Поклон пред паметта на героите на Съединението

Споделете с:

Шумен чества 138 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия.  Тържеството, организирано от Община Шумен и Командването на шуменския военен гарнизон, се проведе на площад „Кристал“ пред Паметника на загиналите във войните шуменци. Венци и цветя на признателност към делото на героите, подготвили и осъществили обединението на нацията, бяха поднесени от името на кмета на общината Любомир Христов, народни представители, областния управител проф. Добромир Добрев, представители на държавни, обществени, военно-патриотични организации, политически партии и граждани.

Днес честваме един от най-големите празници на България, каза в словото си д-р Антония Панева, ръководител на Държавния архив в Шумен. Тя припомни моменти от историята, в които Великите сили преначертават границите на Европа през 1815 г., като целта е да се осигури мир и да се предотвратят нови военни конфликти на Стария континент. Това обаче защитава интересите на големите държави за сметка на малките. Резултат от тази политика е Берлинският конгрес след Руско-турската война от 1877-1878 г. и последвалото разделение на Княжество България и Източна Румелия.

„Следват събития, които, когато четем днес документите от онова време, изглеждат удивително невъзможни. Няма да е пресилено, ако кажа, че Съединението е резултат на патриотичен ентусиазъм и на една политическа грешка. Колкото и ирационално да звучи това – именно въодушевлението, обзело сякаш цяла България – от народа до политическата класа (доколкото е възможно да я наречем така), начело с княза, както грешката на сръбския крал Милан, който ни обявява война, са двата фактора, които подпомагат Великите сили да преосмислят първоначалните си позиции на твърди противници на Съединението,“ каза Антония Панева.

Тя припомни и ролята, която Шумен изиграва за този съдбовен за България акт. В местността „Корията“ край шуменското село Мараш, където през август 1885 г. се провеждат летните маневри на войските от Северна България, княз Александър Батенберг се съгласява да подкрепи Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Няколко дни по-късно – на 9 септември, съпроводен от 2-и конен Шуменски полк, той влиза в Пловдив като княз на Северна и Южна България. В Марашката кория днес паметна плоча напомня на поколенията за историческите решения, взети край Шумен.

262 преглеждания