В хода на пандемията, когато вече очакваме третата вълна на Ковид-19, не бях сигурен кое ще ми дойде първо като някаква спасителна надежда – ваксината или тортата…
Лично аз съвсем доброволно си поръчах торта – „Малинова еклерова” за рождения ми ден на 30 януари (събота).
Поръчката направих три дни по-рано и съответно платих 40 лева. Но на 29 януари (петък) ми казаха, че разносът от София идвал в понеделник – на 1 февруари. В понеделник пък ми заявиха, че трябвало да се насъберат поне четири поръчки за торти, затова да изчакам до петък – 5 февруари. Съответно на 5 февруари ме упътиха, че вече със 100-процентова гаранция тортата ще получа в понеделник – 8 февруари. Или, ако не ми се чака, готови били да ми върнат парите…
„Ами ще изчакам до понеделник!” – радостно отвърнах аз и продължих регулярно да се тествам с уиски „Dimple” („Дъмпъл”), зареден с вдъхновяващия оптимизъм, че все пак тортата ще изглежда доста по-млада и свежа в сравнение с 15-годишното делукс блендирано скоч уиски, произведено в най-старата оцеляла дестилерия в Шотландия (подарък от сина ми Георги, където той завърши престижен университет).
Най-после (след 10 дни) получих заветната торта… Символично й запалих свещичка с номер 1, което означаваше, че тортата бе на първа линия за личния ми празник. И докато духах свещичката, някак доста глупаво си помислих, че можеше да бъде и обратното – 15-годишното уиски да бъде по-младо от времето за изпълнение на поръчката на тортата… Макар че и в този случай – на пенсионна възраст, аз едва ли щях да откажа поне парче от „Малинова еклерова”…
