С факелно шествие на 26 май в Шумен бе отбелязана 148-годишнината от гибелта на главния апостол на Априлското въстание през 1876 г. Панайот Волов. То беше организирано от община Шумен и Национално дружество “Традиция” и в него се включиха кметът на Шумен проф. Христо Христов, членове на местния клуб „Традиция“, облечени в униформи на опълченци, курсанти от Факултета „Артилерия, ПВО и КИС“ на Националния военен университет „Васил Левски“, ученици от Средно училище „Панайот Волов“ в Шумен и много граждани.
Шествието тръгна от къщата-музей „Панайот Волов“ в Шумен, премина по улици в града, включително по пешеходната зона на централния булевард „Славянски“, и завърши пред паметника на Панайот Волов на площад „Оборище“, където тържествено бяха поднесени венци и цветя.
Пред събралите се повече от 200 участници в шествието, граждани и официални лица, сред които бе кметът проф. Христо Христов и заместниците му, както и председателят на Общинския съвет Ася Аспарухова, преподавателят в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ и уредник на къщата-музей „Панайот Волов“ гл. ас. д-р Милена Георгиева разказа за живота и делото на главния апостол на Четвърти революционен окръг. „Преди 148 години той поема тази отговорна народна работа като е осъзнавал много добре, че ще види хиляди жертви, кръв, мъчения, пожари и наистина ги е видял, но той е знаел, че няма друг път освен чрез оръжието. Човек на перото, той е искал българската революция да премине и мирно, но е знаел, че това едва ли ще се случи“, каза г-жа Георгиева. Тя припомни, че Волов загива на 26 май 1876 г. и посочи, че тогава започва пътя на неговото безсмъртие. „Този ден и всеки един ден от неговия живот е задължение за нас да знаем какво той е дал на нас и на цяла България. Признателни сме му, прекланяме пред него глава“, заяви на тържествената церемония гл. ас. д-р Милена Георгиева.
Пламен Събев и Йовчо Иванов от клуб „Традиция“ припомниха, че знамето на Шуменския революционен комитет, създадено по инициатива на Волов, е възстановено в автентичния му вид и в момента се съхранява като светиня в средно училище „Сава Доброплодни“.