През миналата година проф. д.ф.н. Христо Трендафилов издаде, с помощта на община Шумен, книгата си „Цар и век. Времето на Симеона“, която получи още през същата година националната награда „Христо Г. Данов“ за хуманитаристика. Сега пред нас е новата книга на познатия автор „Затворената история и нейните проливи“. Тя съдържа 187 страници и е публикувана през тази година в издателство „Фабер“.
Актуалната книга на проф. Трендафилов е донякъде свързана с миналогодишната монография, но е по-кратка, по-синтетична и обхваща много по-продължителен период. Това е времето от втората половина на XIV век до началото на XVII век, т. е. от последните свободни десетилетия на Второто българско царство до първите опити за национално пробуждане. Освен това книгата е жанрово определена и включва разбори само на български, славянски и балкански исторически съчинения, писани в Търново, Белград, Дубровник, Влахо-Молдавия, Московска Русия.
В книгата е приведен обилен конкретен материал, но самото заглавие сочи и присъствието на теоретични акценти. Това е проблемът за „затворените истории“, тези които продължително време са останали недостъпни за читателската аудитория, но в последствие, благодарение на появата на комуникативни канали и връзки, се оказват достъпни за дадено общество в дадено време.
Особено място в книгата се отделя на два отдавна известни, но недостатъчно задълбочено анализирани исторически труда. Това са „Българският апокрифен летопис“ (БАЛ), смятан досега за написан през XI-XII век през времето на византийското владичество, и „Анонимната хроника“ от XV век. Съпоставката между БАЛ и съчинението на дубровнишкия писател и историк Мавро Орбини „Царството на славяните“, издадено през 1601 г., обаче показа, че българският автор е използвал труда на Орбини и следователно неговият труд е написан след тази година и не толкова рано, както се предполагаше досега. „Анонимната хроника“, която е от началото на XV век, описва с голяма достоверност и същевременно емоционално хронологията на османското завоюване на Балканския полуостров през XIV-XV век, като се започне от присвояването на Галиполи и акциите на султаните Осман и Отман, до Мехмед I. В „Хрониката“ правдиво и с факти е показана голямата несъгласуваност и егоизъм в действията на балканските народи, които са използвани умело от нашественика. Авторът разделя тази безименна хроника на 41 епизода и подлага на разбор тяхната историографска стойност и литературна специфика. В крайна сметка е разкрита горчивата, но логична участ на българи, гърци, сърби и власи през един съдбоносен за Балканите период. В книгата са разгледани накратко и редица други средновековни съчинения, дело на български автори и преводачи. Това са „Биографията-Летопис“ (смятана досега за житие) на сръбския княз Стефан Лазаревич, написана през 1427 г. от високообразования българин Константин Костенечки, а също и глосите, т. е. обяснителните бележки към световноизвестния старобългарски превод на „Манасиевата хроника“, осъществен от търновски книжовници през времето на цар Иван Александър. Глосите са видени от автора като своеобразен „текст в текста“. В книгата е цитирана богата библиография и са приложени резюмета на руски и английски език.
Новата книга на проф. д.ф.н. Христо Трендафилов, който е почетен гражданин на Шумен, продължава плодотворните традиции на шуменските автори (археолози, историци, филолози) в проучването на нашето историческо минало.
