Владимир Йолов защити кандидатурата на пещера “Бисерна” да бъде сред 100-те национални туристически обекта

Споделете с:

Председателят на една от постоянните комисии в шуменския парламент и на сдружение “Седми пехотен преславски полк” д-р Владимир Йолов успешно защити кандидатурата на пещера “Бисерна” да бъде включена в списъка на 100-те национални туристически обекта на България. Това стана на вчерашното заседание на Националния координационен съвет (НКС) на Националното движение „Опознай България – 100 национални туристически обекта”, което се проведе в Министерството на културата.

“След една година и половина усилия, прекрасната ни пещера „Бисерна“ ще бъде част от 100-те национални туристически обекта – сподели д-р Йолов. – Благодаря на всички, които ми помогнаха, в лицето на г-жа Ирина Павлова от Природен парк „Шуменско плато“, г-н Ангел Филипов от ТД „Мадарски конник “ и всички, които предоставиха писма за подкрепа: Община Шумен, БНР Шумен, НИАР-Плиска, РИМ-Шумен, велоклуб „Илчов баир“. Туристическият продукт, който предлага Шумен, се обогати с още един обект, който да привлича туристи и да доближава децата ни до природата. На брифинг, в петък, 20-и февруари, от 10:30 ч. в Дирекцията на ПП “Шуменско плато”, ще научите подробности, само една от тях ще са 14-те вида прилепи, които нашата уникална пещера съхранява за биоразнообразието на района. Честито на всички, които обичат Шумен и природата ни!”

“Опознай България – 100 национални туристически обекта“ е българско национално туристическо движение, възникнало точно преди 60 години – през 1966 г., което има за цел да стимулира хората да опознаят богатото културно и природно наследство на страната. НКС на Движението „100-те Национални туристически обекта“ е с председател министърът културата, а членовете включват представители от Министерството на културата, Министерството на регионалното развитие, Министерството на образованието, Министерствотото на туризма, Министерството на околната среда и водите и други организации.

Авторите на идеята за включването на „Бисерна“ бе на д-р Владимир Йолов, на арх. Валерий Колев – председател на сдружение „Обединени за Шумен“, и на Ангел Филипов – председател на туристическо дружество „Мадарски конник“, подкрепени от общинската администрация, от ДПП “Шуменско плато” и от РИОСВ – Шумен.

Предстои обектът да получи номер, под който ще бъде вписан. Има и други стъпки – заплащане на първоначална такса, годишен членски внос, изработване на печат и други технически въпроси.

„Бисерна“ става петият обект на територията на община Шумен, включен в 100-те национални туристически обекта. Другите са Историко-археологическият резерват „Шуменска крепост“, Паметникът „Създатели на българската държава“, Регионалният исторически музей и Томбул джамия.

Пещера „Бисерна“ е на територията на Природен парк „Шуменско плато“. През 2019 г. тя бе облагородена и социализирана по проект „Устройство и управление на Природен парк ,,Шуменско плато“ по Оперативна програма „Околна среда“, който бе на стойност 4,9 млн. лв.

Пещерата е защитено местообитание на прилепи, като в нея се срещат 14 вида. Заради тях достъпът на туристи е силно ограничен. Отваря се за посещения два пъти в годината за по три месеца – през април и през август.

Пещерата е неразделна част от природното богатство на Шуменското плато и представлява ценен елемент от екосистемата на парка. Като най-дългата пещера в региона, тя се отличава с изключителни скални форми и подземна река. Според последните проучвания, в нея зимуват прилепни видове, които са от изключително значение за биоразнообразието в региона и са индикатор за качеството на горите. В този смисъл пещерата е не само туристически, но и научно и екологично значим обект.

Дирекцията на ПП „Шуменско плато“ полага постоянни усилия за опазване и устойчиво управление на природните ресурси, като „Бисерна“ заема особено място сред тях. Счита се, че режимът на посещение в пещерата – само през пролетта и есента, е пример за реален  природозащитен туризъм. Достъпът е съобразен с жизнения цикъл на защитените видове прилепи и е в съотвествие с Плана за управление на ПП „Шуменско плато“, както и със становищата на научните работници от БАН.

 

 

 

1 047 преглеждания