Купуването и продаването на спомени не е престъпление.
И преди 50 години в Шуменско са кипели част от всенародните изборни вълнения… Това научаваме от пожълтелите вече страници на вестник „Шуменска заря“ от 1971 година.
Преди половин век не е била популярна актуалната сега рекламна креативност на партийните пресцентрове, но пък твърде наивните обещания на кандидат-депутатите за “светло бъдеще на народа“ изглеждат достатъчно съхранени и до днес като предизборна тенденция.
„Винаги съм казвал: избори с повече от една партия е страшна бъркотия“ – ето с тези думи на един севернокорейски лидер най-точно може да се обясни разликата и в българския вот – днес и преди 50 години.
На подобен ярък фон изборната кампания под условното название „Шумен търси депутат (с талант)!“ преди половин век е категорично предопределена.
Три челни заглавия на „Шуменска заря“ са повече от показателни. Хората са повярвали на обещанието „За всенародно щастие и благоденствие“ (брой 48 от 15 май 1971 г.), те са вдъхновени от призива „Напред към пълна изборна победа на Отечествения фронт!“ (брой 62 от 19 юни 1971 г.) и ето го резултатът – „Внушителна изборна победа на трудещите се от Шуменски окръг“ (брой 66 от 29 юни 1971 г.).
Всяка от днешните политически сили у нас може само да мечтае за толкова абсолютна подкрепа – кандидатите за депутати в Шестото народно събрание от Шуменско са получили доверието на 99.92 процента от всички гласували (169 130), съобщава Окръжната избирателна комисия в Шумен. Отчетени са едва 104 недействителни бюлетини, а само в 25 бюлетини е имало заличен кандидат.
Избирателната активност също е характерна с недостижим за съвремието ни резултат – процентът на гласувалите в Шуменския регион е 99.74 на сто. Май само 0.26 на сто са ходили в изборния ден (27 юни 1971 г.) да берат… гъби.
Преди 50 години денят на изборите в Шумен и в цялата страна преминал като голям празник. Пред избирателните секции царяло тържествено оживление – за доброто настроение на гласоподавателите се грижели духови оркестри, танцови групи и самодейни състави. Откритата сцена на мероприятието „Шумен търси депутат (с талант)!“ се изпълнила с много музика, песни и кръшни хора. „Какъв по-красноречив израз на народната радост!“ – отбелязва в репортажа си за изборния ден тогава „Шуменска заря“. А днес и вестникът го няма, но я няма и… народната радост пред избирателните секции.
Преди половин век изборите преминали по формулата „4 в 1“. Освен за Народно събрание, избирателите в Шуменско гласували още за 175 съветници в Окръжния народен съвет, за състави на градски народни съвети и за селски общински народни съвети.
За кандидатите за народни представители се гласувало с бюлетината на Отечествения фронт, който пък, разбира се, стриктно изпълнявал току-що приетите с пълно одобрение „исторически решения“ на Десетия конгрес на Българската комунистическа партия. И ето я шуменската връзка – по онова време председател на Националния съвет на Отечествения фронт е бил шуменецът Боян Българанов (сега голям жилищен комплекс в родния му град носи неговото име).
За разлика от днес, преди пет десетилетия тогавашният Шуменски окръг е бил представен в Народното събрание от двойно повече депутати – 12. Естествено, сред тях преобладават партийните функционери от национален и местен мащаб, както е и сега. Но на мен лично ми направиха впечатление двама от така наречените и днес „парашутисти“ в изборните листи – Лалю Ганчев (през 1971 г. посланик на България в Швеция), който е гласувал и е бил избран в 387 Каспичански избирателен район, и Андрей Гуляшки (писател и директор на Народния театър в София), избран в 389 Преславски избирателен район. Мога да отбележа и факта, че сред избраните 12 шуменски депутати все пак има и поне един човек от народа – младата учителка в китното делиорманско село Страхилица (сега в община Венец със 144 жители) Салиха Ехлиманова, която е заслужила доверието в 383 Хитрински избирателен район.
Забелязва се и нещо друго – до болка познатите днес уж нови предизборни слогани на по-рейтинговите партии приличат на уж добре забравените стари клишета. Иначе как ви звучат използваните преди 50 години агитационни девизи за предизборната кампания: „В името на човека, за благото на човека!“, „Към изборите – с пълна мобилизация на силите за изпълнение на стопанските задачи!“, „Към изборите – с нови трудови победи!“…
Точно преди половин век и месец преди изборите за Народно събрание през 1971 г., у нас се провежда и друг много важен избор – референдумът за новата Конституция на България. Тук само ще напомня, че и неотдавна имаше предложение да приемаме още по-нова Конституция…
Както, сигурен съм, сте очаквали – „На 16 май 1971 г. трудещите се от Шуменски окръг спонтанно, твърдо и непоколебимо казаха своето „Да“ за новата Конституция на Народна република България и записаха нова голяма победа в своята социалистическа летопис. Победа, чиито измерения са: 99.39 на сто от избирателите участваха в референдума и от тях 99.30 на сто гласуваха с виненочервената бюлетина за новия основен закон на Републиката.“ Това е цитат от уводната статия, озаглавена „Блестяща победа“, в брой 49 от 18 май 1971 г. на вестник „Шуменска заря“.
Изненадахте ли се от цвета на бюлетината? Обърнете внимание – тя е ВИНЕНОЧЕРВЕНА! И само това обяснява всичко – цветът на тази бюлетина за мен е най-убедителен символ за опиянението на тогавашните управляващи! Може би и сомелиерите ще се съгласят с мен, че щом една власт се крепи на виненочервената бюлетина, това е подозрителен белег за пиянството на една партия…
Логично е, обаче, след опиянението от властта да следва и тежък махмурлук, но в случая той се почувства чак след 18 години (на 10 ноември1989 г.). Главоболието от прехода май още ни държи, като се има предвид, че държавата ни е аутсайдер в Европейския съюз…
В този ред на мисли, а и за да завърша някак по-оптимистично, ще отбележа, че преди 50 години шуменци не само са участвали в избор на народни представители и в референдум за нова Конституция, но са и дали своя вот за 23 делегати за Първия национален конгрес по трезвеност. За знаменателното събитие и с трогателна доза надежда информира вестник „Шуменска заря“ в брой 63 от 22 юни 1971 г., макар и дописката да е сбутана в долния ляв ъгъл на трета страница. На окръжната конференция, с гордост, е било отчетено, че в окръга развиват дейност 112 клуба за трезвеност, като най-активни са в Нови пазар, Преслав, Каспичан и село Браничево. В клубовете членували 40 на сто от учениците в Шуменско, като те проучили над 5000 (б.а. – надявам се, че няма печатна грешка в цифрата) рецепти за приготвяне на различни… плодови сокове.
Ех, днешните ученици явно не са като онези трезвеници преди половин век, за съжаление – вече всички навършили пенсионна възраст…
Не случайно у нас в деня на избори, по правило, се забранява продажбата на алкохол. Защото е проверена истина – и избирателят трябва да бъде трезвен, когато гласува с бюлетината, а и се предполага, че избраният после не трябва да се опиянява от гласуваната му власт!
Всичко останало по темата са вече доста скучни лакърдии на онези нашенци, които след като ударят две ракии и започват прекалено много да разбират от политика…
