Специално интервю за онлайн информационното издание WWW.ZASHUMEN.BG
– Г-жо Вицепрезидент, защо избрахте Регионалната библиотека на Шумен за представянето на изложбата „Азбука и история“, за да отбележим 1170 години от създаването на глаголицата като първа писмена система на славяните?
– В началото на тази година ръководството и лично директорът на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ доц. д-р Калина Иванова ме покани да бъда патрон на отбелязването на тази голяма годишнина. Събитията ще бъдат през цялата календарна година. Началото бе дадено с „Азбука и история“ в самата библиотека, показани бяха и редки издания на пергамент с изображения на св. Методий от началото на 18-и век – навършват се 1140 години от успението му. Имаше и ателиета за млади хора за изучаване и запознаване с глаголицата.
Съществена част от тези знакови събития ще бъде тук, в Плиска, Велики Преслав, Шумен – люлките на българската и на славянската култура, на българската държавност. Тук е началото. Тези места са родили и букви и памет, слово и сила, духовност и бъдеще. Шуменската библиотека носи силен заряд, тя е необикновен храм на книгата и духовността, с един от най-богатите фондове в страната. Едновременно с това тя е абсолютен първенец по цифровизация и електронен достъп. Това е изключително важно, защото само по този начин ще направим историята и богатството на познанието, което тя съхранява, близко до младите хора.
Убедена съм, че сме в точното време, на точното място, че тук семената на историческата памет и изящното слово намират благодатна почва. Използвам възможността да поздравя Росица Добрева – директор на библиотеката, и целия екип за таланта, амбицията и големия професионализъм, с които съхраняват духовното наследство на България.
– Кои други събития предвиждате в празничния календар, посветен на глаголицата?
– 2025 година бележи още една велика годишнина – 1160 години от приемането на християнството – акт, равен по значение само на създаването на държавата от хан Аспарух. Двете годишнини не могат да бъдат отделени. Религия, достъпна на говорим език чрез превода на богослужебните книги, създаване на собствена писменост, книжовност, предопределят съдбата на България не само за следващите столетия, но завинаги.
През тези дни ще отбележим тези годишнини тържествено – в Плиска, тук в Шумен заедно всички български институции. Ще бъдат отслужени благодарствени молебени от Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Даниил. Освен изложбата в библиотеката, ще се проведе научна конференция с участието на водещи български учени медиависти. В нейното откриване ще участваме и аз, и Негово Светейшество патриарх Данаил, и кметът на Шумен проф. Христо Христов.
През юни по покана на академичното ръководство на един от най-старите университети в Европа – Ягелонския университет в Краков, Полша, ще изнеса лекция за значението на покръстването, на ролята на България за спасяването на Кирило-Методиевото дело, за създаването на славянската цивилизация, което започва тук – от тази земя, на която стоим с вас.
През есента, за Деня на народните будители заедно с президента Радев ще отворим вратите на президентската институция с изложби, презентации, срещи с най-големите български учени, които ще разказват и показват величието на Първата българска държава, на нашата история, на времена, наричани Златен век. Ще бъдат показани паметници на културата, съдържащи глаголически текстове, археологически находки, ръкописи.
Преди няколко дни във Франция имах възможност отново да говоря за невероятната история на българската духовност, за нашия принос за европейската култура, за развитието на целия континент през Средновековието. А само след няколко дни в Черна гора България ще бъде главен гост на 19-ия Международен панаир на книгата и образованието, ще се проведат под моя патронаж Дни на българската култура в Черна гора. В старата столица на страната Цетине ще открием улица и паметна плоча на патриарха на българската литература Иван Вазов. Отново ще разказваме за България – духовната империя на Европа, за нашите азбуки, за глаголицата и кирилицата, на която днес пишат над 250 милиона души по света. Ще говорим за българския език, който е в основата на грамотността на целия славянски свят.
– Как можем днес да свържем величието на историята ни с предизвикателствата и решенията на днешния ден?
– Преди всичко чрез познанието. Ние сме народ, роден от буквите, книжнината и знанието. През 10-и век, с силата на меча, но преди всичко със силата на духовността, при цар Симеон Велики България се нарежда като трета империя на картата на Средновековна Европа.
Приемането на християнството, създаването на писменост и книжнина на собствен език сплотява различните етноси в единен български народ и го въвежда в орбитата на европейската цивилизация. Без българската държава вероятно славяните щяха да бъдат отдавна претопени и изчезнали, каквато е съдбата на не една етническа група. Първата българска държава се превръща в епицентър на славянството, на славянската източноправославна общност, наречена Slavia Orthodoxa от един от най-големите изследователи на старобългарската култура проф. Рикардо Пикио.
Паметта за това величие събужда българите по време на столетни робства, запазва идентичност и самосъзнание, съхранява ни като народ. Българският език остава най-важният носител на нашата идентичност – идентичност като българи, като православни християни, като граждани на ЕС. Трябва да сме горди, не само да познаваме историята си, но да я популяризираме и защитаваме. И днес не са рядкост опитите да бъдат пренаписвани фактите.
Много са посланията, но едно от най-важните – потомци на една от най-старите държави в Европа, днес не можем да поругаваме държавността. И днес имаме нужда от държавническа твърдост и мъдрост. Като обединява прабългари, славяни, траки не само териториално, но духовно и културно, княз Борис-Михаил слага началото не само на общо бъдеще, но обединява волята им заедно да вървят напред и предначертава бъднините на Империята на духа, наречена България. 12 века по-късно, преведени на съвременен език, в съвременен контекст, означават същото. Заедно, с паметта за славната ни история, със силата на вярата и общи цели можем да преодоляваме трудностите и предизвикателствата на света, в който живеем, за да напишем българската история в следващите столетия.
