Българската история не познава друг осъзнат героизъм и масова саможертва, каквито показа нашият народ по време на Априлското въстание през 1876 година. Днес с имената на неговите главни водачи се свързват триумфът и мъченичеството на Априлци, довели до Освобождението. Съвсем естествено е, обаче, в необятната наука за миналото винаги да има необходимост от откриване на нови измерения, обогатяващи представите ни за мястото и значението на събитията, както и приноса на личностите в тях. В историческата литература, посветена на национално-освободителните борби на българите, е отделено значително място и на революционното дело на апостола Панайот Волов. Най-голямата заслуга на главния апостол е успешното провеждане на първото в историята на България Велико народно събрание, на което той по право и достойнство е председател и до края на Априлското въстание остава такъв.
По случай 148-годишнината от Априлското въстание в Шумен и региона се проведоха разнообразни инициативи, чиито инициатори станаха училищата, носещи името на героя.
По повод 176 години от своето създаване, от Средно училище „Панайот Волов” в Шумен обявиха „Дни на Волов”. В тях първи се включиха малките родолюбци от 2 „б клас” с ръководители главен учител Румяна Коджаманова и педагогът Сийка Божимирова. Обединени в клуб „Малки откриватели“ те изминаха пътя на саможертвата на войводата Волов. В уютната обстановка на къща-музей „Панайот Волов“ малките ученици се потопиха в онова героично време, в което един деликатен и скромен младеж става пламенно решителен и дръзко смел като водач в Четвърти Пловдивски революционен окръг по време на Априлското въстание през 1876 г. Това е шуменският революционер Панайот Волов. Увлекателният разказ на домакина на музея г-жа Милена Георгиева, която е преподавател в Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”, и богато илюстрираната презентация отведе децата в малко известните им факти за „войводата Волов”: който предвожда своята не по-малко „хвърковата” чета в дните на въстанието, по негово настояване се провежда народното събрание в местността “Оборище”, неговата пушка първа проехтява като начало на бунта, за знамето ушито от Мария Ганева поръчано за изработка от Волов за неговата чета. Войводата лично е носил знамето до последните дни на живота си и загива с него във водите на река Янтра на 26 май 1876 г.
Тържественият ден на патронния празник започна с шествие „В памет на Волов“ и поднасяне на венци и цветя пред паметниците на героя в Шумен. На площад „Оборище“ децата от група „Чик-чирик“ и от 2 “б” клас изнесоха рецитал, посветен на патрона. В учебните стаи бяха представени ателиета на учениците, част от клубовете за занимания по интереси. Празникът продължи в двора на училището – с изяви на откритата „Сцена на таланта“, а край нея бе подреден и базар с кулинарните шедьоври на възпитаниците на училището.
Учениците от клубовете „Киберсигурност“ и „Уеб дизайн“, с ръководители Николай Пощаров и Владимир Тодоров, съвместно подготвиха Quest игра “Съобщение от Волов” във връзка със Седмицата на Волов, посветена на патронния празник на училището. Участниците от прогимназиални класове се състезаваха в няколко отбора и отговаряха на въпроси, свързани с кибер сигурността. Част от въпросите бяха провокативни и подвеждащи, като целта бе да се обърне внимание, че в Интернет има и фалшиви новини и невярна информация. Участниците не се поддадоха на провокацията и успешно разпознаха фалшивата информация. Във втората част на събитието бе представен информационен уеб сайт за Панайот Волов. В съдържанието на сайта имаше скрито послание, което участниците трябваше да разшифроват. Всички се справиха успешно. Учениците провериха и затвърдиха знанията си с решаване на въпросник с факти от живота и дейността на Панайот Волов.
Средно училище „Панайот Волов” в град Каспичан също по най-тържествен начин отбеляза 148-годишнината от Априлското въстание. Празникът започна с патриотично слово на директора на училището Явор Якимов. Със съдействието на Регионалния исторически музей в Шумен празникът продължи със специалната лекция на тема „Волов – апостолът на бунта”, която изнесе университетският преподавател гл. ас. д-р Милена Георгиева. Пред учениците и каспичанската общественост тя представи нови и малко известни факти за пребиваването на Панайот Волов в Каспичан. Известно е, че след идването си в Българско, след 4-годишно учение в имперския руски град Николаев, той първо отсяда в това селище при свои роднини. Предполага се, че там е била омъжена една от неговите лели – сестра на майка му. Тогава, през пролетта на 1873 година, в Шумен върлува тиф и младежът предвидливо изчаква да премине епидемията. Също така се знае, че в селището със „железницата” Каспичан е живял и неговият личен лекар. Укрепнал в спокойното място, Волов се прибира в родния си град и веднага се заема с обновяването на Шуменския революционен комитет. Естествено, малко по-късно, към него са създадени комитети в Каспичан и в недалечното село Кюлевча. До 1876 г. всички революционни дейци в околността се подготвяли за участие във въстанието, сочат документалните източници. Учениците научиха и за пътя на “хвърковатата” чета на Волов. Празникът продължи с атрактивна въстановка. Тя беше представена от Родолюбив комитет „Кан Крум Страшний” – Шумен. Много емоции сред всички предизвикаха гърмежите от черешовото топче. След това дойде ред и на спортните състезания между класовете на Средно училище „Панайот Волов” в град Каспичан.
В Девето ОУ „Панайот Волов“ на шуменския квартал Дивдядово отбелязаха също с различни класни и извънкласни инициативи историческото събитие и патронния празник на своето училище.
