На 6 февруари 2020 г. беше поставено началото на края на този формат на „Шуменска заря” (проблемът е в кооперацията-издател, а не във вестника!)…
Състоя се една режисирана сбирка, на която с решаващия вот на петима пенсионери Дияна Желязкова спечели мнозинство при гласуването. Аз също бях предложен за председател, но веднага си направих отвод, поради две причини. Първо, кооперацията е в такова критично състояние, че само „механичната” смяна на председателя в случая не значи нищо. Второ, лично аз не бих желал шефският ми стол да се крепи само от петима старци (за сведение – на възраст около 80 и над 80 години), които 20 и може би повече години не са стъпвали в редакцията и хабер си нямат какво е актуалното й положение. През този период, след като са се пенсионирали, те НИКОГА не са канени на общи събрания от бившия председател Й. Й. и, разбира се, НИКОГА не са присъствали. Чест им прави, че именно на 6 февруари дойдоха лично. Но остава загадка въпросът: кой ги мотивира и с какво ги мотивира? Защото един от тях, когато го срещнах на улицата, ми каза директно: „Аз вече на пръст мириша, защо да не взема 1-2 хиляди лева?!…”
На това събрание не видях единствения член на Управителния съвет Светлана Николова, нашата гордост Цонка Ефтимова (която повече от 10 години живее в САЩ и вече има американски паспорт), не дойдоха най-малко 5 или 6 член-кооператори, които живеят в Шумен – Добринка Русева, Емилияна Трифонова, Марияна Рашева, Николай Манолов, Виктор Джелепов и други (повечето от тях са били в управителния и контролния съвет на кооперацията и имат по-реална представа за нещата, които се случват). Попитайте ги: защо не дойдоха? Аз лично имам отговор.
Пет години и девет месеца бях жива мишена. Още през 2014 г. беше направен опит да ме изключат от кооперацията, заедно с Валентина Минчева – неуспешен! После започна съдебната сага. Пак повтарям – всички дела, които касаят моя правилен избор и правилното ми вписване в Търговския регистър, ги спечелих категорично на всички съдебни инстанции (пет от тях на Върховния касационен съд). Останаха другите дела – достатъчно на брой, с които пък кооперацията беше дестабилизирана финансово до краен предел. Ето тази
СЪДЕБНА ЛАВИНА
ни докара до днешното незавидно положение! Затова и напуснаха много колеги по собствено желание, а НЕ ги уволних аз! В момента сме на санитарния минимум като персонал.
На последното събрание „протоколно” и с предварително „обработения” пенсионерски вот бях свален. Смятам, че тази сбирка и подготовката за нея съдържа някои тежки пороци.
Първо. Някои от включените в едната трета член-кооператори, подписани под поканата за извънредното общо събрание, не ги виждам в Книгата за член-кооператорите (попълнена саморъчно, подписана и заверена с „Вярно с оригинала” от предишния председател Й. Й.) като имена или пък на някои (например, на Боньо Бонев му е върната дяловата вноска). Тук повече няма какво да коментирам, че започвам наистина да се обърквам кой кой е в кооперацията.
Второ. „Всички материали по свикване на общото събрание се съхраняват в оригинал при Дияна Димитрова Желязкова гр. Шумен, ул. „Доктор Петър Берон” 4, вх. 3, ет. 1, ап. 48, тел. 0876770013 и ще бъдат предоставени за запознаване на всеки един член-кооператор при поискване” – пише изрично в поканата. С писмо от 27 януари 2020 г., изпратено по куриер, аз я помолих „да ми бъдат изпратени всички материали по свикване на извънредното общо събрание, които се съхраняват в оригинал при вас, на хартиен носител най-късно до 5 февруари 2020 г. по пощата или с куриер.” Тя писмено ми отговори нещо от сорта – „предварително ми се обади по телефона, за да си бъда вкъщи”… Обадих се, не ми вдигна (моят номер за нея е „непознат”). Е, как да й ходя у дома? При положение, че е редно тези материали да бъдат на разположение за всички в офиса на кооперацията. По този начин беше ограничен достъпът до материалите не само за мен, но и най-малко поне за половината от член-кооператорите.
