Геополитическата ситуация прави гласуването на европейските избори още по-важно

Споделете с:

Над осем от всеки десет европейци (81 %) смятат, че е още по-важно да се гласува предвид настоящата геополитическа ситуация.

Шест от всеки десет граждани (60 %) проявяват интерес към предстоящите европейски избори на 6-9 юни, което е с 11 процентни пункта повече, в сравнение със същия период преди гласуването за европейски избори през май 2019 г.

73 % от гражданите заявяват, че действията на ЕС оказват въздействие върху ежедневието им.

Отбраната и сигурността на ЕС стават все по-важни като въпроси, върху които ЕС трябва да се съсредоточи.

Борбата с бедността и социалното изключване (33 %), както и с общественото здраве (32 %) са основни проблеми в съзнанието на избирателите.

Последното проучване на Евробарометър на Европейския парламент преди изборите през юни разкрива осведомеността сред гражданите и загрижеността им относно настоящия геополитически контекст.

60 % от анкетираните заявяват, че са заинтересовани да гласуват през юни. Делът за България по този показател е 40 %, като страната дели последните места заедно със Словакия (43 %) и Чехия (38 %).

71 % от гражданите на ЕС заявяват, че вероятно ще гласуват. Националните резултати по този показател сочат, че 50 % от българските граждани заявяват, че вероятно ще гласуват, което, заедно с Естония (52 %), представлява най-ниската стойност сред държавите-членки.

Резултатите за ЕС показват, че гражданите са напълно наясно със значението на изборите в настоящия геополитически контекст, като осем от десет (81 %) респонденти са съгласни, че това прави гласуването на тези избори още по-важно. Големи мнозинства във всички държави членки подкрепят това изявление. 62 % от анкетираните в България отразяват същото мнение, което поставя страната на последно място сред държавите членки, а преди нея са Румъния (68 %) и Естония (72 %).

Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола, коментирайки резултатите от проучването, заяви: „Европейците са наясно, че залозите са високи пред изборните урни и че активността при гласуването е още по-важна в настоящия геополитически контекст. Призовавам нашите граждани да гласуват на предстоящите европейски избори, за да укрепят европейската демокрация и да оформят бъдещето на Европа.“

В края на този законодателен период данните за България сочат, че 77 % от гражданите имат положителна или неутрална представа за Европейския парламент, докато 20 % са с отрицателни нагласи, което поставя страната в средните за ЕС стойности по този показател. 41 % от българските респонденти биха желали Европейският парламент да играе по-важна роля, като България е на едно от последните места заедно с Австрия (43 %), Естония (41 %) и Швеция (41 %). 39 % от българските респонденти биха искали Европейският парламент да играе по-маловажна роля, заедно с гражданите на Румъния, Полша и Нидерландия (всички с 37 %), а 12 % биха запазили ролята на институцията такава, каквато е сега.

Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола добави: „Парламентът и Европейският съюз постигнаха резултати по безпрецедентен начин през последните години. Бяхме изправени пред изключителни и предизвикателни обстоятелства, но в резултат на това излязохме още по-силни и по-обединени. Парламентът е бил и ще продължи да бъде гласът и застъпникът на гражданите в ЕС.“

Данните за България относно приоритетите се припокриват със средните за ЕС, като от първостепенно значение за гражданите е борбата срещу бедността и социалното изключване (48 %), следвано от подкрепа за икономиката и създаване на нови работни места (40 %) и подкрепата за общественото здраве (34 %). Следват въпросите с бъдещето на Европа (25 %) и отбраната и сигурността (24 %), а действията срещу изменението на климата и миграцията и убежището са на едни от последните места съответно с 10 % и 11 %.

Гледайки към бъдещето, за българските респонденти от първостепенно значение е фокусът върху енергийните проблеми (35 %), следван от конкурентоспособност, икономика и индустрия (32 %) и демография, миграция и застаряване на населението (32 %), а на трета позиция поставят отбраната и сигурността (31 %).

Данните за България сочат, че 32 % от респондентите смятат, че ролята на ЕС е станала по-важна през последните години, заедно с Австрия (32 %), Естония (32 %) и Кипър (33 %), 39 % считат, че тя е непроменена, а 24 % – че е намаляла, което е близо до средните стойности за ЕС.

Данните за България показват, че 64 % от българските граждани считат, че действията на ЕС оказват въздействие върху ежедневието им, а 34 % посочват обратното. Малко над половината (52 %) от българските респонденти са на мнение, че членството в ЕС е от полза на страната ни, което я поставя на последно място сред държавите-членки, преди нея са Австрия (56 %) и Италия (59 %). 32 % от българските граждани са на противоположното мнение, което представлява едно от най-високите нива заедно с Румъния (30 %), Италия (36 %) и Австрия (39 %).

Контекст   

Проучването на Евробарометър на Европейския парламент от пролетта на 2024 г. беше проведено от социологическа агенция Verian между 7 февруари и 3 март 2024 г. сред 26 411 граждани от всички 27 държави членки на ЕС под формата на интервюта лице в лице. Средните данни за ЕС са претеглени според броя на населението във всяка държава членка.

1 081 преглеждания