Една година преди европейските избори гражданите осъзнават въздействието на ЕС върху техния живот

Споделете с:

71 % от гражданите виждат въздействието на ЕС върху ежедневието им

Най-голямо е удовлетворението от подкрепата на ЕС за Украйна (69 %) и защитата на демокрацията и принципите на правовата държава (64 %)

Повече от половината респонденти вече се интересуват от следващите европейски избори

Младите хора са най-склонни да подкрепят по-важна роля за Европейския парламент

62 % от анкетираните наскоро са чували за ЕП

Днес Европейският парламент публикува своето проучване на Евробарометър от пролетта на 2023 г., показващо силната подкрепа на гражданите за демокрацията и високата осведоменост за предстоящите европейски избори.

Една година преди следващите европейски избори общественият интерес към тях се увеличава значително на европейско ниво. Мнозинството от гражданите в ЕС (56 %) проявяват интерес към предстоящите избори за Европейски парламент, което представлява 6 процентни пункта увеличение в сравнение с равнището през 2018 г. – една година преди последните европейски избори през 2019 г. В България делът на респондентите, които заявяват, че се интересуват от европейските избори през 2024 г., е 41 %, с което страната се нарежда до Франция (40 %), като най-ниски нива по този показател се наблюдават в Чехия (27 %) и Словакия (26 %).

Около две трети от анкетираните (67 %) на европейско ниво заявяват, че вероятно ще гласуват, ако изборите за Европейски парламент се проведат следващата седмица. Подобен въпрос беше включен в проучването на Евробарометър на ЕП през април 2018 г., когато този дял бе 58 %, което показва, че понастоящем гражданите са по-склонни да гласуват на европейските избори през 2024 г., отколкото в същия период преди изборите през 2019 г. Множеството от българските респонденти (55 %) също споделят, че биха гласували на следващите европейски избори, все пак това е едно от най-ниските нива за ЕС, заедно с резултатите в Хърватия (53 %) и Словакия (50 %).

Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола, коментирайки резултатите от проучването, заяви: „Изборите имат значение. Гласуването е вашият шанс да застанете зад важните за вас идеи. Призовавам всички, особено младите хора, да отидат да гласуват и по този начин да оформят Европейския съюз, в който искат да живеят“.

Така както изборите са в основата на всяко демократично общество, европейските граждани считат демокрацията за най-важната ценност, която Европейският парламент трябва да защитава: 37 % я поставят на първо място, следвана от защитата на правата на човека в ЕС и по света (28 %), и свободата на словото и мисълта (27 %). Данните за България сочат като най-важна ценност за защита – свободата на придвижване (37 %), следвана от спазването на върховенството на правото (34 %) и зачитането на националните идентичности, култури и традиции в държавите членки на ЕС (30 %). Българските респонденти поставят защитата на демокрацията на пето място (25 %), като на същото мнение са анкетираните от Естония (26 %), Словакия (25 %), Румъния, Словения и Хърватия (всички с 24 %).

54 % от респондентите на европейско ниво са доволни от начина, по който функционира демокрацията в ЕС. Що се отнася до различните елементи на демокрацията, европейските граждани са най-удовлетворени от провеждането на свободни и честни избори (70 %), зачитането на свободата на словото (70 %) и на основните права (66 %), като същевременно са по-малко удовлетворени от борбата с дезинформацията и корупцията. Националните резултати по този показател показват 47 % удовлетвореност от начина на функциониране на демокрацията в ЕС, като аспектите, нареждащи се на водещи позиции по този показател са разнообразието на медиите и свободата на словото (съответно с 67 % и 60 %), зачитането на основните права (58 %) и достъпа до участие в политическия живот и възможностите за гражданското общество да защитава демокрацията (с по 52 %). Най-висока е неудовлетвореността на българските респонденти по отношение на борбата срещу корупцията (72 %), политическите партии, които вземат предвид интересите на хората (62 %) и върховенството на закона (56 %), като неудовлетвореността от провеждането на свободни и честни избори е 52 %, най-високият показател за ЕС.

Откроява се висока удовлетвореност на гражданите от действията на ЕС в посока подкрепата за Украйна (69 %), Удовлетвореността по този показател е най-висока в Нидерландия (90 %), Швеция (87 %), Финландия (87 %) и Ирландия (87 %). Най-ниски са данните в Словакия (45 %) и Гърция (48 %). Следващите показатели по отношение на удовлетвореността от действията на ЕС сред европейските граждани са зачитането на демократичните права и върховенството на правото (64 %), както и външната политика на ЕС (54 %). В България най-високи са нивата на удовлетвореност в областта на подкрепата за Украйна (55 %), следвана от програмата в областта на цифровите технологии (52 %) и външната политика (49 %).

Влиянието на многобройните кризи от последните години е силно осезаемо, когато се разглежда икономическото и финансово състояние на гражданите. Половината от анкетираните граждани на европейско ниво (50 % – 62 % за България) усещат спад в жизнения си стандарт и очакват това да продължи и през следващата година. Висока е неудовлетвореността и на българските респонденти по отношение на мерките за справяне с нарастващите разходи за живот, като те са по-силно неудовлетворени от мерките, взети от националното правителство (81 %), а неудовлетворението на гражданите от мерките, предприети от Европейския съюз е 61 %, близо до средното за ЕС.

Вследствие на това гражданите искат Европейският парламент да постави борбата срещу бедността и социалното изключване на първо място сред приоритетите си (38 %). Според националните резултати, приоритет трябва да е борбата срещу бедността и социалното изключване (47 %), следвана от подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места (44 %) и правата на потребителите (27 %).

Контекст

Проучването Евробарометър на Европейския парламент от пролетта на 2023 г. беше проведено между 2 и 26 март 2023 г. сред 26 376 граждани от всички 27 държави членки под формата на интервюта лице в лице, допълнени с видео интервютата (CAVI) в Чехия, Дания, Финландия и Малта. Средните данни за ЕС са претеглени според броя на населението във всяка държава членка.

 

1 468 преглеждания