Трето. Мястото на събранието беше в залата на втория етаж в народното читалище „Напредък-1869”. Много ми е чудно, защо не го направихме в нашата собственост – офиса на кооперацията?! Предполагам, че там много бързо можеше да извадя някои документи, с които да запозная присъстващите, а това не е в интерес на Дияна Желязкова. Тя, например, извади някакво банково извлечение с наличност в него на 5195.33 лева, за да заблуди най-вече старците – видите ли с какви пари Пламен е почнал. Когато я попитах за датата на това извлечение, стана ясно, че е от 10 май 2014 г. А аз бях избран за председател на 12 май 2014 г. и точно в този ден крайното салдо в Райфайзенбанк по сметката на кооперация „Шуменска заря” показваше, че разполагаме с 473.98 лева (значи, в последния ден преди моя избор са „издухани” още над 4700 лева!!!). А в същия ден в другата ни сметка в „ОББ” даже сме били на „МИНУС 31.35 лева”.
Четвърто. На събранието, за да бъда уверен, че то ще премине абсолютно законно, поканих да присъстват помощник-нотариус Иван Донев и адвокат Анатоли Дочев (с договор за правна защита и съдействие кочан N 0000096417, като в случая договореното възнаграждение между нас беше „БЕЗПЛАТНО”). И тогава видях колко са „сърдити старчетата” (като във филма със същото заглавие). В хор, дирижиран от Дияна Желязкова, те бурно реагираха, че не искат външни лица. Стигна се до там, че потърсиха съдействие на телефон 112 и дойдоха двама полицаи, от които пък помощ поиска и г-н Иван Донев, защото той има законова закрила в подобни случаи. В крайна сметка „ в началото на събранието беше взето решение на него да не присъстват външни хора”, както гласи протоколът. Двамата, поканени от мен, си тръгнаха, но аз останах с впечатлението, че в сценария влиза и задължителното условие събранието да бъде
„ТАЙНО”,
при закрити врати. Не случайно и по-късно Д. Ж. поиска изборът за председател да бъде с тайно гласуване. Но аз й напомних, че в Закона за кооперациите и в нашия устав се предвижда гласуването да бъде явно. Това с осем гласа „за”, двама „против” и един „въздържал се” беше прието – по всичко личеше, че особено старците бързаха да „претупат” дневния ред (не случайно и Георги Михайлов поиска да има регламент за изказване до 3 минути), те нямаха време да чакат гласуване на комисия по избора, печатане на бюлетини, подготовка на урна, а да приключваме „по същество” и да си ходят по къщите да си пият хапчетата.
Пето. В протокола по точка 1 от дневния ред са записани моите думи: „С уважение съм към всички. Изтекъл ми е мандатът. Това е най-големият ми успех.
ОЦЕЛЯ ВЕСТНИКЪТ!
Не съм абсолютно убеден, че е абсолютно легитимно събранието. Затова поканих адвокат. Има някакъв умисъл. От 5 години и 9 месеца съм жива мишена. Според мен, трябва да се избере управителен и контролен съвет. В съда бяха съборени решенията ни за УС и КС. Каквото кажа, зад него стои документ. УС е в Америка. Не ме упреквайте за това. С драго сърце си заминавам. Но за мен не е нормално да няма УС и КС, а само председателят да се маха. Много решения се вземат от УС. Не беше съвсем редно да се сменя само председателят.” Така в протокола си „чета” думите. Но проблемът наистина остава да виси със страшна сила – на сегашните състави на Управителния и на Контролния съвет МАНДАТЪТ им Е ИЗТЕКЪЛ още ПРЕДИ ШЕСТ ГОДИНИ – на 12 май 2014 г.
