Tрудно е да се каже кога точно е възникнал конният спорт в България, но някои факти от спортната ни история свидетелстват, че първите надбягвания с коне се провеждат в Шумен. Такова потвърждение намираме в съобщение, публикувано в „Цариградски вестник” преди 169 години, за организирано международно състезание край града.
Тогава, след Кримската война, войските – съюзници на Турция, минават през България, като някои военни части остават тук, за да прекарат зимата. В Шумен е настанен английският конен полк. На офицерите правят впечатление хубавите коне и опитните български ездачи в региона. Така на 27 февруари 1856 г. били уредени конни състезания на поляна източно от града, които продължили три дни с надбягвания и прескачане на препятствия, за което дописникът на „Цариградски вестник” пише: „Най-после турили бяха дъски и накараха конете да ги прескачат, което направиха по чудесен начин”.
Ето целият текст от дописката във вестник „Цариградски вестник”, Година Шеста, 17 март 1856 г., брой № 268, с. 3/ 43:
„Шумен, 6 Марта, 1856.
От няколко време бе ся определило с конье да ся додире препускуват, и това припусканье захванаха въ понеделникъ, на 27 миналого, на една поляна, лежаща къде востокъ на Шумен. Препорцы от разны цветове беха си турили на два реда въ определенното място на зрителете (сеирджиите) до мястото где коньете щяха да тичат, което растояние от два английски мили. (Всяка миля има 1675 стъпки). На два часа после пладня свят беше се собрал и то беше великолепно зрелище. Разните пряпорцы развяваха са на поляната, и английски чиновницы, госпожи английски местната отоманска власт, голяма част от конницата войска, всите шумненски жители християни и мусулмани бяха са собрали на това зрелище. Наи сетне виждаха са горделивите конье, които щяха да припускат, первото припускатие почена точно на два часа; то беше от пят конье ездени от английски чиновници; те притекоха всичкото място от два мила; на второто припусканье имаше три коня, и местото за тичньето беше 1 милъ и ½; на третието припускание имаше четири коня, на четвъртото пять коня. После пакъ въ среда и в четвертокъ припускаха и презъ техъ дни всичкийят свят тамо до вечерта остана. Най после турили беха дъски , и накараха коньете да ги прискачат, което и направиха съ чудесен начин. Тия обучения бяха много любопытни и коньатъ, който спичели на первото припускание, беше тюркменски един конь, принадлежащ едному английскаму чиновнику. Печалбата беше 60 лири стерлинги. Другъ един арабски конь, принадлежащ едному местному чиновнику спичели на припусканиетто, което въ третий день ся случи.
Двата само тии конье, които въ первото и третието припускание ся отличиха, а на другите припускания английските конье са, които ся много любопытни за жителете, защото первий път е, гдето гледат таково зрелище въ Шуменъ.
Въ неделя английските чиновницы гостихася едни други, но после у вторникъ едно угощение великолепно имаха, и това угощение стана въ българското училище, което владыката им бе далъ. Много сребро ся иждиви тая вечер.
Г-нъ колонелъ Нилъ, английски консулъ въ Варна и во всичка Болгария, който бе ся приглашилъ на тыи обучения, готовиса да тръгне, но преди това анъ приглашен е да присуствува на единъ смотръ за башибозуцыте. Токав чиновник, който има много добро име, не може да се возпре без да не изрази на чиновниците английски и отомански удивлението си за доброто состояние на тия войни, и за порядокът, който по между им владее. Бригадиринът Хавлок взе дозволе за няколко дни да отсъствува, и през тия дни за Цареград отхожда. Тук с удоволствие научихме, че Майор генерал Шмит стигнал въ Цареград, командонтът на англо-турската уредна войска. Това известие стигна тук по тилеграфът от два дни. Генерал Шмит учеквува са от ден на ден да дойде тука. Известието, което казува, че башибозуците, които бяха в Едрене, дошли в Цареград са стигнали, те трябва да са или осмият полк, който от Бейрут са учекува, или войските, които наскоро в монастыр ся собраха и които за Шумен са определени. Все тука спокойно и с добър ред минува, приготовления за ближно едно отсъствие с деятелност ся исполняват и и най паче в комисариатото. От четири дни имаме сняг и студ доволно чувствително”.
Така от написаното се разбира, че през първия ден надпреварата била спечелена от кон тюркменска порода, принадлежащ на английски чиновник, а голямата награда през третия ден – спечелена от арабски кон, собственост на местен шуменски чиновник, язден от български ездач.
С основание тази проява може да се счита за първото международно състезание по конен спорт в България, отбелязано писмено.
Осем години по-късно, през 1864 г. в околностите на Шумен, русенският валия Мидхад паша открива конезавод за нуждите на османската империя, наречен „Кабиюк”. Конезаводът придобива световна известност, но след сключване на Санстефанския мирен договор бива закрит, а през 1894 г. отново започва своята дейност.
През миналата 2024 г. тържествено беше чествана 160-годишнината от конезавода „Кабиюк“, където продължава успешно да се развива и конният спорт.
