Историческият музей в Панагюрище беше домакин от 14 до 16 април на националната научна конференция с международно участие „Априлското въстание 1876 г. – път към свобода, парламентаризъм и държавност“. Съорганизатори на престижния научен форум бяха община Панагюрище, Института за исторически изследвания при Българската академия на науките и Военна академия “Георги Стойков Раковски”. Изтъкнати учени, популярни изследователи и дългогодишни музейни служители представиха интересни доклади, посветени на 150-годишнината от Априлското въстание.
„Днес е Възкресение, преди 150 години и българският народ тръгна за възкресение и възкръсна от пепелта. След това възкресение на политическата карта на Европа се появи българската държава като политически субект“, каза директорът на Историческия музей в Панагюрище доц. д-р Атанас Шопов при откриването на конференцията.
„За мен е искрена радост да бъда тук сред вас, защото това събитие е част от честването на годишнината от Априлското въстание. Държа да подчертая, че не трябва да разбираме честванията като празник, а като поклонение пред героизма“, обърна се към присъстващите кметът на община Панагюрище Желязко Гагов.
На откриването прозвуча поздравителен адрес от президента на Република България Илияна Йотова.
Свързаните с Шумен участници в конференцията демонстрираха твърде ярко присъствие.
Роденият в Шумен проф. д-р Пламен Митев от Софийския университет “Свети Климент Охридски”, на който преди броени дни излезе от печат книгата „Размисли за една епопея. 150 години от Априлското въстание“, откри научния форум и беше модератор на първото му пленарно заседание. Той представи доклад на тема „Диверсионните акции в тактиката на гюргевските апостоли“. „За съжаление, автентичните домашни свидетелства, с които разполагаме днес, са крайно оскъдни. В повечето случаи, когато иде реч за саботажи и използване на насилие от страната на въстаниците, се разчита на мемоарни източници, а те често са подвеждащи и крайно субективни“, разясни проф. Митев.
Проф. д.и.н. Вера Бонева от Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ), която е била и преподавател по “История на България” в Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”, представи анализ на първата стихосбирка на Иван Вазов „Пряпорец и гусла“ като поетично валидиране на революцията.
Удостоеният с почетното звание “Доктор хонорис кауза” на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ проф. д.и.н. Петър Стоянович от Института за исторически изследвания при БАН запозна аудиторията с женските образи от Априлската епопея.
Полк. инж. доц. д-р Нелко Ненов от Военната академия „Г. С. Раковски“ в София, който е бил декан на Факултета по артилерия, ПВО и КИС в Шумен към Националния военен университет “Васил Левски”, представи доклад за българската дървена артилерия по време на Априлското въстание, като я определи като най-тежкото въоръжение на въстаниците. Той посочи, че оръдията са изработвани основно от дива череша и имат характеристики на артилерийски системи – с оръдейно тяло, заряд и снаряд, като е използван черен барут. В изложението бе представена и конструкцията им, както и описание на артилерийски гранати, като бе отбелязано, че в Панагюрище е правен опит за граната с оловно ядро.
Гл. ас. д-р Мария Левкова-Мучинова от Института за исторически изследвания при БАН, която е работила в Регионалния исторически музей в Шумен, изнесе доклад на тема: „Райна Княгиня в символиката на Българското възраждане“.
Много забележимо беше и участието на гл. ас. д-р Милена Георгиева – преподавател в Шуменския университет “Епископ Константин Преславски” и уредник на къща музей “Панайот Волов” към РИМ – Шумен, която представи документи за издирването на „шуменеца даскал Панайот” и „главатарите на бунта” от пролетта на 1876 година. Тя акцентира върху наличните документални свидетелства, съхранявани в Ориенталската архивна колекция на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София. По думите й много редки са интерпретациите на наличните османски документи, в това число и новопоявилите се сред научната общественост.
В доклада си гл. ас. д-р Милена Георгиева разгледа съдбата, целите и намеренията на героите за свобода. „Техните последни стремежи са свързани не с обикновено бягство от българските ужаси, а с намиране на спасение в емиграция, където отново да организират следващата революция до пълния й успех“, каза тя. Като едни от най-важните документи на турски език тя посочи т.нар. „Кърваво писмо“ от 21 април 1876 г. и преписка, която е образувана по повод заловено писмо, което се предполага, че е написано от Панайот Волов, Георги Бенковски, Георги Икономов, Тодор Каблешков, Васил Петлешков и членове на военния съвет.
„В Ориенталската колекция на Националната библиотека са запазени голям брой телеграми по издирването на бунтовниците. Повечето от тези документи дават ценни и интересни сведения за избягалите наши въстаници“, посочи тя, допълвайки, че представените познати и непознати османски документи и материали може да провокират още източници за търсене и критично осмисляне, което да доведе до появата на още нови сведения.
Научният форум бе част от програмата на Комитета за отбелязване на 150 години от Априлското въстание, сформиран от Българската академия на науките. Целта е да се отбележи подобаващо и на национално ниво годишнината от знаковото събитие от българската история, довело до извоюване на независимостта на нашата държава.
Участниците в конференцията имаха възможност да разгледат в Историческия музей на града-домакин оригиналните находки от края на IV и началото на III век пр. н. е. на Панагюрското златно съкровище, което представлява тракийски ритуален сервиз в девет части, изработени с неповторимо ювелирно майсторство през античността. В рамките на откритата изложба “Реликви от Априлското въстание” в музея беше експонирано и знамето, извезано от Райна Княгиня през 1876 г.
