Селфи на истината
Дияна Желязкова била на бюджетна заплата и тлъсти хонорари, прибирала и… социални
(фейлетонът съдържа носталгия по едно „пресъхнало“ финансово позициониране)
„Толкова ли е голям кокалът в „Шуменска заря“?!“ – с този въпрос и широко разперени ръце ме посрещна веднъж служителка в една държавна институция. Опитах се и аз на свой ред да проявя някакво чувство за хумор, като отвърнах: „Преди време кокалът, във финансовото му измерение, наистина приличаше като оглозган от заден бут на динозавър… Но сега вече само духаме супата!“ За жалост, Ерата на динозаврите (с цвят на столевки) безвъзвратно свърши…
Днес си мисля, че лицето Дияна Желязкова по онова най-носталгично за нея време е нямала абсолютно никаква нужда да улучва печелившите числа в тиражите на спортния тотализатор, да се надява на печалба от държавната парично-предметна лотария или пък да изтрие полето в билет на нароилите се напоследък игри на късмета с рекордно натрупания джакпот… Тя си е имала алтернативно финансово позициониране по възможно най-доходоносната формула: „3 в 1“ – като специално запазена марка за нея, за която един популярен телевизионен водещ би изрекъл с още повече патос своя прочут коментар: „Гледам и не вярвам на очите си!…“
Гарантирано и до сега няма експерт по трудово право, който да се ангажира да обясни този уникален феномен: как един човек може хем да получава бюджетна заплата от държавна агенция (в случая – БТА), хем да взема апетитни хонорари от частна фирма (в случая – кооперация „Шуменска заря“) и то в размери, безкрайно недостижими за журналистите от щатния персонал в самата кооперация, а като солиден капак на всичко това – да прибира и… социални?! Веднага следва простичкият ни отговор: поздравления, това Дияна Желязкова го е можела!!!
Няма нужда много надълбоко да се гмуркаме в архивите. Но все пак финансовите факти са документирани и това ги прави съвсем безспорни. От 1 септември 2003 г. Дияна Желязкова е била назначена за кореспондент на Българската телеграфна агенция (БТА) с офис в Шумен, след като в края на август е напуснала официално кооперация „Шуменска заря“. Но тутакси тя подписва граждански договор с кооперацията, за да не бъде скъсана финансовата й „пъпна връв“ с нея. На практика този граждански договор заприличал на коледна баница с късмети, но която се завърта не веднъж, както повелява традицията в края на годината, а всеки месец регулярно пред Дияна Желязкова и за нейна лична радост криела прекалено много парички…
Трябва задължително да се отбележи, че основната заплата на журналистите в „Шуменска заря“ от 1 март 2000 г. до 1 октомври 2005 г. е била точно 300.00 лева. А в рамките на този цитиран период, след 1 септември 2003 г. вижте какви хонорари е вземала Дияна Желязкова: на 29 октомври 2003 г. – 319.70 лева, на 26 ноември 2003 г. – 308.20 лева, на 25 февруари 2004 г. – 331.30 лева, на 31 март 2004 г. – 308.40 лева, на 27 май 2004 г. – 396.40 лева, на 30 юни 2004 г. – 445.20 лева, на 7 и 20 септември 2004 г. (общо) – 619.30 лева, на 26 октомври 2004 г. – 300.80 лева, на 24 ноември 2004 г. – 324.10 лева. Извън тази извадка – от септември 2003 г. до края на 2004 г. по месечно хонорарите й винаги са били в примамлива близост до 300.00 лева като горна граница.
А през следващата 2005 г. вече тотално за всеки месец хонорарните й сметки смело скачат над 300.00 лева. И тук настъпва най-атрактивният момент за Дияна Желязкова. Тя щедро получава „черешката на тортата“ – като от рог на изобилието върху нея периодично се изсипват купища сметки за изплатените й от кооперация „Шуменска заря“… СОЦИАЛНИ! По този повод бившата счетоводителка Недялка Андреева доста услужливо е отбелязвала към сметките, че тези пари „да не се декларират, обложени са по чл. 36 от ЗКПО с данък от работодателя“. Какво по-привлекателно има от това да получиш необлагаем доход, при това с доста съмнително заобикаляне на Кодекса на труда (съгласно член 293, социалните разходи се приемат с решение на общото събрание на работниците и служителите – в случая едва ли има такова решение, а пък и случайно да го има – то касае само пенсионерите, работили при същия работодател (член 300 от КТ), а не сътрудниците на вестника по граждански договор)?
Общо 900.00 лева е спестила Дияна Желязкова да декларира в данъчната си декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2005 г. По-детайлната справка сочи, че тя е получила по 200.00 лева социални на 31 януари 2005 г. (плюс хонорар от 303.70 лева), на 20 април (и още хонорар от 310.20 лева), на 30 юни (и хонорар от 314.10 лева) и в добавка 300.00 лева социални (за Коледа) на 28 декември 2005 г. към хонорара си от 305.10 лева. След тези конкретни цифри оставаме сякаш с впечатлението, че още по онова време тогавашният шеф на кооперация „Шуменска заря“ Йордан Йорданов е реализирал на дело актуалното сега рекламно мото на Българския спортен тотализатор – „Даваме повече!“… Е, разбира се, този „късмет“ задължително е липсвал на всички останали журналисти в екипа, защото те пък са се разписвали на хонорарни суми средно от 5 до 10 пъти по-малки от това, което е било раздавано ежемесечно на Дияна Желязкова.
