За таланта на родения и израснал в Шумен Николай Гундеров, ако има такава мярка, може да се каже, че е отличен с европейски сертификат за качество. Той е поредното доказателство, че за изкуството няма граници – неговите спектакли получават любовта на публиката както на големите сцени в Прага, Париж или Варшава, така и в читалището на едно провинциално българско градче като Сливница. Като режисьор, драматург и актьор той самият прилича на един пътуващ театър, за който всеки човек е отделна спирка…
Отшумя и второто издание на Европейския фестивал на пътуващия театър, на който Николай Гундеров в ролята си на творчески директор селектира елитните постановки с участието на актьори от България, Чехия, Сърбия и Турция.
В продължение на цяла седмица постановките пълнеха до краен предел салона на народното читалище „Съзнание-1907“ в град Сливница. По този повод актрисата Мария Статулова сподели пред журналисти: „Душата ти се храни с красиви неща. Красивото нещо е театърът, красивото нещо е киното. Тези хора в малките населени места на тая пуста България имат нужда от досег с изкуство. А това е най-красивото нещо на света.“
Председател на фестивалното жури беше Николай Гундеров, а в него бяха включени още популярните актьори Мария Статулова и Филип Трифонов, журналистката от Българската национална телевизия Галя Крайчовска и представител на вестник „Шуменска заря“.
Наградата за цялостно творчество получи обичаният от поколения българи актьор Павел Поппандов, който чества 70-годишен юбилей. Преди официалното закриване на фестивала той представи своя бенефис „Поезията на народния поет Трендафил Акациев“. А в анонса към него авторът Недялко Йорданов напомни, че първоначално монолозите от „поезията на народния поет“ са били в репертоара на шуменския актьор Тодор Колев преди той да замине за Канада.
Приза за най-добър актьор отнесе Пламен Манасиев от театър „София“ в постановката „Покана за вечеря“. За най-добра актриса на феста бе обявена Олга Женишкова от театър „Диалог“ (гр. Пилзен, Чехия) в постановката „Да играем Макбет“. С наградата на община Сливница си тръгна трупата на театър „Христо Ботев“ (гр. Димитровград, Сърбия) за постановката „Вечеря за глупаци“. Наградата на публиката заслужи учебният театър на Националното училище за музикално и сценично изкуство „Проф. Панчо Владигеров“ в гр. Бургас за спектакъла „Случаят Адонис“. Специалната награда на журито беше връчена на театър „Дурак“ (гр. Истанбул, Турция) за комедията на Христо Бойчев „Оркестър Титаник“.
Участниците във еврофестивала бяха поздравени от управителя на Софийска област Росица Иванова, министърът на културата Вежди Рашидов им изпрати кошница с цветя, а кметът на Сливница Васко Стоилков (отличен за Кмет на годината през мандата 2011-2015), под патронажа на който се провежда културният форум, бе удостоен със специален плакет.
Извън конкурсната програма Филип Трифонов и Николай Гундеров представиха „ОМ Аудиенция“ на Вацлав Хавел. Специално за „Шуменска заря“ Николай Гундеров направи следното лаконично обобщение за фестивала: „Тазгодишното му издание премина на много високо професионално ниво. Голяма чест е за всеки фестивал присъствието на такива емблематични имена, познати на цялата ни културна публика, като Филип Трифонов, Мария Статулова, Павел Поппандов, Недалко Йорданов, Стефан Денолюбов. От чужбина ни дойдоха гости с международно признание. Тази година акцентът падна върху авторските текстове, повечето спектакли бяха създадени по собствени литературни произведения, направени с театрални адаптации.“
В търсене на още шуменски връзки по маршрута на Европейския фестивал на пътуващия театър, специално се срещнахме с вдъхновения млад екип на частния театър „Дурак“ от град Истанбул. Той е създаден преди четири години и преведено от турски език наименованието му означава „спирка“. Впечатляващото е, че през 2014 г. с единодушното решение на журито „Дурак“ спечели първа награда точно за представяне на пиесата „Оркестър Титаник“ на ХХIII Международен театрален фестивал „Друмеви театрални празници – Нова българска драма“ в Шумен. Режисьор е Четин Етили. Главните роли изпълняват Аслъ Нишанджъ (Любка), Кадир Хасман (Мето), Гюней Тундже (Луко), Бурак Дур (Доко), който ми сподели, че неговият дядо Тефик е живял в Шумен, а по-късно се е преселил в Одрин. В постановката играе ключова роля още Юнер Атеш, а музикалното оформление е на Ичлял Атасой.
