Точно на 6 юли, когато се отбелязва Световният ден на целувката, се състоя традиционната среща на студентите-филолози от Випуск 1985 в Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”. Нейните организатори бяха Живка Митова и Иван Ненков, които с радост ни посрещнаха в чудесната хижа “Карандила” в Природния парк “Сините камъни” близо до Сливен.
Ехото в планината от мощния купон все още не е заглъхнало, твърдят запознати. И явно то дълго ще отеква, защото събра много студентски спомени, много любими песни, много дългогодишни приятелства на хора, които живеят в различни кътчета на България.
Ива и Деян Симеонови, Таня и Ники Колеви, Роси и Жоро Тодорови, Еми и Митко Неделчеви, Любо и Веси Неделчеви, Гюнер Тахир, Снежана и Иван Куневи, Емо Тюлеков, Стоян и Руми Стоянови, Красимира и Тома Томеви, Стойко и Ирена Атанасови, Грета и Юлиян Разсуканови, Радослав Тодоров, Иво Братанов, Пламен и Милена Георгиеви, Герга Иванова – ето това бяха главните герои на незабравимия купон (б. а. – дано не съм пропуснал някой). Разбира се, най-голяма благодарност заслужават талантливите Живка и Иван, които за пореден път изпълниха хитовата си музикална програма и ни заредиха с много настроение и лека носталгия по спомени за студентските купони. Но явно ние сме надградили стария студентски химн “Gaudeamus igitur”, възникнал още през XIII век, който в превод от латински започва така: “Нека бъдем весели, докато младеем”. Нашата поправка през XXI век в оригиналния текст гласи, че “след щастливата ни младост”, категорично сме твърде далеч от… “досадната ни старост”! Това го разбраха дори и няколкото внучета, с които дойдоха в хижата бившите ни състуденти…
Изненада на вечерта беше Герга Иванова, която облечена във фолклорна носия отправи специален поздрав с народна песен към всички нас.
По традиция се състоя и тържествената церемония, на която отличниците бяха удостоени със званието “Златен бухал” и нагръден знак “Златен бухал” – първа степен, за постигнати високи резултати в помъдряването, за съхранението на “купонджийската страст” през годините и за успехите в науката. Комисията за удостояване със званието “Златен бухал” беше съставена от доказани експерти: почетен председател – Никола Колев, членове – Роселина Тодорова и Ангел Йорданов. Според независими наблюдатели, всъщност престижната награда “Златен бухал” е абсолютно равностойна на популярните холивудски “оскари”, само че в категорията на продължаващите купони за дипломираните вече студенти…
Първата заслужена носителка на безценното звание “Златен бухал” стана Снежана Кунева. Уникалният приз беше връчен и на Гюнер Тахир, който е редовен участник в годишните сбирки на своите колеги от Шуменския университет. Той е виден политик и със своя богат опит все си мисля, че спокойно може да води един майсторски клас за начинаещи депутати и създатели на партии, защото напоследък всички те масово са “скъсани” на “поправителните” избори, а с тези двойкаджии се напълни и българският парламент… Третата притежателка на “Златен бухал” е Милена Георгиева. Тя е главен асистент и доктор в Шуменския университет, откъдето има две дипломи за висше образование – като педагог и историк. А тази пролет завърши с пълно отличие и със златен медал и Софийския университет.
Разбира се, това не е всичко. След полунощ, когато вече наличните внучета дълбоко заспаха, изгря звездата на любимия ни поет Никола Колев. Той ни прочете “горещите” строфи от своята претенциозна поезия за възрастни, събрана в лирично-„неприличната“ книга (б. а. – все още неиздадена) “Горска еротика”. Според наблюдателните ценители на това “страстно изкуство”, свежият прочит на автора Колев е “разклатил” от бушуващото вълнение дори “сините камъни” край хижата…
Мощният купон продължи до изгрева на слънцето на следващия ден. За това на общата ни снимка сутринта се явиха само… оцелелите.
Ето и няколко показателни коментара за “семантиката” на преживяното: Гюнер Тахир – “Няма нищо по-хубаво от добрата среща между колеги и приятели! Когато бяхме студенти, нищо не ни делеше; бяхме задружни и си помагахме! Затова изминалите почти 4 десетилетия не ни разделиха, а ни сплотиха…! Благодаря ви, скъпи колеги, за топлите и искрени взаимоотношения…” Ива Симеонова – “Хубави времена бяха. А най-важното е, че не просто запазихме скъп спомен за тях, а ги продължаваме в годините.” Роселина Тодорова – “Благодаря, че ви има! Заредихме спомени за една година.”
В допълнение към тези откровения слагам и чудесните снимки, които с професионален фотомайсторлък направиха Митко Неделчев и Георги Тодоров.
Всички се разделихме с обещанието: през лятото на 2025 година срещата ни да бъде в нашия студентски град Шумен. Тогава заедно ще празнуваме юбилей – 40 години от завършването на Випуск 1985. С това феноменално дълголетие ще дадем много позитивен пример на всички възпитаници на Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”, а и напук на стария текст в студентския химн ще докажем на света, че ние умеем да се веселим, защото продължаваме да изглеждаме прекалено млади…
