В пълен унисон с легендарния хит “Ах, морето” (по текст на Иван Ненков), изпълняван от обичаната певица Тони Димитрова, премина и музикалната вечер на талантливото семейство на Иван и Живка Митова и с участието на прекрасната им дъщеря Божана. Тя се състоя на християнския религиозен празник Преображение Господне в рамките на инициативата “Лято Арт” в Шумен. Под сянката на старата лоза в двора на Ганушевата къща във Възрожденския комплекс на града се събраха много състуденти, приятели, преподаватели, роднини и почитатели на артистично-музикалната фамилия. А Иван, Живка и Божана “заляха” всички с вълните от морето на своето вдъхновено творчество и вълшебно песенно изкуство.
Представянето на първия им авторски албум “Завръщане в Итака”, с който Иван и Живка са започнали като дует (б. а. – “Морски струни“), символично премина под знака на… “Завръщане в Шумен”. Живка развълнувано заяви, че точно Шумен е “градът на нашата студентска младост”, а Иван сърдечно благодари за общите им спомени. В тези спомени най-ярко се вписват и дошлите специално за авторския концерт бивши състуденти от Випуск 1985 в Шуменския университет “Епископ Константин Преславски” проф. д-р Дора Кабакчиева от катедра “География, регионално развитие и туризъм” във Факултета по природни науки и любимата учителка по български език и литература на няколко поколения ученици в СУ “Йоан Екзарх Български” Ива Симеонова.
За финал на албума “Завръщане в Итака” дуетът “Морски струни” изпълни песента “Както в моя сън” (“Все още те обичам“) по стихове на Живка Митова и музика на Асен Масларски. Специално в памет на младата поетеса Петя Дубарова от Бургас прозвучаха песни по ученически стихове на Иван и музика на Живка.
Сладкопойната поп и джаз чучулига Божана се включи в песента “Зимно море” по текст на своя баща, както и в другите изпълнения на родителския си дует.
Представена беше и книгата с песни “Сутрин рано, вечер късно”, като от нея очаквано “излязоха“ на живо хитовете “До утре”, „Ах, морето“, „Миг от приказка“, „20 години по-късно“, „За тебе хората говорят“…
Накрая бурните аплодисменти бяха заслужени и възторжени. Имаше цветя, автографи, прегръдки и много усмихнато настроение. “Ето какво неоценимо богатство е да имаш такива състуденти!” – така се зарадвах на своя късмет и самият аз. Ах, Иване, Живе и Божана! Бъдете здрави и до нови срещи с вашето най-вълшебно песенно море!
