Днес, докато гледах телевизионните кадри от поклонението пред Филип Трифонов в столична църква, си помислих, че катафалката ще отнесе с него една цяла вселена, а в моята прастара жигулка той остави спомена за изминалите заедно няколко километра от житейския му път. Затова, след като изказах съболезнованията си по телефона на сина му Мартин, може би някак глупаво добавих: „Реших да не продавам 37-годишната си кола, защото тя съхранява спомена за твоя баща…“ А Мартин, който явно е наследил уникалното чувство за хумор на Фипо, ми каза: „Е, сега нейната цена е повишена!“
На 6 януари – Богоявление, спря да тупти сърцето на Филип Трифонов. До днес – деня на погребението му, толкова много неща се казаха и изписаха за него, че на мен ми останаха само спомените, когато е идвал в Шумен. С него ме запозна режисьорът Николай Гундеров. За мен бе огромен късмет с цената на джакпот да съм в компанията на Ники и Фипо – и двамата изключително талантливи, с невероятно чувство за хумор, велики личности и верни приятели, както на сцената, така и извън нея. Тяхното творческо обединение – Естественият театър „Трифонов & Гундеров“, винаги откриваше смешното навсякъде около нас, винаги гледаше от високо на ниските човешки страсти, на дребнотемието и битовизмите, с които обикновено си губим времето, на номенклатурния партиен слугинаж и на чиновническото безхаберие, които непрекъснато ни поставят своите бариери…
Не случайно в своя Фейсбук-профил Фипо се представя като „основател на ЕТ „Трифоноф & Гундеров“. За изминалите 30 години тандемът се превърна във феномен на театралното изкуство не само в България, но и в задграничните си турнета. Помня препълнения салон на Регионалната библиотека в Шумен, където Ники и Фипо представиха „Аудиенция“ на Вацлав Хавел, с нестихващи аплодисменти. Помня и авторския спектакъл „Западна Германия – Отечество мое“, който също е от репертоара на ЕТ „Трифонов & Гундеров“, как Фипо го изигра на импровизираната сцена в един шуменски магазин за паркети пред развълнуваната камерна публика.
Може да се каже, че за Ники Фипо беше не само чудесен колега и приятел, но и от мнозина се приемаше като негов втори баща. Затова ще споделя какво каза Николай Гундеров пред БНТ днес по време на поклонението в памет на любимеца на българската театрална сцена и кино екран Филип Трифонов: „Чувството му за хумор беше по-голямо от инстинкта му за самосъхранение. Мисля си, че когато е починал, в един момент е направил така и си е казал: къде ми е паспортът и дали не съм си забравил ключовете… Само че той нямаше нужда от паспорт, защото всички го познаваха, и нямаше нужда от ключове, защото всички сърца бяха отворени за него. И въпреки, че от Министерството на културата не го уважаваха, аз съм сигурен, че в Министерството на безсмъртието са го приели с един-единствен документ, без входящ номер – с таланта му!… Всяка вечер, когато играехме заедно, нашият спектакъл започваше с изречението: „Уважаеми зрители, добре дошли в естествен театър! Разликата между естествения театър и изкуствения театър е в това, че естественият се харесва на естетите, а изкуственият – на изкуствоведите.“… Фипо, ще те помоля отгоре понякога да подаваш по някоя реплика, за да не бъде скучно тук, долу!…“
В този миг забелязах, че в личния Фейсбук-профил на Филип Трифонов точката за съобщения светеше в зелена светлина с означението „на линия в момента“. Приех това като явен знак, че Фипо продължава да бъде сред нас, макар и вече преминал на щат без пенсия в Министерството на безсмъртието…