Така че Дияна Желязкова от управител на едноличната си фирма сега ще стане председател на „едноличната” си кооперация!
Като номинирана за нов шеф, я попитах каква е управленската й програма. Смотолеви няколко заучени клишета в стила „бля, бля, бля” – нов медиен продукт, нова визия… Каквото и да каже, ако не искате и вие да влезете в „Списъка на излъганите камилчета”, моята прогноза е следната: нито има потенциал да вдигне приходите (от реклама), нито пък да вдигне тиража на вестника – единствено може да си вдигне незабавно заплатата, ако това е, всъщност, целта!
Преди да се „гмурне” в частния бизнес, Дияна Желязкова е била на щедрата бюджетна
ХРАНИЛКА
– като кореспондент на държавната БТА (Българска телеграфна агенция) и после 10 години като управител на „Общински медиен център”. Както образно коментира една наша колежка – „Дияна се е къпала с парите на данъкоплатците”. А последните години с „Агенция Мадара” ЕООД паричните й постъпления изглеждат по-зле и от ПРЕСЪХНАЛИЯ язовир край Перник!!!
Като управителка на едноличното си дружество (с 20 лева капитал), тя обявява годишните си финансови отчети в Търговския регистър. През 2016 г. счетоводният й баланс е на НУЛА! През следващата 2017 г. отчита още ПО-ГОЛЯМА НУЛА! Едва на третата година от началото на своята бизнес дейност – през 2018 г., се „хвали” с изкараните… 1000 лева. За три години частен бизнес – (официално) толкоз!
Мислите ли, че такъв „мениджър” ще измъкне от дъното на финансовата криза „Шуменска заря”? Освен, ако отнякъде не се появи някой Чичко-Паричко (ама готов да даде от себе си всичко!). Имаше леки подозрения сред колеги, че предишното ръководство е скрило някакви пари и ще ги извади, като се възстанови отново на власт… Лично аз не вярвам в тази фантазия!
Ще дам още един свеж пример и който има поне малко икономически познания – ще ме разбере. Никога не съм крил, че от последните пет години през моето управление, само през първата завършихме на печалба. Следващите четири години приключихме на загуби, които общо се изчисляват в размер на 69 000 лева. И ЗАБЕЛЕЖЕТЕ първия възникнал факт: през 2010 г. предишният председател Й. Й. отчита загуба от 33 000 лева, а през 2012 г. е рекордът – почти 36 000 лева – общо двете му загуби само за 2 години са точно, колкото моите – 69 000 лева, разликата, обаче, е, че моите са регистрирани за двойно повече време – 4 години. И още една съществена разлика – през 2010-2012 г. кооперацията е нямала дори и едно „кьораво дело”, а през периода 2015-2018 г. Шуменският съд се превърна като мое второ работно място. Равносметката – участия в над 74 съдебни заседания на стойност около 105 000 лева (включвам и това, което сме плащали на частни съдебни изпълнители). И за пореден път ще обърна нещата – ако я нямаше тази безумна съдебна война, за която до тук платихме тези 105 000 лева, и извадим сумата от отчетените загуби през последните 4 години – 69 000 лева, означава, че щяхме да бъдем на ПЕЧАЛБА от 36 000 лева! За всяка от четирите години – по 9000 лева „на плюс”!
ЗАЩО Я СЪСИПАХМЕ ТАЗИ КООПЕРАЦИЯ СЪС СЪДЕБНИ ДЕЛА?
И тук ще уточня още нещо, защото виждам, че някои „не са в час” – първо, ВСИЧКИ дела бяха заведени ПРОТИВ кооперацията (ние заведохме само едно-единствено дело, с което оспорихме решението на съда след инцидентен установителен иск, с което Д. Ж. бе призната за член-кооператор, след като открихме случайно ново документално доказателство).
Второ, ВСИЧКИ дела, в които беше замесено МОЕТО ИМЕ, кооперацията ги спечели на всички равнища по цялата съдебна йерархия (така че не приемам някой да ми вменява вина, че уж заради мен били тези дела).
