170 години от рождението на апостола Панайот Волов
В първия ден на ноември, преди 170 години, над небосвода на Шумен изгрява нова звезда. Ярка като Витлеемската, тя променя съдбата на града, защото е родно място на общобългарски герой.
В просторния дом на младото шуменско семейство Вичо и Василка Волови се ражда второ дете – Панайот. Скоро по Дикиджийската чаршия то е сред рояците игриви деца. С весел поздрав и бодри крачки то минавало всеки ден по калдъръма към взаимното школо. Защото там го чака любимият учител Илия Блъсков. Но случва се така, че семейството му решава да заживее на друго място – в Чобан махле, в края на града. Новата им еднокатна къщица се гуши в дъното на зелен, просторен двор. От там нататък, все по Чамурлу сокак, той всяка сутрин пак търчи за школото. Скоро му се налага да смени посоката и да поеме по по-дълъг път към знанието. Отива да учи при също тъй прочут учител – даскал Герчо. В недалечното родно село на своята майка – Ченгел. В школото, прочуто още като „Дивдядовската академия”, са получили завидно образование и други известни шуменци. Още не изгряло слънцето, Панайот поема прашния път от Шумен към това „словено-болгарско училище”, за да усвоява модерните науки. Кое дете като него днес би вървяло пешком десетина километра?! От града до там и обратно, в сняг и в пек…
Но в името на знанието и „с нещо си” да помогне на другите той продължава учението. Съдбата му отрежда и нещо много рядко, което се случва на малцина. Както казват мъдреците – „когато е готов ученикът, се появява и учителят”. Точно в този момент Панайот Волов попада на двама забележителни учители. Тодор Икономов и Добри Войников поемат младия талант и го развиват „по свой образ и подобие”. Високообразованият даскал Икономов учи своя ученик на „инакомислие”, отговорност и задълбоченост в учението и отношението към другите. Артистичният ум на младия Волов сияе при съприкосновението си и с учителя Добри Войников. От единия се запалва по полезността на точните науки и естествознанието, от другия поема факела на любовта към родната история, език и култура. Двамата ерудити оформят крехкия характер на младежа и го подготвят да изкачи и следващите стъпала по стълбицата на образованието. По пътя към знанието той тръгва с изпълнено сърце – от чувства на радост и същевременно на тъга от робската орисия на своя народ.
„Новото време”, в което живее младият Волов, е необикновено и бурно. Европа е залята от вълните на революции и идеи за достойно съществуване на народите и технически прогрес. Вярата в промяната на света и човека дава тласък на младия шуменец да осъществи и по-бързо мечтите си. Защото тази негова вяра е свързана със свободата. Свободата на духа и чистата политическа свобода на всички хора. Нещо постижимо и реално, за което всеки може да се бори и да допринесе със своите сили и труд. Затова неведнъж е споделял пред другарите си, че „трудът всичко побеждава”.
Целеустремен да бъде полезен със своя труд и знания на собствения си народ, той поема следващите си пътища – към Сърбия и Русия. Още тогава, преди тръгване, младежът споделя: „Нашият народ е още прост и има нужда от учени люде, които да го изведат на правия път. Без тях той още дълго ще се лута из мъглите на живота, без да види скоро ясен ден над себе си. А времената са такива, че колкото по-рано го огрее слънцето на науката, толкова по-добре ще бъде за него. Тогава той открито ще види какво е и що е и по кой път трябва да тръгне в своето развитие …” Затова и сам избира най-добрите училища в Белград и по-късно Николаевската Александровска гимназия, която отлично завършва. Междувременно отива и да види условията на преподаване в школата на Болград и Одеса.
Но най-ползотворният период на младия шуменец е в южноруския град Николаев от 1868 до 1873 година. Там Волов получава най-високо образование с военна насоченост. Малко известно е, че той учи във военно флотско училище, дипломатически добре прикрито като класическа гимназия. В програмата на младите кадети са включени военните науки и най-модерните учебни предмети, които се преподават и в цяла Европа. Към училището има физкултурни салони, работилници, изключително богата библиотека и дори нумизматичен кабинет. Лично руският император Александър е патрон и покровител на учебното заведение. Окрилен от прогресивните идеи на своето време, още като ученик там Волов обявява стремежа си да се посвети на нашето освобождение: „като считам, че человек подготовлява епохата затова, макар да има и с хиляди такива пречки отпреде ми, пак не мога се отрече от избраната един път за всегда цел”. Затова и с огромно нетърпение той бърза да осъществи това свое желание и да спази здравата традиция на нашите възрожденци – след учение в чужбина веднага да се върне в Родината и знанията му да бъдат в полза на целия народ.
Още през 1871 година той пише в едно свое писмо до войводата Панайот Хитов: „блазе им на тези българи, както и вам, дето ся узнали, че са синове на нещастната България и гледат според силата си да й помогнат… Оставам верен син на несчастното си отечество и син на секиго българина, дето си остава верен и той, верен в същото значение на речта”.
Всички знаем какво е сторил за свободата на България шуменският апостол, запалил пожара на Априлското въстание през 1876 г.
Животът и подвигът на бунтовника от Шумен са примерът за единството на неговите думи и дела!
