През първата седмица на лятото новините за черната пантера, забелязана на “Шуменското плато”, съвсем избледняха – дивата котка се оказа извън полезрението на заложените фотокапани, тя не прояви и никакъв апетит към примамките с храна по дърветата, нямаше и открита следа от нея… Но поради ограничения достъп до платото планираният там купон на Випуск 1985 от филолози и техните приятели на Шуменския университет “Епископ Константин Преславски” скоропостижно беше преместен, всъщност, там, където му е мястото – в студентския стол. В познатата на всички трапезария заклетите купонджии бяха щедро посрещнати с актуалния символ на града – черната пантера с мотото “Аз обичам Шумен!”. Разбира се, и там имаше заложени фотокапани, на присъстващите бяха раздадени талони за храна от ОСП “Студентски общежития и столове” на запазената цена от 1985 г. от 50 стотинки. А от бившите състуденти какви трайно значими следи вкупом бяха оставени в съботната вечеринка на 28 юни – само ще вметна, че ми е доста бедна фантазията, за да ги опиша. Накратко, грандиозният спектакъл включваше всичко, което е достойно за най-четената историческа летопис, за учебниците по купонджийско изкуство и за един самородно появил се съвсем нов анекдот за някаква делиорманска пантера, която била скъсана на изпита по медийна популярност на юнската сесия в шуменската Алма Матер…
Безспорно другарската вечеринка влезе в новинарския поток като най-бляскавата сбирка на бивши колеги от студентските аудитории в цялата над половинвековна история на Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”. Освен фотосесиите, обилната трапеза и съхраненото веселие, сякаш че точно днес сме си взели дипломите, а не преди 40 години, имаше богата музикално-танцова програма, връчване на наградите “Златен бухал”, рецитаторски спектакъл, литературно четене, кръщаване на картина, преглед на студентския печат, песен-химн за Дора, представяне на нова столевка, много спомени, пропити от нежно интелигентно съдържание, събрана мъдрост и неостаряващо свежарско звучене, издържали на времето през изминалите четири десетилетия.
Разбира се, най-пресният спомен, че отново сме заедно в студентския стол, бяха поднесените порции от казана с легендарната бобена яхния лично от кулинарните познавачи Дора Кабакчиева и Любомир Неделчев.
Официалната церемония на юбилейната ни среща започна пред главния вход на университета. Там, облечени в тоги и с виолетови шалове, всички изпълнихме ритуала на абсолвентите по хвърлянето на шапките.
След това, както повелява традицията, имахме вълнуваща среща с една от най-любимите ни преподавателки в университета – проф. Румяна Йовева, която е и почетен гражданин на Шумен. Въпреки своите 87 години тя ни разпозна лесно поименно и заяви, че сме били последният випуск с такова високо ниво на подготовка. “Обичам ви всички!” – обърна се към нас проф. Йовева, когато се разделяхме. Тя получи като подарък от Ангел Йорданов красива дърворезба с морско конче.
Тържествената част в студентския стол продължи с радостното обявяване на тазгодишните носители на званието “Златен бухал”, които получиха и грамота с нагръден знак “Златен бухал” – I степен, за постигнати високи резултати в помъдряването, за съхранението на купонджийската страст през годините и за успехи. Комисията за удостояване с престижното звание се ръководи от Никола Колев, който е почетен председател, а членове са Роселина Тодорова и Ангел Йорданов. Призовете бяха връчени на Анелия Чобанова, Йорданка Тодорова, Георги Георгиев, Илия Чобанов и Сава Тончев.
Всички присъстващи получиха и самозалепващи се сувенири със снимки от предишни срещи на випуска. През тази година под наслова “Буквите, които започнаха всичко” се напомня за 1170-годишнината от създаването на първата славянска азбука – глаголицата, и се представят “Хората, които продължават да глаголят”, т. е. ние през периода 1985-2025 г.
В тази връзка беше посветена и театралната рецитаторска постановка “Хождение по буквите” по стихове на Валери Петров с участието на Дора, Ангел, Емилия, Стоян, Кольо и Стойко.
Художникът Юлиян Разсуканов подари своя оригинална картина на Ангел Йорданов, но понеже тя не беше озаглавена, се проведе импровизиран конкурс за нейното наименование. Журито одобри предложението на Роси Цанева името на картината да бъде “Докосване”.
Последва преглед на печата. Дора Кабакчиева прочете избрани статии от вестник “Студентски глас”, сред които интервюто на Пламен Георгиев с талантливия Ангел Йорданов, озаглавено “Красотата трябва да се търси”, дописки за летните и есенните бригади “Утрини в синьо” и “Бригадирски десант”, които напомниха за тогавашния социалистически стил “Строим за Родината”, както и феноменалния футболен трилър в рубриката “Гол след гол”, озаглавен “Браво, Сава Тончев!” Вестникарският обзор завърши с бурни аплодисменти за голмайстора Тончев – дългогодишен журналист в Радио Шумен, а красивите мажоретки Роселина и Таня го поздравиха по своя вълнуващо специален начин…
Програмата продължи с нестихващо темпо и незабравимите хитови песни на Иван и Живка Ненкови. Семейната двойка е изключително талантлива и заедно в дуо “Морски струни” изпълнява предимно авторски песни, български поп и рок хитове. Може да се каже, че някои от песните им не остаряват вече 40 години и продължават да бъдат любими парчета за нас, като техни състуденти. Ние ги обичаме и винаги ги слушаме в захлас, защото музиката им ни връща в романтиката на студентските спомени.