Във връзка с новата ръководна роля на Д. Ж. имам още две важни уточнения.
Първото – с учредителен акт на 29 януари, вписан в Търговския регистър на 5 февруари 2020 г., тя прехвърля „Агенция Мадара” ЕООД на С. В. Но ЗАБЕЛЕЖЕТЕ – седалището на дружеството остава в нейния апартамент – Шумен, ул. „Д-р П. Берон” 4, вх. 3, ет. 1, ап. 48. Явно прехвърлянето е съвсем формално! ЗАБЕЛЕЖЕТЕ и друго – за КОНТАКТИ в сайта й е даден нейният телефон 0876770013. И още ЗАБЕЛЕЖЕТЕ – в рубриката „ЗА НАС” красноречиво пише: „СОБСТВЕНИК на Radian.bg е Дияна Желязкова”. Е, честито, Дияна! Имаш си сайт, сега ще имаш и вестник!!!
Второто ми уточнение е също много важно. То хубаво, че се сбъдва мечтата на Д. Ж., която тя отбелязва и във визитната си картичка като сътрудник в един друг сайт – „ръководила екип в регионалния вестник „Шуменска заря”, ама трябва да се знае, че срещу нея има и
ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО
по преписка в Районна прокуратура Шумен. Нищо, че била спечелила съдебни дела по предявения от нея инцидентен установителен иск за установяване на съществуването на членствено правоотношение с нашата кооперация. Прокуратурата пък сега ще установи дали е излъгала кмета на община Шумен и общинския съвет, като е употребила пред тях издаденото й Удостоверение от 3 февруари 2006 г., че е преустановила членството си в кооперация „Шуменска заря” по собствено желание през 2003 г. (оригиналът на документа се съхранява в общината) или през 2014 г. (още като директор на общинското предприятие „Общински медиен център”) е затаила (скрила) истината пред Шуменския окръжен съд по т. д. 376, за да го заблуди и да приеме той погрешното решение за установяването на качеството й на член-кооператор. Все пак – в единия от двата случая, тя е излъгала (или общината, или съда)! И това не е „донос”, както го определи на събранието Д. Ж., а сигнал, подкрепен с доста убедителен фактически материал и свидетелски показания. Но да изчакаме, както се казва, компетентните органи да си свършат работата и евентуално тогава може да се наложи да правим нов избор на председател.
За да не остане някой обиден от пенсионерите, искам още нещо специално на тях да им кажа: с цялото ми уважение към тях (въпреки че с гласуването си на практика те ме пращат към Бюрото по труда), те са работили в редакцията на „Шуменска заря” предимно през времето на така наречения „зрял социализъм” – тогава вестникът се издържаше от държавна субсидия и единствената грижа на персонала беше да се хареса на окръжния комитет на БКП (Българската комунистическа партия). Как да им обясня, че сега вестникарската хартия стана много скъпа, че разпространителите държат монопол, че цената на електроенергията скочи, вдигането на минималната работна заплата повлича и останалите, че да се прави търсен и интересен вестник е цяло изкуство, ама пък и без пари никой (особено ако е майстор в занаята) не иска да ти работи… Тенденцията за намаляване на приходите е повече от трайна и много тревожна, а и пазарните възможности в нашата област са доста ограничени. Как да ги надскочиш? По правило, тиражите на всички вестници – по целия свят, падат – в Ерата на Интернет сме, вие какво друго очаквате?!
