкова дори на моменти не е знаела какви щедри хонорари получава от кооперацията. Защото, както забелязахме, някои от нейните сметки са подписвани от бившия председател и вероятно той й е носел парите „на крака“, което съвсем допълва нейното завидно БЕЗГРИЖИЕ към кооперацията (повече подробности в рубриката „Репортер” на сайта zashumen.bg – „Дияна Желязкова била на бюджетна заплата и тлъсти хонорари, прибирала и… социални” от 22 януари 2018 г.). Като доказателства към факта за наследения от мен брой на член-кооператорите, ще изтъкна още, че той СЪВПАДА, както в Книгата на кооперацията, така и с броя на физическите лица, които са вписани като действителни собственици и крайни бенефициенти в собствеността на юридическото лице – кооперация „Шуменска заря“, според декларациите, подавани лично от бившия председател Йорданов (за периода 2010-2014 г.), съгласно Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения. Абсолютно СЪЩИЯТ е и броят (дванадесет) в списъка на член-кооператорите, които САМОРЪЧНО СА СЕ ПОДПИСАЛИ под последната актуализация на УСТАВА на кооперация „Шуменска заря“, приета с решение на общото събрание на член-кооператорите на 4 януари 2013 г. ДВАНАДЕСЕТ е най-често броят на член-кооператорите в съхранените около 30 ПОКАНИ за общи събрания на кооперацията и АКТУАЛНИ ИЗВЛЕЧЕНИЯ, съставени от бившия председател Й. Йорданов и представени пред Търговския регистър (през периода от 2008 до 12 май 2014 г.). Заради некадърно водената и липсващата документация, в момента кооперацията е с неясен брой член-кооператори. А това пряко кореспондира с кворума при всяко общо събрание. От него пък зависи легитимността на всеки избор (в някои ключови случаи законът и уставът предвиждат вотът да бъде с квалифицирано мнозинство от всички член-кооператори, а не само от присъстващите на събранието). Така, че това е заложеният, далеч преди моя избор -