Нека да погледнем към най-доходоносната (през цитирания период) година – 2005-а, и откъм извършената работа от журналистката. Разлиствайки страниците на вестника, бяхме в явната готовност да съзрем нейния авторски поглед върху събитията, в най-пълна степен съизмерим с количеството и качеството на публикациите, за които е била така хармонично възнаградена. На 24 януари 2005 г. Дияна Желязкова поднесла пред читателската ни аудитория коментара си „Председателят на „червените“ доволен от „синия“ шуменски кмет и от администрацията му“ (б. р. – визират се лидерът на БСП Николай Калев и кметът Веселин Златев тогава). На 31 януари 2005 г. колежката стартирала авторската си рубрика „Свободна зона“ със заглавието „Шуменската журналистика се тресе от реални и виртуални интриги“. Толкоз?!… (Тук бегло отбелязвам, че за тези два материала на 31 януари 2005 г. е получила 303.70 лева хонорар и още 200.00 лева социални – общо 503.70 лева!). През февруари 2005 г. Желязкова е била най-активна – тя се е отчела със седем публикации, които ни впечатляват със заглавията си: „Светослав Спасов се подложи на детектор на лъжата“, „Бат Бойко спасява вестниците на Шумен, Плевен и Русе“, „Кметът Веселин Златев е утвърден за водач на депутатската листа на СДС“, „Закриват военния факултет в Шумен догодина“ и две интервюта с Димитър Дъбов (по онова време народен представител от БСП). За този си вдъхновен труд жената е получила скромните, според нас, 351.00 лева. През март, обаче, Желязкова се представила само с едно интервю със Светослав Спасов, озаглавено в оптимистичния за управляващите от „царската“ партия стил – „За младите хора България вече се превръща в страната на възможностите“… Хонорарът й за него също вдъхва достатъчен оптимизъм – 328.00 лева! Напразно надничахме в архивираните броеве на „Шуменска заря“ за месеците април и май 2005 г. – не открихме нито един авторски материал, подписан от Дияна. Но затова пък тя си е получила и за тези месеци тлъсти хонорари, съответно – през април 310.20 лева плюс 200.00 лева социални, а през май – 315.40 лева. След подобен, за нас – неочакван, професионален спад, на 29 юни 2005 г. публикувала интервю с Димитър Дъбов и още на следващия ден – 30 юни, получила хонорар от 314.10 лева плюс 200.00 лева социални! През юли 2005 г. пак липсва името й по страниците на вестника, обаче, хонорарната й сметка въобще не останала празна – в нея се мъдрят някакви си 312.00 лева. През август излязло нейно интервю със Светослав Спасов, който по онова време е бил член на политическия съвет на НДСВ, а и правила анкета с местни политици, които споделят мнения за правителството. Вероятно, за да не си пропусне летния крайморски плаж, хонорар през август не е взела. Упс! Но за сметка на това – през септември 2005 г., когато е нямала нито една публикация, забележете, тя получила цели два хонорара – на 1 септември 307.60 лева и на 28 септември 309.00 лева, или общо 616.60 лева. На 19 октомври 2005 г. публикувала поредното си интервю с младия депутат Светослав Спасов, а за месеца хонорарът й е бил 308.80 лева. На 21 ноември отделила почти половин вестникарска страница за авторската си рубрика „Свободна зона“, за да оповести, че „Тонка Петрова вдигна на крак журналисти и полицаи за спасяването на заклещена котка“. И след спасителната акция, на 30 ноември, получила хонорар в размер на 306.40 лева. За съжаление, през декември 2005 г. отново настъпила „суша“ – Дияна Желязкова няма авторски материал, но това съвсем не й попречило да се разпише срещу „коледен“ хонорар от 305.10 лева плюс така любимите социални в празнично уголемения им размер от 300.00 лева.
Така оставаме с особеното впечатление, че тя е получавала хонорари за работа, която може да се определи не само от синоптиците, а и от други ангажирани сътрудници, добре запознати с хонорарната политика в „Шуменска заря“ през този период, като – „от дъжд на вятър“.
И тука трябва само да вметнем, че дори нашата колежка Цонка Ефтимова, която по онова време беше в САЩ при своята дъщеря и внуците си, прояви по-голяма журналистическа активност в някаква степен към вестника, без, разбира се, да получава и стотинка хонорар, ползвайки при това дългосрочен неплатен отпуск.
В крайна сметка искам дебело да подчертая, че този текст, при други обстоятелства, не бих го написал, защото не харесвам хората, които непрекъснато надничат в „канчето“ на другите. Но специално в случая се почувствах трайно провокиран от Дияна Желязкова – публична тайна е, че тя „задръсти“ входящата поща на кооперацията със заявления с искане за информация и справки относно кой какви заплати и хонорари получава, покрай това заведе и съдебни дела.
Като ответна реакция, мнозина пък поискаха да узнаят реално какви извънтрудови доходи е получавала Дияна Желязкова от кооперация „Шуменска заря“. Ето, че дойде времето да си мерим хонорарите и то с човек, който освен тях, ритмично е получавал, както бюджетната си заплата, така и… (необлагаемите) социални!
А като явен край на тази поредица от финансови факти (цитирани по-горе) може би трябва да поставим и началото на една дискусия между член-кооператорите, свързана с въпроса: „Кога започна Голямото източване на кооперация „Шуменска заря“ – дали през последния мандат (2010-2014 г.) на бившия вече председател, когато са се стопили от банковите сметки на кооперацията наличните в тях 189 000 лева, според данните в годишните финансови отчети за този период (публикувани в Търговския регистър), или евентуално и по-рано?“
Лично за мен никак не е трудно да се открие отговорът – като ярко отражение в кривото огледало на описания случай, той съвсем прозрачно се „оглежда“ в днешното незавидно състояние на кооперация „Шуменска заря“.