На този фон много ме тревожи
ФАЛШИВАТА ЗАГРИЖЕНОСТ,
която демонстрира сега Дияна Желязкова. Абе, защо не поведе тя старците преди 6 години, когато станаха известни (ГФО в Търговския регистър са публични) рекордните загуби на предишния шеф. Как тогава на никой не му направи впечатление, че за периода 2010-2014 г. са се стопили 189 000 лева само от депозитите на кооперацията в банките. Отделно са изхарчени и оборотите от приходите през този период, които са били в рамките средно над 400 000 лева годишно. Колко пъти писах статии за тези проблеми – целият град ги научи, само тези, които трябваше да ги прочетат, си стояха май вкъщи. А сега се правят, че са паднали от небето…
Като в камерен „театър на сенките” ми се стори и онази непредвидена ситуация по време на събранието, на което председател беше Д. Ж. и в това си качество тя се опитваше всячески да отпусне повече време на онези, които казваха нещо лошо за мен, а същевременно настойчиво „заглушаваше” моите реплики – сакън да не се чуе истината.
Така тутакси в „сянка” попадна и въпросът на Боньо Бонев: кои член-кооператори са изплащали инвестиционния кредит за строеж на новата сграда-офис на „Шуменска заря”. В още по-голяма сянка попадна и моят отговор, че пазя протокол N 32 от 5 май 2004 г. В него са изброени поименно и срещу личен подпис всички, които изплащахме този заем в размер на 65 208 евро – средно на човек се пада левовата равностойност на един дял по 7085.30 лева. Тошко Йорданов тъй и ще си остане с „голото” обещание за два дяла затова, че си ипотекира жилището.
В този СПИСЪК не само, че я няма Дияна Желязкова, но ги няма и нейните гласоподаватели Георги Михайлов, Мериянка Тотева, Зора Василева. Моят въпрос е: ще бъде ли морално сега всички да чакат да вземат по нещо от тази сграда, след като някои не са дали и нито една стотинка за изплащане на заема, а другите си бяхме „замразили” заплатите за цели 6 (шест) години, за да изплатим кредита?…
В края на събранието ми се стори, че Д. Ж. посърна, като обявих, че върху сградата-офис на кооперация „Шуменска заря” е наложена обезпечителна мярка – да не се продава, от НАП. Тя е в резултат на натрупаните дългове вследствие на съдебната война.
От шест месеца имаме споразумение с НАП, прави ни се
ПЪЛЕН МОНИТОРИНГ
на всеки приход и разход, освен това от всяко парично постъпление данъчните ни удържат 30 на сто – така си погасяваме старите задължения (включително осигуровките, за което стана известно).
Но, за да стане по-забавно, аз си пазя записа на едно интервю с Дияна Желязкова, прозвучало в ефира на Радио Шумен на 1 март 2018 г. Ето какво каза тя: „„Активите се измерват с материални измерения. Става въпрос за сградата на кооперация „Шуменска заря“. И вероятно апетитите са към нея. Как да се продаде тази сграда и кой да получи парите от тази сграда? Заради този грозен спор, общо взето, вестникът беше сринат. И сега го затрихме (вестника) заради една къща. Много грозно и много тъжно…“ И, забележете, какво
ДЕКЛАРИРА
после по Радио Шумен Дияна Желязкова: „Лично аз нямам НИКАКВИ претенции нито към дялове, нито към пари… В смисъл към дялове като пари! Аз лично, говоря за СЕБЕ СИ, готова съм ДА ИМ ДАМ сградата, ДА СИ Я ДЕЛЯТ! Просто да не затриват вестника…“
Ей туй нещо ще го запомним! То е „черешката на тортата” в нашия сапунен сериал!
Впрочем, дълбоко в себе си съм омерзен, че наистина вложих много усилия (вече 5 години и 9 месеца почти нямам почивен ден, а през последните две години дори изпълнявам едновременно 7-8 длъжности), а сега чета и слушам за себе си такива нагли лъжи, чудовищни клевети и скалъпени смешки, че се чудя да се смея ли, да плача ли? Единствено само мога да се утеша с Урок N 1 на Бил Гейтс, който гласи: „Животът не е справедлив, свикнете с това!” Как да свикна, бе, хора, като не са ми залепили само още етикета, че, всъщност, аз и единствено аз съм виновен за епидемията на коронавирус (първо в Китай, а после и в останалия свят)?!…