Подходяща изява на вечеринката имаше и Герга Иванова, която в народна носия изпълни песен от българския фолклор. Емил Тюлеков пък разказа сочни вицове. Други споделиха много забавни случки, предимно свързани с участието им в бригадирското движение, което сега е твърде непознато за младото поколение. Йорданка Тодорова, която живее в с. Брод, близо до Димитровград – строен навремето от бригадирите, подари на всички по една значка “Строим за Родината”.
Кулминацията, според мен, настъпи, когато талантливият хор от Випуск 1985 изпълни като неръкотворен подарък песен за Дора (по музика на “Отдавна хората говорят” на Тони Димитрова), която прозвуча толкова мощно и завладяващо, че спокойно може да бъде обявена за химн! И аз вече втори ден упорито си тананикам строфичките: “За нея хората говорят, професор е от висша класа… С усмивка мила, симпатична… Създаде групата с душа младежка, приятелство крепи с любов гореща… Приветстваме те, Доре, драга, не те уплаши даже звяра. Младежи верни те поздравяват и с благодарност те награждават.“ Мисля, напълно уверен след тази песен, че проф. д-р Дора Кабакчиева вече е само на крачка от… безсмъртието. Ще напомня, че тя е професор по туризъм, доцент по социална комуникация, доктор по журналистика и връзки с обществеността. За мен си е и академик по щастие! Честито, Доре!
Все пак, обаче, живеем в най-бедната държава в Европейския съюз и само хубави думи не стигат за правилната ни оценка. Затова Емил Тюлеков реши да връчи и материален стимул на Дора, като отплата за организационните й умения. Каза, че го прави за първи път в живота си и го направи – даде на Дора банкнота от “100 истински лева”, като по-късно всички забелязаха, че и образът върху зелената столевка (и от двете страни) е на истинския Емил Тюлеков. И сега доста завистливо се питам: ще се намери ли банка в България на 1 януари 2026 г. да обмени тази уникална столевка за… 51.08 евро по актуалния курс на валутата в еврозоната?… Скъпа, Доре, със здраве да си ги харчиш!
След полунощ настъпи дълго жадуваният сюблимен момент за поезията на всепризнатия класик Никола Колев. В своето литературно четене той включи барабар с нюансите, авторските си резюмета и леки, но строги, забележки към някои наглед разсеяни слушатели двете си тотално свежи произведения, обединени под разтърсващо горещите заглавия “Мандръсане 1” и “Мандръсане 2”. И eто проверих: според речника на улицата, този жаргон “мандръсане” ясно предполага приложение на физически контакт, без да се уточнява точно цялата му интимност… И накрая останах с трайното впечатление, че поетът има своята “вярна до първо петли” читателска аудитория, която търпеливо си чака следващите му лирични шедьоври.
Както сочи статистиката, във Фейсбук-групата “Елате, хиляди младежи” (Випуск 1985 на Шуменския университет и приятели) членуват 53 души, от тях 36 присъстваха на юбилейната сбирка. За да не се почувства някой незабелязан, бих искал да уточня, че всеки дошъл в студентския стол си имаше своя повод да празнува с всички останали. Сред най-активните организатори изпъкна Ива Симеонова – любима учителка на поколения ученици в Хуманитарната гимназия (СУ “Йоан Екзарх Български”) в Шумен, заедно със своя съпруг Деян. Опитният политик Гюнер Тахир също никога не пропуска среща с випуска. Сред своите състуденти беше и настоящият преподавател в Шуменския университет доц. д-р Иво Братанов, който е ръководител на катедра “Български език”. Както обикновено, семейно бе присъствието на Георги и Роселина Тодорови, Емилия и Митко Неделчеви, Никола и Таня Колеви, Любо и Веси Неделчеви, Стоян и Румяна Стоянови, Стойко и Ирена Атанасови, Грета и Юлиян Разсуканови, Пламен и Милена Георгиеви, част от купона бяха още Тома Томев и Радослав Тодоров.
Роселина и Стоян символично удариха малката камбанка – това значи, че най-вероятно те ще бъдат следващите организатори на купона през 2026 г., когато се навършват юбилейните 45 години от началото на студентските ни години в Шуменския университет през 1981 г. Обсъждат се като локации срещата да се състои в Шабла, комплекс “Островче” или Павел баня.
И сега няма нужда да се шегуваме с баналното: “Само черна пантера да не ни мине пътя”, защото след снощната сбирка в студентския стол осъмнахме с новината, че вече са снети наложените ограничения за посещенията в “Шуменското плато”. Ама ние и без друго си изкарахме в градските условия чудесно и весело – без ограничения!