КАПАН,

от който е почти невъзможно да се измъкнем сега... В момента има висящо съдебно дело по случая, което е заведено още през 2015 г. В тази връзка ще добавя и един цитат от отчета на контролния съвет на кооперация „Шуменска заря” за 2013 г., подписан от Валентина Минчева – председател, Марияна Рашева и Николай Манолов – членове: „На 28 март 2014 г. проведохме събрание, на което присъства нотариус Ася Асенова… Тя се изненада от пропуските в Книгата на членовете на кооперация „Шуменска заря”. Срещу имената на много членове имаше чертички и празни полета. Тогава ние видяхме, че в нея не са вписани член-кооператори, които са работили дълги години в кооперация „Шуменска заря”, някои от тях дори учредители. Липсват имената на Зорка Василева, Георги Михайлов, Красимир Кънев… Същата книга е подписана „Вярно с оригинала” и заверена в Агенцията по вписванията… Според нас, това не е оригиналната първа Книга на член-кооператорите и трябва да се открият причините за това. Тогава председателят не можа да покаже молбите за постъпване и напускане на член-кооператорите, смотолеви някакви обяснения, но тези документи и днес не ни се представят, за което Йордан Йорданов трябва да поеме отговорност.” ТРЕТАТА впечатляваща лъжа на Дияна Желязкова е, че „Пламен Георгиев води вестника към фалит!” Краткият ми отговор е:”Не! Аз го намерих във фалит!” На практика към 12 май 2014 г. кооперация „Шуменска заря” изглежда декапитализирана, източена, опустошена. Според отчета за паричните потоци по прекия метод за 2009 г., съставен на 26 март 2010 г. – първата година от последния мандат на Йордан Йорданов започва със 189 000 лева депозити в банките „ОББ”, „Банка ДСК” (през август 2013 г. сметката в „Банка ДСК“ е била закрита, но документ за това липсва) и „Райфайзенбанк”. Те са драстично СТОПЕНИ! Само през 2010 г. намаляват със 115 000 лева, през 2012 г. - с още 60 000 лева. През този период (2010-2014) не е купувано ново оборудване, компютри, друга техника. Не са увеличавани работните заплати, не са раздавани хонорари на журналистите, ограничени са командировките... И забележете как приключва мандатът му на 12 май 2014 г. – според извлечение N 5 от 31 май 2014 г. по сметката на кооперацията в „ОББ”, съставено за периода от 7 до 31 май 2014 г., крайното салдо е „МИНУС” 31.35 лева, а според извлечение N 85 от 12 май 2014 г. по сметката на кооперацията в „Райфайзенбанк” крайното салдо е 473.98 лева. Както нагледно се вижда, моят мандат е тръгнал директно от... ДЪНОТО на пустинята! С наличните 442.63 лева (за разлика от старта на Й. Й. със 189 000 лева). И още нещо забележете: според данните в инвентаризационния опис към 31 декември 2013 г., цялото налично оборудване – компютърна техника, програмни продукти, офис обзавеждане е тотално амортизирано. Още преди 7 (седем) години то е на НУЛЕВА стойност! И сега продължава трайно да си е така... Дияна Желязкова лансира още един блудкав „хит” в стила „По Бай Тошово време не беше така”… Демек, навремето колко влиятелен бил „Шуменска заря” при управлението на Йордан Йорданов. Е, как няма да е бил влиятелен тогава, когато беше единственият вестник и другата единствена медия в региона беше Радио Шумен, нямаше ги нароилите се сега информационни сайтове, Фейсбук го нямаше даже… Обективно погледнато, има явна тенденция приходите на печатните издания непрекъснато да падат. Данните са от годишните финансови отчети в Търговския регистър и са публични. Ето какво показват за нашата кооперация: през 2008 г. е върхът на приходите – 766 570.95 лева, през 2009 г. те са 656 362.47 лева. През последния мандат на Й. Й. спадът за периода 2010-2014 г. е от 524 000 лева на 386 713.32 лева, през моя мандат (2014-2018) тази тенденция се запазва – от 346 061.47 лева приходи през първата година, през миналата 2018 г. отчитаме най-ниския ръст на приходите – само 195 000 лева. Колкото и да се опитвам да налагам антикризисна и прагматична политика на управление, реално изпъкна една тенденция, при която темпото на намаляване на приходите изпреварва два пъти свиването на разходите в името на оцеляването. Реалността показва, че да се прави вестник вече стана скъпо удоволствие. Това се дължи преди всичко на шоковото поскъпване на вестникарската хартия, на повишените още цени на електрическата енергия и горивата, на увеличените цени в печатницата, на скока в минималната работна заплата. Но главният проблем, който продължава да ни тежи като воденичен камък, е съдебната война. През 2014 г., когато имахме само няколко дела на първа инстанция, приключихме на печалба с 3776.66 лева! И след като в продължение на цели шест години не бяха увеличавани заплатите на персонала с нито един лев, ние ги увеличихме, даже си раздадохме и премии за Коледа. Но радостта ни беше съвсем кратка – настъпи

