В космоса лети астероид с името Волов

Споделете с:

Както мнозина са убедени в значението на израза „няма нищо случайно”, то е, защото е доказано, че няма нищо случайно във Вселената.

Точно на 26 май, по повод отбелязването на 146 години от гибелта на шуменския апостол на Априлското въстание от 1876 г. Панайот Волов, в музея на неговия дом беше получен ценен сертификат. С него се удостоверява, че Обсерватория “Звездно общество” IAU A79 и Международният астрономически съюз кръщават Астероид 445308 (2010 ET20) VOLOV, посветен на Панайот Волов. Вписването е извършено от IAU и NASA и е подписано от ръководителя на IAU-A79 Иван Богданов.

“Продължителната процедура започна по инициатива на българското „Звездно общество”, представители на шуменската общественост, на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”, къща музей „Панайот Волов” и граждани. Тя стартира в началото на 2020 година, по повод отбелязването на 170-годишнината от рождението на шуменския апостол. Двигателят на тази идея, довършена с успех, е Иван Богдановръководител на Обсерватория „Звездно общество” IAU – A79, който е възпитаник на бившето Висше военно училище за артилерия и противовъздушна отбрана (ВВУАПВО) „Панайот Волов“ в Шумен (сега факултет „Артилерия, противовъздушна отбрана и комуникационни и информационни системи“ (А, ПВО и КИС) на Националния военен университет „В. Левски“) и член на Общобългарския комитет “Васил Левски” – сподели д-р Милена Георгиева, уредник на къща-музей “Панайот Волов”. – След обстойно проучване на заслугите на шуменския герой за световната и българска история, след две години уникалният Астероид от Вселената № 445308 (2010 ЕТ20) VOLOV е вписан от International Astronomical Union (IAU) – МРО 639297 и от National Aeronautics Space Administration (NASA) – SPK-ID: 2445308.”

В актуалното 68-о академично издание на списание „Астрономически календар” за 2022 година от Института по астрономия с национална астрономическа обсерватория на Българската академия на науките, на страница 77, където са представени данни за астероидите с български имена, под номер 41 вече е вписан официално и астероидът „Волов”. Той е открит през 2010 г. от Филип Фратев – ръководител на обсерватория “Звездно общество”. За място на откритието се сочи България, а основните параметри на астероид “Волов” са следните: голяма полуос на орбитата на астероида в астрономически единици – 2.347; сидеричен период на обиколка около Слънцето в земни години – 3.60; абсолютна звездна величина на астероида – 17.65.

Любопитно е, че освен на “Волов”, Филип Фратев е откривател още на астероидите с имена “Аспарух”, “Симеон”, “Хилендарски”, “Христо Ботев”, “Борис-Михаил” и “Раковски”.

В списъка на астероидите с български имена са включени общо 42 броя, като сред тях са “Шумен” и “Плиска”. Те са открити през 1988 г. от проф. Владимир Шкодров (почетен гражданин на Шумен и два мандата ректор на Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”) и от ст. н. с. д-р Виолета Иванова (родена в Плиска и работила в националната астрономическа обсерватория “Рожен”). Автор на “Данни за астероидите с български имена” в “Астрономически календар 2022” е доц. д-р Сунай Ибрямов от катедра “Физика и астрономия” в Шуменския университет.

Името на астероида “Шумен”, открит през 1988 г., е утвърдено едва преди няколко години. Той се движи между орбитите на Марс и Юпитер.

Астероид (от старогръцки ?στ?ρ – звезда и ε?δος – като, във формата на) е неголямо планетоподобно небесно тяло на орбита около Слънцето. Астероидите се смятат още за малки планети или планетоиди, с размери, много по-малки от тези на същинските планети. За повечето астероиди се смята, че са останки от протопланетарния диск преди 4,5 милиарда години, от който са формирани планетите, но не са погълнати от тях или изхвърлени извън Слънчевата система. Почти всички астероиди се намират в Астероидния пояс, на елиптични орбити между тези на Марс и Юпитер.

Астероидите са тела с диаметър по-голям от 50 м, за разлика от метеоритите. Астероидите могат да достигнат почти безпрепятствено до земната повърхност за разлика от метеоритите, които сублимират или експлодират при навлизането си в земната атмосфера. Още една характерна черта на астероидите е, че те са съставени предимно от скали и метали за разлика от кометите.

Броят на астероидите се увеличава непрекъснато, някои от тях дори имат собствени спътници. До този момент са известни 1 150 591 астероида. От тях 607 011 имат постоянни номера, а 22 891 – собствени имена.

54 преглеждания