“Всеки век има своето средновековие, казва Лец през XX в., придържайки се към едно старо и традиционно възприемане на този период. Оказа се, обаче, че именно през XX век има не едно, а много Средновековия.” Така започва първото есе, озаглавено “Векът на Средновековията”, в новата едноименна книга на проф. д.ф.н. Христо Трендафилов, излязла неотдавна от издателство “Фабер”.
„Книгата се роди в резултат на поредица от мои статии и есета, публикувани в Портал „Култура“ и „Литературен вестник“. Реших да ги обединя под един общ знаменател, а той е българската, славянската и европейската култура и връзката между история и съвременност“, споделя авторът.
Професор д.ф.н. Христо Трендафилов е почетен гражданин на Шумен, дългогодишен преподавател в Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”, водещ специалист в палеославистиката и старобългаристиката, изявен литературовед и културолог. Познат автор е на изключително значими изследвания за епохата на българския “Златен век”.
Книгата “Векът на Средновековията” съдържа 33 есета на различни теми и вече може да бъде намерена в разпространителската мрежа.
Какъв е акцентът, който поставя авторът в нея? Ето как отговаря проф. д.ф.н. Христо Трендафилов на този въпрос: “Преди всичко това е идеята за Средновековието и крайно дългото негово проучване в нашата наука и нашата публицистика. Време е да дойдат други течения и други направления. Заедно с това анализирам и редица други явления от нашия живот. На първо място това е провинциализмът и отношението към науката, към поезията…“
