Лъсна и поредната необуздано смърдяща лъжа на Дияна Желязкова!
В списвания от нея сайт, който изглежда прекалено ангажиращо зависим от дописките на пресцентъра на Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент, си спомнихме за „скандалното“ й заглавие от 7 октомври 2019 г.: „Прецедент: Адвокат на „Шуменска заря“ съди клиента си за неизпълнен договор“. В текста си тя акцентира: „Днешното дело е прецедент в Шумен, защото досега не се е случвало адвокат да съди своя клиент…“ Разбира се, „авторският й поглед на събитието“ (според логото на сайта) и този път беше изцяло еднопосочен (подобно на кон с капаци), т. е. тя записа мнението само на „отсрещния“ адвокат, а нас небрежно ни подмина, като така по безспорен начин наруши основното правило в журналистиката – да се даде гласност и на двете страни в спора! Разбира се, веднага след нейната публикация в сайта се появиха и „дежурните коментари“ в „жълто-кафяв“ стил, подписани с фалшиви „псевдоними“ и написани от хора с явно крайно бедна фантазия, поне за да ме поразвеселят… А това, че главната редакторка на сайта не ги изтри, за да спази добрия тон, съгласно утвърдените етични стандарти на нашата професия, ме кара да си мисля, че е твърде вероятно те изобщо да не са включени в „длъжностната характеристика“ на членове от нейната редколегия, съставена от трима пенсионери и двете й деца. Дето се казва – ако не с друго, те поне със своите „коментари“ са задължени „служебно“ да подгреят желания „ефект“ от дописката на своята шефка! И не на последно място, щом Д. Ж. се втурна да проявява интерес към това съдебно дело, съвсем нормална практика е да го проследи до неговия окончателен край. Но тя и друг път е правила така – да извади от контекста на цялото само онова „парче“, което на нея й е изгодно. По-парадоксалното е и друго – Д. Ж. май въобще не си дава сметка, че нейното неописуемо злорадство на практика й се връща като бумеранг – тя изглежда луда от щастие за това, че някой съди кооперация „Шуменска заря“, а същевременно безутешно забравя, че и самата тя е в списъка на… член-кооператорите (т. е. и тя е ответник). Дали пък това не е някаква лека форма на мазохизъм?!
Сега се сещам и за този класически пример: на 18 октомври 2017 г. в сайта й излезе доста шокиращото заглавие „Пълен обрат! Съдът възстановява на длъжност главния редактор на вестник „Шуменска заря“ – това написа Д. Ж. след решението на Шуменския окръжен съд. И после наистина настъпи пълен обрат – Върховният касационен съд с решение от 9 октомври 2018 г. по гр. д. 16 отмени решението на ШОС и осъди Йордан Минков Йорданов да плати 2250 лв. разноски, като установява, че „той никога не е изпълнявал длъжността „главен редактор“, а е получавал заплата като председател (на кооперацията).“ Край на цитата!
Сега тази история вече регистрира своето „дежавю“ в обновен вариант…
Адвокат Н. В. Н. заведе иск за признаване на установено, че кооперация „Шуменска заря“ му дължи сумата 7 200 лв, представляваща неплатени девет месечни възнаграждения по договор за правни услуги, сключен на 21.08.2014 г., за периода от 01.04.2016 г. до 31.12.2016 г. със законната лихва върху тази сума от 05.02.2019 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение № 207/05.02.2019 г. по ч.гр.д. № 366/2019 г. на Шуменски районен съд. Той спечели делото на първа инстанция. След това получи „зелена светлина“ и с постановеното въззивно решение на Шуменски окръжен съд № 101/03.06.2020 г. по гр.д. № 93/2020 г.
Но ето, че Върховният касационен съд излезе с Решение № 94/20.04.2021 г. по дело № 2752/2020 г.: „ОТМЕНЯ изцяло въззивното решение на Шуменски окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. В. Н. против кооперация „Шуменска заря“ иск… ОСЪЖДА Н. В. Н. да заплати на кооперация „Шуменска заря“ 1 011 лв. (хиляда и единадесет лева) разноски за производството във всички инстанции. Решението не подлежи на обжалване.“
„При сключен договор за предоставяне на адвокатски услуги при поискване, когато такива услуги не са предоставени, адвокатско възнаграждение не се дължи“ – това е основното съображение на 3-членния съдийски състав от Гражданската колегия на ВКС, за да постанови своето решение. Правните аргументи са представени и в по-разширен текст: „От фактическа страна по делото е установено, че на 21.08.2014 г. между страните по делото (кооперация „Шуменска заря“ – възложител и адвокат Н. В. Н. – изпълнител) бил сключен договор за правни услуги. С него ответникът възложил, а ищецът се задължил да извършва правни услуги във връзка с дейността на предприятието на възложителя при поискване от негова страна. Примерно са изброени услугите, които възложителят можел да поиска – правни консултации, мнения, становища, подготовка и изготвяне на документи, както и процесуална защита и представителство по всякакъв вид дела. В договора е посочено изрично (т. 3), че „Срещу предоставяните по т. 1 услуги възложителят се задължава да заплаща на изпълнителя месечно възнаграждение в размер на 800 (осемстотин) лв.“. Ответникът освен това се задължил да заплаща отделно възнаграждение за процесуално представителство и защита пред съдилищата и особените юрисдикции в страната, след сключване на съответни договори за това. За периода месец 01.2016 г. – месец 12.2016 г. по четиринадесет договора за правна защита и съдействие на ищеца били изплатени от ответника като разходи суми в общ размер 3 000 лв., както и хонорари в общ размер 4 400 лв. Ищецът не бил извършвал други правни услуги по договора от 21.08.2014 г., не му били възлагани действия, поради което и не е представял отчети за извършена работа. Той обаче поискал плащане на сумата от 800 лв. за всеки месец от исковия период и по ч.гр.д. № 366/ 2019 г. на Шуменски районен съд в негова полза срещу ответника била издадена заповед № 207/ 05.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение за сумата 7 200 лв. След като ответникът възразил, че не дължи сумата, ищецът предявил иска, по който е образувано настоящето производство. Този иск е неоснователен. Тълкуването на договора между страните води до извод, че по него не е уговорено възнаграждение за поемане на ангажимент на ищеца при необходимост да извършва услуги на ответника. В т. 3 от договора е посочено изрично, че възнаграждението от 800 лв. месечно е дължимо „срещу предоставяните по т. 1 услуги“. Точно поради това за защита, състояща се в процесуално представителство, страните са се съгласили възложителят да дължи отделно уговорено възнаграждение.“
Тук само ще допълня, че адвокат Н. В. Н. заведе и второ дело – гр. д. 301/2020 г., с което предяви иск за 9600 лв. за следващия период – цялата 2017 г., като намеква, че кооперацията му дължи пари и „за цялата 2018 г, за цялата 2019 г….“ Така прогнозата сякаш изглежда, че кооперацията му е длъжник, докато тя самата съществува… При това въпросният договор още не е прекратен, и когато аз устно поисках това, адвокатът ми напомни вписаната от него клауза, че му дължим 8000 (осем хиляди) лв. неустойка, ако кооперацията едностранно реши да прекрати този заробващ договор (Слава Богу, за спасителната точка 3 в него)!
