За един ден реших да бъда специален ретро-читател и тутакси попаднах на стимулиращи като с виагра пропагандни зрелища, създавани регулярно от изпитаната школа на съответните партийни секретари. Тези модерни за съвремието щатни агитатори явно не са и опитали да научат нещо ново от I век насам, когато древноримският поет-сатирик Децим Юний Ювенал е употребил познатия метонимен израз за повърхностни средства за успокояване – „хляб и зрелища”.
Когато разлистваш старите вестници отпреди близо 45 години, не се чувстваш така излъган от фалшивите новини на появилите се в днешно време рояци от онлайн издания, не се чувстваш и ощетен от съдбата, когато във Фейсбук виждаш как някои от твоите познати демонстрират, че живеят прекалено щастливо, не се чувстваш и никак дори самотен, както сега, когато коронавирусът постави твърде много хора в изолация.
Във вестниците отпреди 45 години като ярка „червена нишка“ преминава само една фалшива новина: че сме били бленували под строй да изградим някакъв комунизъм, в който благата щели да потекат към нас като пълноводна река, а жените щели да бъдат общи… Днес във Фейсбук често гледаме любопитни клипчета за персонално ползване на доста от мечтаните блага, създадени от „пълноводния“ наемен труд на народа, а същевременно съвсем не липсват и нагледни примери за „общи“ жени. Не на последно място пандемията от Ковид-19 превърна почти всичко от живота ни в онлайн връзка, което логично преориентира към трудовата борса традиционната журналистика, препитаваща се до сега от печатните издания.
Все пак от мастилените редове върху пожълтелите страници на местните и националните официози на БКП (Българската комустическа партия) от онова време лъха преди всичко огромната амбиция на ударниците, на клиширания модел за трудови победи, на всеотдайните герои на социалистическия труд. А вече в новото време масова популярност получиха официозите на „жълтия печат“, в който сензационните клюки, откровените клевети и поръчковите дописки заеха безусловно титулярните места на уводните „новини“.
Не мисля, че старият вестник непременно трябва да се изхвърли, понеже за него сме платили само две стотинки. Не мисля, че той е станал излишен, след като вече е бил прочетен. Никога не е късно за актуален прочит на който и да е вестник от миналото. Защото и той носи късчето история на своето време, запечатана на хартия. Всеки вестник в живота ни съдържа и малка частица от нашата биография.
Днес няма как да твърдим, че в България медиите са независими, след като напоследък упорито се „въртим“ около 111-о място в световната класация по свобода на словото. И това, според мен, не е само проблем на журналистите, а по-скоро трябва да тревожи цялото ни гражданско общество.
Аз вярвам, че единствено насъщният ни хляб е 100 на сто независим, защото всички ние зависим от него всеки ден!
ПОСЛЕПИС: Докато подреждах старата периодика за снимката, забелязах, че брой 148 (3904) от 20 декември 1977 г. на „Шуменска заря“ е отпечатан без… „главата“ на вестника (вижте „бялото петно“ най-горе в средата). Това прави този брой абсолютно уникален и вероятно с най-висока колекционерска стойност. Иначе покрай изтърканите клишета за онова време на първата му страница – „Предпразнична победа“, „Заслужено признание“ и „Красота има във всяка работа“ (със снимка на доячите от кравефермата в село Ружица и техния вдъхновяващ девиз: „Нашата цел е 4200 литра от крава“), особено изпъква заглавието „ШУМЕН – ОБРАЗЦОВ СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ ГРАД“…
