В уводната статия, озаглавена “Празник на нашата демокрация”, под наслова “Изборите – глас и воля народна”, публикувана във вече неиздавания вестник “Отечествен фронт” през пролетта на 1976 година (точно преди половин век!), става ясно, че българите тръгват към изборните урни, защото искат да живеят в силна, богата и справедлива държава. Днес, когато отново избираме Народно събрание, мечтаем за абсолютно същото!
Но от случайно попадналия ми вестник наистина може да си направим някои изводи. Ето, че и преди 50 години на хората у нас е било внушавано, че си имат “нашата демокрация”. Макар че тогава имаше само една партия – БКП, един нейн сателит – БЗНС, съществуваше и политическа организация до 1990 г., контролирана от комунистите – Отечествен фронт. Но като четем стария вестник, навсякъде в страната по онова време можело да се почувства “едно основно настроение – оптимизма”.
Сега го няма Отечественият фронт, а разполагаме с твърде богато разнообразие от партии, коалиции, политически сдружения и движения. Само в 30 многомандатен избирателен район – Шумен днес 24 партии и коалиции се борят за влизане в парламента. А 139 кандидати искат да бъдат сред шестте избрани депутати от 30 МИР – подобно е и съотношението на дамите в петия сезон на телевизионното шоу “Ергенът”, които на финала мечтаят да получат заветния годежен пръстен…
От уводната публикация в същия брой на “Отечествен фронт” ще цитирам още едно изречение, което отразява хода на изборната кампания: “Не се разменят обещания и заплахи, не се броят безработни и счупени глави, както това става в буржоазното общество…“ Ама след 50 години в съвременното ни капиталистическо общество това вече звучи като сбъднато предсказание. Сега липсва реален предизборен дебат между лидерите на политическите сили, но по медиите и социалните мрежи често слушаме техните изявления в стила “Всички останали са маскари!…” Трайно в сенчестия Класификатор на професиите у нас се появи и този занаят на “платен гласоподавател” или на “изборен турист”. Неясен остава и броят на счупените глави от наложени от подвластни институции бухалки или пък на “правилно гласувалите” безработни, които след изборната победа са устроени скоропостижно на безсрочен трудов договор като “калинки”…
Разбира се, от “основното настроение – оптимизма” не е останала в днешно време никаква следа… Масова корупция, инфлация, опростачване и некадърност са превърнали всичко около нас в… кочина. Единствената ни глътка радост е, че вече можем да пътуваме свободно в Шенгенското пространство. Ама как да си го позволя лично аз с моята 42-годишна съветска кола “Жигули” (за която преди това моите родители са чакали цели 13 години ред, за да си я купят!) и то при този актуално прескъп бензин?!…
По традиция, както и в днешния изборен ден, най-често медиите следят за активността на избирателите. Може би някои знаят, че на първите избори след Освобождението на България от турско робство още е нямало преброяване на населението у нас, затова се смята, че само 10-15 на сто от избирателите са гласували. По времето, когато е излязъл цитираният в. “Отечествен фронт”, т. е. преди 50 години – се отчиташе обикновено някъде около 99.98 на сто избирателна активност. По онова време бях дете, но си спомням, че изборният ден се превръщаше в празник – с цветя (на тези, които са навършили 18 години и за първи път в живота си гласуваха подаряваха червен карамфил), с много музика, песни и танци край избирателните секции. В последно време свикнахме – на откриващите и закриващите си предизборни кампании партии и коалиции да канят популярни певци и фолксъстави. Предполагам сега, че ако в самия изборен ден популярни чалга-изпълнители обиколят няколко секции в Шумен, например, избирателната активност май ще скочи до седмото небе. И без друго съм сигурен, че техните фенове и хабер си нямат от предизборните програми на политическите сили, ама прекрасно са научили репертоара на любимите си певци…
Понякога си мисля, че упадъкът на Римската империя е виновен за всичко. През II век сл. Хр. цялата империя, която е включвала и днешните български земи, е имала общо 299 171 км пътища, някои от тях са запазени и до днес. А ние още през 1974 г. – две години преди да излезе горе цитираният вестник “Отечествен фронт”, сме започнали да изграждаме “Хемус” и за изминалите над 50 години още не сме построили поне половината от автомагистралата с дължина общо 418 км… Както би попитал приживе нашият известен съгражданин Тодор Колев: кога ще ги стигнем римляните, американците, членовете на Евросъюза и т. н.?… Утешителното в случая е, че поне на футбол победихме Соломоновите острови (вероятно, защото в нашия национален отбор не играят крадливи политици…).
В крайна сметка излиза, че и при социализма, и при капитализма сме живели в демокрация, но в първия случай сме избирали народни представители от една политическа организация, а сега сме затрупани от партийно и коалиционно многообразие. Обаче мечтата ни за силна, богата и справедлива България все още остава твърде далече в бъдещето!…