Този съдебен спор между адвокат и клиент, колкото и да изглежда екзотичен за някои, реално е само върхът на айсберга, ако така метафорично може да оприличим самоунищожителната съдебна сага, в която беше въвлечена кооперация „Шуменска заря“ през месец май 2014 г., а кошмарът от нея още не е утихнал.
Много показателно е, че в тази тежка съдебна сага някои (адвокати, бивши и настоящи член-кооператори) припознаха кооперация „Шуменска заря“ като ЗЛАТНА МИНА, от която да получат бързи и лесни пари. Според мен, точно тази несъизмерима алчност се оказа основният субективен фактор, за да спре издаването на вестник „Шуменска заря“ на 23 март 2020 г. – едно от трите най-стари регионални печатни издания в България с 89-годишна история!
Дори и на мен ми е трудно днес да обобщя мащабите на тази наистина самоубийствена съдебна война. За период от почти седем години аз лично съм участвал в над 110 съдебни заседания по цялата съдебна йерархия – районен, окръжен, апелативен и върховен съд. Любопитно е, че с адвокат Н.В. Н. кооперацията спечели общо 5 дела във ВКС, а сега той загуби дело, заведено от него срещу „Шуменска заря“, във ВКС…
Счетоводни справки за изплатените от кооперация „Шуменска заря“ суми на адвокат Н. В. Н. сочат, че през 2016 г. той е получил 7400 лв., а си е поискал още 7200 лв., през 2017 г. е получил 17 720 лв., а е предявил иск за още 9600 лв.
Попаднаха ми и други счетоводни справки, които също показват съдебната война в нейната левова равностойност. ОБЩО за адвокатски хонорари, юридически услуги, държавни такси за съда, разноски, плащания при загубени дела и на частни съдебни изпълнители кооперация „Шуменска заря“ е платила през 2014 г. – 30 652.05 лв., през 2015 г. – 37 259.97 лв., през 2016 г. – 32 990.53 лв., през 2017 г. – 57 067.44 лв., през 2018 г. – 45 206.76 лв. За следващите 2-3 години справките просто не са пред мен, но дори и само за тези цитирани 5 години общата сума е 203 176.75 лв. За сравнение, ще отбележа, че нетните приходи на кооперацията за цялата 2018 и цялата 2019 г. са почти еднакви – по около 195 000 лв. Виждате ли какво значи това – една цяла година кооперацията да работи, само за да си плати съдебната война за една цяла петилетка. Печално, но е факт!
Този текст го написах, поради няколко причини: 1. Срещу патологичните лъжи и нескопосно измислените заблуждения на Д. Ж. трябва да излиза Истината, която абсолютно нагледно съдържа достатъчно конкретни и неоспорими факти! 2. Не съм сигурен, че Д. Ж. някога е чела списъка на Ноам Чомски „10 начина за манипулиране“, но тя упорито се опитва да ми вмени лична вина, че съм фалирал… Вярно е само, че бяхме принудени в условията на пандемията да спрем издаването на вестника. Но трябва да се подчертае, че вестникът беше съсипан не от Ковид-19, а от „придружаващи заболявания“ – например, алчност и простотия. Нали никой не си мисли, че ако зависеше единствено от мен, бих допуснал да стигна до това състояние и да живея вече 14 месеца без абсолютно нито една стотинка реален доход!? 3. Не съм съгласен и с някои, които смятат, че с Д. Ж. имаме едва ли не личен спор, даже това ми звучи обидно. Според мен, проблемът е, че Д. Ж. представя нещата така, както на нея й се иска да изглеждат – затова се оплита и в лъжи… Аз приех твърде лично единствено мисията: да дам всичко от себе си, за да оцелее вестник „Шуменска заря“, с който съм свързан вече 45 години! През май 2014 г., когато бях избран за председател, намерих кооперацията във финансов колапс – с наличните 27 лева в банковите сметки (след като те са били източени през периода 2010-2014 г. със 189 000 лева!) и изключително много се гордея, че въпреки огромните трудности, все пак успях да удължа живота на вестника с цели 6 години! Това е моята лична победа!
