Изпълнителният орган на Европейския съюз – Европейската комисия, управлява през 2017 година бюджет от 157 милиарда евро. Това стана ясно по време на информационната визита с участието на представители на национални и регионални медии от България в столицата на евросъюза. Най-голямата сума от разходите – 62 милиарда евро, са предвидени за екологосъобразен растеж. Другото по-мащабно разходно перо в размер на 51 милиарда евро е отделено за интелигентен и приобщаващ растеж. При изпълнението на бюджета се спазва традиционното правило, утвърдено още със създаването на Европейския съюз – да се дават пари за солидарност, а не за благотворителност. Въпреки това, евросъюзът продължава да се сочи и като най-големият донор за развиващите се страни. Групата на българските журналисти беше запозната и с ролята на европейския семестър. Това е един целогодишен процес на координиране на икономическите и на бюджетните политики в Европейския съюз. Основната му цел е да създаде повече стабилност на публичните финанси в страните-членки на ЕС по стратегията Европа 2020. По данни на дирекция „Бюджет“ в Европейската комисия, над 90 на сто от евробюджета за периода 2014-2020 г. ще се инвестира в страните-членки. Специално за България през този 7-годишен период са предвидени да се инвестират 16.246 милиарда евро. Но тези пари не са гарантирани, те трябва да бъдат усвоени чрез качествени проекти, които трябва да се представят от българската страна съобразно правилата. Бюджетът на Европейския съюз се смята за най-контролирания бюджет в света. Под лупа се следи изразходването на всеки евроцент. През миналата година бюджетната рамка е била в размер на 155.004 милиарда евро, като от средствата най-много са били отпуснати за селско стопанство и за развитие на стопанските райони. 99 на сто от приходите в евробюджета са собствени – предимно от митнически такси и от такси върху захарта, както и от ДДС. Друго приходно перо е от брутния национален доход. Вноските на всяка страна-членка се определят пропорционално на населението в съответната държава и от близо 1 на сто от нейния брутен национален доход. Така последните окончателни данни за България сочат, че през 2015 г. нашата страна е внесла в евробюджета 484 милиона евро. Същевременно приходите на България през 2015 г. от бюджета на евросъюза са в размер на 2279.4 милиона евро. А през 2007 г., когато нашата страна стана член на Европейския съюз, сме получили от бюджетните средства 335.1 милиона евро. Специфичните препоръки за България през 2016-2017 г. са да продължи да подобрява събирането на данъци и да взема мерки за намаляването на размера на неформалната икономика, включително недекларирания труд. Друга важна препоръка за нас е да продължим да подобряваме банковия и небанковия надзор. Освен това България трябва да подсили и интегрира социалните услуги и да активизира политиките си по заетостта, като обърне по-специално внимание на дългосрочно безработните и на младите хора, които не участват в никаква форма на заетост. Трябва още да се увеличи обхватът и адекватността на схемата на общия минимален доход, както и да се реформира правната уредба при обявяване на несъстоятелността на фирмите. Друга основна задача е борбата с тероризма и прането на пари. Целта на информационната визита на българските журналисти в Брюксел беше те да си подобрят знанията за Европейския съюз и за актуалните му политики. Европейската комисия реализира изпълнителната власт в евросъюза и е единствената институция, която има право на инициатива на закони и политики. Другите три роли на ЕК са свързани с изпълнение на политиките и бюджета, Европейската комисия е пазител на договорите (б. а. – като европейското законодателство има върховенство над българското), а в международно измерение – ЕК представлява Европейския съюз пред света. Сред десетте приоритета на ЕК са заетост, растеж, инвестиции; единен цифров пазар; енергиен съюз и климат; вътрешен пазар; икономически и паричен съюз. Общо 35 000 служители работят в Европейската комисия, като независимо от това кой от 24-те официални езика говорят като майчин, те са длъжни да насърчават общия интерес на Европейския съюз. В ролята си на политици, някои ги наричат „бюрократите на Европа“. Само колегията на комисарите разполага със 70 сгради в Брюксел. Европейският съюз е създаден след голямата криза, предизвикана от Втората световна война. Учредителите и присъединилите се към ЕС изповядват изконните човешки ценности за мир, демокрация и благоденствие. Желанието е за всеки европейски гражданин да се предоставят равни възможности за житейски стандарт. Но икономическата криза от 2008 г. постави нови и нови бариери пред всички. Напоследък кризата с бежанците също дава ярко отражение върху живота на Стария континент. През 2017 г. предстоят избори – докато за България и дори за една Холандия, те едва ли ще имат решаваща роля за общата политика в Европейския съюз, то изборите в Германия и Франция могат да се окажат ключови за предизвикването на нови промени. Реформаторски тон в това отношение вече даде Великобритания. Явно всяка криза може да обединява, но и може да бъде повод за раздяла със статуквото. Все пак засега за мнозина предимствата да си член на Европейския съюз дават повече поводи за оптимизъм, отколкото за песимизъм. Извън наситената за кратко време делова програма на информационната визита в Брюксел, почти не ни остана време за посещения на културно-исторически забележителности, освен тези, които бяха част от маршрута ни.
Специално за мен беше интересна срещата с един добър приятел – Петър Войнов, познат от близкото минало на футболните фенове като вратар на отборите на „Шумен“, ЦСКА, „Локомотив“ (София) и други. Бившият спортист живее от девет години вече в белгийската столица, работи, купил си е апартамент и кола. Чувства се спокоен сред създадения семеен уют и уверен, че подобрява жизнения си стандарт. Разбира се, следи с любопитство ставащото в България и Шумен. Дори и една такава кратка среща, след полетите по авиолинията София-Франкфурт-Брюксел-Мюнхен-София, е достатъчна за мен да разбера, че светът е станал още по-малък, а и това ни прави още по-близки, за да ни обединяват най-естествените човешки ценности като граждани на съвременна Европа.