Ето какво довери специално за „Шуменска заря“ звездата на „Дурак“ Аслъ Нишанджъ: „В мисията на нашия театър най-важното нещо е човекът! И съчетанието от хора. Както е казал Шекспир – „Целият свят е сцена“, така и режисьорът при нас търси универсалното. Всички по света имаме едни и същи проблеми. Навсякъде хората сме едни и същи, но сме и различни… Театърът е част от едно универсално изкуство – то следва да дава мир на света.“ Питам я: как приемат „Оркестър Титаник“ в Турция и как в България? „Много е различно – отговаря тя. – Това е свързано с културните особености. Ние играем български автор, но пиесата е много универсална. Проблемите в нея са общочовешки, обаче реакциите на публиката са различни. Но каквито и реакции да получаваме – свободата и любовта са универсални.“ Какви са спомените на „Дурак“ от Шумен преди две години? „Останахме много впечатлени! – казва Аслъ. – Програмата на Друмевите театрални празници беше страхотна. В Шумен ни дариха с много обич!“ А как изглежда „Оркестър Титаник“ през погледа на Любка? Изпълнителката на ролята заявява: „Ние стоим на една гара, където обикновено не спират влакове… Всички хора чакат нещо от живота си! Да спасят себе си. Но вярното е, че не трябва да чакаме нещо да се случи, а да действаме! Нашето изкуство преминава границите. Единственият ни дом е светът! Затова в пиесата ни прозвуча Девета симфония на Бетовен – това е химнът на братството. А Любка е символ на жената по целия свят! Защото силата в света е характерна за мъжа, а жената трябва да мълчи и да трае – заради мъжа жената задържа много болки в себе си. Ако всички жени се обединят в целия свят, те ще го направят по-добър…“
Ще цитирам и кмета на Сливница Васко Стоилков, който каза: „Убеден съм, че когато човек израства духовно, той става по-добър!“ В тази връзка изглежда наистина добродетелно, че Николай Гундеров се е заел да възроди и самодейния театър в местното читалище. След повече от 25 години славата на Сливнишкия театър отново е на път да изгрее на сцената. След първото издание на Европейския фестивал на пътуващия театър идеята назряла се състояла първата сбирка. „Любовта към театъра ни обедини – споделиха самодейците и сочат с благодарност към Николай Гундеров: – Още на първата репетиция го впечатлихме. Ние просто го грабнахме. Така започна всичко…“ Любителите на театралното изкуство са на възраст от 12 до 50 години, с различни професии – ученици, учители, търговци, шивачи, танцьори, общинари, компютърни специалисти… Репетират три пъти в седмицата. Работното заглавие на първия им спектакъл е „Жената днес“ – авторска пиеса по Чудомир за десет жени. Нищо чудно на следващото издание на Европейския фестивал на пътуващия театър да се представят с пиеса и домакините от Сливница. Така и те ще ще се включат в мисията на феста, която е насочена към възможността да предоставя сцена за изява на талантливи и успешни театрални формации (професионални и самодейни) от България и Европа, да стимулира културния обмен, да запознава българската публика с постиженията на европейския театър.
Ще завърша с думите на Николай Гундеров: „Понякога театралната зала прилича на бежански лагер, в който хората емигрирали от грижите на сивото си ежедневие, постигат единение, където изкуството ни връща изгубеното човешко достойнство и ни приближава, зачерквайки разликите между религии, раси, убеждения…“
