Моравският театър в Оломоуц в Чехия чества рекордното си стотно представление на спектакъла „Слуга на двама господари“. Режисьор на авторската версия е роденият в Шумен Николай Гундеров. Тази постановка отбеляза ненадминат в последното десетилетие за театъра рекорд. За първи път в историята на съвременния моравски театър има представление с подобен дълъг живот – повече от пет години и над 100 000 души зрителска аудитория. През 2014 г. то заслужи и престижната награда на публиката на Гранд фестивала на смеха в Пардубице, Чехия. От 50 пиеси, предложени за участие в него, бяха селектирани 7.
„Слуга на двама господари“, който поставих в театъра в Оломоуц, спечели наградата на публиката – спомня си Николай Гундеров. – Много бях радостен, още повече че този театър не беше участвал на пардубицкия фестивал до момента. Театралните критици също харесаха постановката и писаха невероятни неща за нея, което, разбира се, е изключително приятно за мен. Наградата на публиката винаги е най-важна, защото тя е реакция без филтър – щом се смееш, имаш бели дробове за това и отворени сетива. За мен хуморът е един от най-важните инстинкти за самосъхранение. Той предпазва от лъжата.“
„Беше страшно голямо удоволствие да работя с актьорите от „Моравске дивадло“ в Оломоуц – споделя още режисьорът Николай Гундеров. – Премиерата на „Слуга на двама господари“ беше в началото на 2014 г. Направихме я с най-различни средства – балет, пантомима, театър на сенките, скечове, гегове – получи се едно синкретично представление. Въпреки че е писана преди повече от 300 години, пиесата може да хвърли мост и към съвременния зрител, защото и днес много хора се чувстват слуги, а други – господари. В нашата постановка слугата е човек с изключително независим дух. Сравняваме го с бълхата, която направихме основен елемент в пиесата. Тя може да издържи без храна цяла седмица, но не и без любов. Такъв е и нашият слуга. Основен момент в сценографията беше голям бял потник, който навява усещане за Южна Италия. Зададохме си и въпроса: каква е разликата между хората с титли и тези без титли. Когато хората се голи, те са свободни и еднакви. Докато бедният слуга е свободен в съзнанието си, господарят му служи на своите инстинкти, страхове, съмнения и любовни терзания. Напоследък ме занимава много темата за това, че ако човек има въображение, той е вътрешно свободен. Когато изхвърляме стари мебели, не си даваме сметка, че те са ненужни в нашите очи, просто защото нямаме въображение. Нещата с въображение имат различни ъгли и дават различни посоки.“
Театралните анализатори подчертават, че спектакълът ползва принципите на синкретичното изкуство – хуморът и иронията в тази комедия дел арте са преплетени с мотиви от различни жанрове сценично изкуство – балет, пантомима, цирк, музика в изпълнение на жив оркестър и клоуниада. В продължение на два часа зрителите трудно си отдъхват от бурните смехове, скечове и неочаквани комични обрати. Спектакълът, както отбелязва пресата, се е превърнал в „хит, за който билетите са изчерпани три месеца напред“.
Критиката в престижното чешко издание за театър „Диваделни новини“ посочи, че подобни каскади на въображението и хумора могат да се родят единствено от творческото амплоа на талантливия режисьор Николай Гундеров.
Моравският театър в Оломоуц отбеляза събитието по подобаващ начин – разположи елевации за повече от пет хиляди зрители на централния площад в града и построи външна сцена с видеоекрани за зрителите. След края на спектакъла специални поздравления се получиха от директора на театъра и от кмета на Оломоуц, а тържество по случай юбилея на спектакъла се организира от ръководството на театъра и от художествения ръководител Роман Венцел. Николай Гундеров не успя да присъства на стотния спектакъл, тъй като бе зает с подготовката на Европейския фестивал на пътуващия театър в град Сливница, на който той е артистичен директор, но изпрати своите поздрави на чешката трупа: „Приятели, благодаря за таланта ви! Да успеете да разсмеете сто хиляди души е сто хиляди пъти по-трудно, отколкото да разплачете един. Радостта не достига, затова, ако може, да побързаме…“
Трупата на чешкия театър планира турнета на спектакъла в цялата република, а в специална витрина във фоайето на сградата, където се играе представлението, бе направена витрина с престижните отличия и фотографии, запечатали непосредствените реакции на многобройната публика.
Съвсем скоро приключи и четвъртото издание на Европейския фестивал на пътуващия театър. Престижни трупи (Народен театър Ниш – Сърбия, Народен театър Струмица – Македония) и именити артисти (Юрай Бенчик, Цирк дьо Солей, Симон Доминик – Германия) бяха сред участниците на този международен форум. В специалната алея на славата се откри и плоча на класика на българското кино Филип Трифонов, а в заключителната си реч във финалния ден на фестивала Николай Гундеров завърши с изречението: „Всичко, което тръгва от сърцето, се връща при него!“