ЛАВИНАТА

от съдебни дела и в следващите четири години завършихме на загуба: през 2015 г. – 17 000 лева, през 2016 г. – 30 000 лева, през 2017 г. – 6 000 лева, през 2018 г. 19 000 лева. Общо 72 000 лева, ако извадим от тях печалбата през 2014 г., остават около 69 000 лева – ей тези пари кой ще ги плаща, според вас? Много ясно – член-кооператорите! Заради съдебната война, която взаимно ни изтощи! И да ви кажа: най-много ме разсмива ФАЛШИВАТА загриженост на Дияна Желязкова за съдбата на кооперацията. Само този пример ще посоча: при управлението на Й. Й. през 2010 г. ГФО (годишен финансов отчет) сочи загуба от 33 532.45 лева, а през 2012 г. е постигната рекордната в цялата история на кооперацията ЗАГУБА от 35 354.51 лева! Питам: защо тогава Дияна Желязкова не скочи от директорския си стол в ТВ Шумен и не дойде да се позаинтересува накъде отива тази кооперация (например, към фалит)? Защо не прояви никаква грижа към това, за което толкова се хвали, че е била учредителка?!... Може би внушителната й заплата на тв шефка е замъглила нейния поглед на член-кооператорка. Но иначе тя много обича да наднича в „канчето” на другите. Например, на 7 октомври 2019 г. в нейния сайт се появиха няколко скалъпени за случая коментари от измислени имена, едно от които обяви, че моята заплата е 2400 лева. Коментарът с моето истинско име е следният: благодаря, но тази заплата ми изглежда твърде малка за многото длъжности, които едновременно изпълнявам плюс напрегната работа в почивните и празничните дни. Разбира се, че реално вземам по-малко, но пък да запитам: как се прави всекидневен вестник без главен редактор, без заместник-главен, без отговорен секретар, без коректор, само с още двама журналисти, а и трябва всекидневно да наглеждам счетоводството (понеже нямаме щатен счетоводител), да следя и съдебните дела, които се точат на конвейер, а даже съм и нещо като личен състав, деловодство и домакин. Мечтая да бъда и чистач, щото според сметка за изплатени суми N 104 от 13 май 2009 г. бившият чистач в кооперацията е получил хонорар от цели 520.00 лева (нещо непостижимо за журналистите във вестника). А по повод на това, че съм бил на две заплати (като председател с договор за управление и като журналист), само за сведение ще вметна, че и моят предшественик Й. Й. също е бил на две заплати – според служебна бележка с изходящ номер 18 от 19.01.2012 г. придобил облагаем доход през 2011 г. като председател на кооперацията 17 239.44 лева и като управител на „Града БГ” ООД – 1239.50 лева. Моят облагаем доход за същия период е 7931.60 лева – повече от два пъти по-малко. Това е било тогава съотношението между шефа и журналистите. Още една ЛЪЖА (вече не ги броя) на Дияна Желязкова – „Пламен Георгиев управлява еднолично кооперацията, няма управителен съвет.” Ами да попитам госпожата: тя как ще управлява кооперацията, ако я изберат на сбирката на 6 февруари? Да не би да започне да управлява двулично, след като и тя няма да има управителен съвет (единственият член на УС сега трайно живее в САЩ със „Зелена карта”). А и нека да надникнем какво пише в отчета на контролния съвет на кооперация „Шуменска заря” за 2013 г., подписан надлежно от Валентина Минчева, за управлението на Йордан Йорданов при налични и в пълен състав управителен и контролен съвет (мандатите на които изтекоха още преди 6 години – на 12 май 2014 г.): „Кооперацията се управлява еднолично и под натиск конкретно през 2013 г., като този стил не е чужд на председателя и през останалите години. Провеждат се изключително рядко заседания на управителния съвет, въпреки икономическите и организационни проблеми. На тях не се кани контролният съвет, както беше преди 10-15 години. Според протоколната книга на УС, същият е заседавал 3 пъти през отчетната година… През 2012 г. протоколите на УС сочат, че положението с проведените заседания е още по-трагично – има само 2 заседания… През 2011 г. заседанията са 3… УС не си е изпълнявал задълженията като ръководен орган, не е свикван от председателя по най-важните решения от финансов, кадрови и стопански характер..” Нали стана ясно кой е управлявал еднолично. Но е време да застанем под сянката на реално най-скъпото нещо, което притежава нашата кооперация – сградата-офис на ул. „Сан Стефано“ 14. „Активите се измерват с материални измерения – обяснява по ефира на Радио Шумен Желязкова. - Става въпрос за сградата на кооперация „Шуменска заря“. И вероятно апетитите са към нея. Как да се продаде тази сграда и кой да получи парите от тази сграда? Заради този грозен спор, общо взето, вестникът беше сринат. И сега го затрихме (вестника) заради една къща. Много грозно и много тъжно...“ Бля, бля, бля... Точно тази сграда от близо 6 години се превърна като талон от моментна лотария. А много хора внезапно се „събудиха” като член-кооператори и се втурнаха да опитват да си изтъркат най-мечтания късмет. За бившия колега Р. Г. вече стана ясно – НЕ ПЕЧЕЛИ. В новия офис влязохме през 2007 г., през април 2009 г. бе изплатен 5-годишният инвестиционен заем от „Райфайзенбанк“ за неговото закупуване в размер на 65 208 евро. И настъпи моментът да извадим на светло Протокол N 32 от 5 май 2004 г. за състоялото се общо събрание на кооперацията по повод на решението за отпускане на инвестиционния кредит. Председател на събранието е Цонка Ефтимова (над 10 години живее в САЩ, вече с американски паспорт), протоколът се води от Евелина Фереджанова. Ето и решенията на общото събрание: „1. С 18 гласа събранието реши да приеме предложението за ипотекиране жилището на Тошко Йорданов. 2. Като втора точка събранието прие единодушно Тошко Йорданов да получи два дяла от бъдещия строеж. 3. При рискова ситуация по кредита или ипотеката на имота член-кооператорите да участват с лични вноски. По точка 3 предложението бе прието единодушно с 18 гласа.” И тук е много важно да видим списъка на член-кооператорите, които срещу личен подпис са приели тези решения: Йордан Йорданов, Недялка Андреева и Евелина Фереджанова (и тримата вече изключени от кооперацията), Стойчо Велев и Спасуна Велева (двамата вече починали), Радослав Гайдов (напуснал кооперацията по собствено желание) и останалите – Боньо Бонев, Цонка Ефтимова, Светлана Пенчева, Виолета Кънчева, Марияна Маринова, Виктор Джелепов, Николай Манолов, Марияна Рашева, Валентина Минчева, Пламен Георгиев, Тошко Йорданов и Светлин Пламенов. Средно на всеки от тези 18 души се падат по 3622.66 евро от кредита по курса на еврото – 1.95583 се получава левова равностойност от 7 085.30 лева. Този инвестиционен заем се изплащаше в продължение на 5 години от 2004 до 2009 г. Дияна Желязкова напуска редакцията на в. „Шуменска заря“ в края на август 2003 г. и по тази причина НЕ участва в изплащането на кредита. Други има от списъка, които не участват в целия период на изплащането – например, Боньо Бонев напуска през 2007 г., Виолета Кънчева през 2006 г. Освен член-кооператорите, на практика и останалите служители в редакцията, които са работили през този период, са изплащали заема, защото това е ставало с пари от общата каса. А ето какво отбелязва в своя отчет и Валентина Минчева: „Негова (на Йордан Йорданов) е вината, че при издаване на нотариалния акт на новата сграда не е уреден въпросът с

ДЯЛОВОТО УЧАСТИЕ

на член-кооператорите, които я изплащаха. За това говори на събранието (на 28 март 2014 г.) нотариус Ася Асенова… С тази управленска политика са нанесени щети на член-кооператорите – бивши и настоящи!” Само ще уточня, че актуалната балансова стойност на сградата-офис е 71 771.73 лева, по данни на НАП. Тя почти съвпада със задълженията ни, натрупани през годините в резултат на съдебната война. Излиза, че май сме си „самоизяли” собствения офис или пък, вместо да харчим на вятъра 105 000 лева, за да се съдим, можеше да си купим още един съвсем нов офис!!!!

Малки обяви

ТЪРСЯ ДА КУПЯ КЪЩА

в град Шумен в кварталите "Гривица" или "Боян Българанов", телефон 0896 888 548.

2018-09-10 16:45:00 150185
Д-р ТРАЙКОВА - частен УНГ-кабинет и равновесни смущения, 0887 495 171
2019-06-12 10:09:00 150185
ПРОДАВАМ двор с къща в село Хан Крум, тел. 0887 782 054
2018-11-06 16:19:00 150186

Последни новини