Петя Дубарова (април 1979 г.): „Ела ми на гости!“

Споделете с:

На 25 април културната ни общественост отбеляза 60-годишнината от рождението на поетесата Петя Дубарова. Ако тя не беше си отишла толкова непрежалимо рано – само на 17 години, не мога да си я представя как ще изглежда днес. Като твърде млади сме запомнили и още много талантливи творци с прекършен живот. Те са оставили трайна диря в литературната биография на България, но сякаш са дошли от друг свят и доста бързо са се върнали в този другия – техния си свят, защото са разочаровани от своя сблъсък със заобикалящата ни реалност…

С Петя се запознах по време на тридневния семинар, организиран от литературното списание за средношколци “Родна реч” (което вече не се издава), в софийския хотел “Орбита” през пролетната ваканция на 1979 г. Още в първия ден, докато се бяхме скупчили във фоайето, я видях. Беше леко мургава, с черни коси, обута в тъмнозелени джинси. Веднага забелязах, че макар и още на 16 години тогава, тя сякаш беше ни надраснала всичките нас. Погледът й беше проницателен, усмивката – топла и нежна, излъчваше тийнейджърска енергия и виталност. Тя си беше сред нас звезда – колкото и клиширано да звучи това. Бяха ми познати нейните творби в рубриката “Първи стъпки” в списание “Родна реч” и преди това във вестник “Септемврийче” (издание за ученици от 4-8 клас), чух, че е участвала и във филма “Трампа”. А и всичко останало показваше, че Петя е някак по-различна, по-специална сред участващите в семинара нейни връстници.

На подобни семинари аз винаги си нося едно тефтерче, в което си водя записки. И тъкмо го бях отворил, пред мен застана момичето в тъмнозелени джинси. “Аз съм Петя!” – каза ми то и взе тефтерчето. В него си написа адреса в град Бургас и ми го подаде с думите: “Ела ми на гости!”…

Едва успях да й отговоря: “Благодаря!”… Наистина бях много развълнуван, че Петя ми отправи тази покана, но същевременно не можех да си представя как ще отида при нея в Бургас. Все пак тя беше детето-чудо в нашето литературно поколение, а аз по онова време се радвах само на няколко… епиграми, публикувани в престижното списание за ученическо творчество.

А месечното списание “Родна реч” по онова време си беше институция за младите автори. Те не само виждаха дебютните си публикации, одобрени от видни български писатели, но и по традиция в рубриката „Първи стъпки – Поща“ младите творци можеха да получат компетентен съвет и оценка за своите първи опити в писането на стихове, разкази, есета…

Помня, че сред моите връстници, които направиха първите си стъпки в литературното творчество, са Деян Енев, Бойко Ламбовски, Михаил Вешим, Анжела Димчева, Мирела Иванова, Надежда Михайлова, Никола Кицевски, Ангел Малинов, Росен Димоларов и други.

На семинара в София бях единственият представител от Шумен – тогава бях ученик в 12 клас в Професионалната гимназия по икономика.

По-късно, същата година – на 4 декември, докато бях школник в Школата за запасни офицери в Плевен, научих тъжната вест, че Петя Дубарова се е самоубила.

В знак на почит към бургаската поетеса, се чувствам задължен да гостувам в дома-музей “Петя Дубарова” и да положа цветя пред нейния паметник в морската градина на родния й град. Така ще изпълня нейната покана…

38 преглеждания