Първият брой на „Шуменска заря“ е издаден на 19 октомври 1932 година и се състои само от две страници. Върху пожълтялата от времето хартия доста ведро стои заглавието на вестника, озарено от първите слънчеви лъчи на шуменското утро. Под „главата“ е обявено – „независим информационен вестник“, излиза в понеделник и петък. Със своята професионална мисия и пред своите читатели в Шумен застават редакторът В. Кулев и отговорният редактор Ил. Даскалов. Текстовете се набират с оловните някога букви в шуменската печатница „Зора“. Цената на един брой е 1 лев, годишният абонамент струва 80 лева, за полугодие – 40 лева. Според рекламната тарифа, за дума се плаща по 1 лев, а за всеки кв. см в каре – по 1.50 лева.
Твърде показателно е уводното обръщение, озаглавено „Към нашите читатели“. Ето и целият му текст: „Задачата, която поема вестник „Шуменска заря“ се включва в общата фраза – светилник за озаряване на истините, забулени в тъма, поднасяне всички въпроси от различни характери на своите читатели, ясни и без оттенъка на партизанската демагогия. Далече от дрязги и заядливи блюдкавости вестник ”Шуменска заря” своевременно ще информира читателите си по всички злободневия като за разнообразие поднесе и колони с научни статии, критични бележки, хроники с припомки към ония, които са забравили своите задължения и накрай за отпочивка хумор. В очакване на ценната подкрепа на тоя провинциален фар „Шум. ЗАРЯ“ от читателите му поднася първия брой. „ШУМ. ЗАРЯ“.“
Под увода е посланието, написано от автор с име С. Господинов. Той продължава със заглавие, така подходящо за традициите на град Шумен – „Към Възраждане“. С мотото „Светлина, повече светлина“, завещано от безсмъртния Гьоте, журналистът зарежда с патриотичен дух читателите си и призовава: „Крайно време е да се взрем в историческото минало на своя народ, да разтворим очите си за светлината що иде оттам… Нека да пренесем в жертва на родината най-скъпото, което имаме – ума, душата и сърцето си!“
В специално каре на първа страница е поставена и позицията на журналиста Б. Тодоров – „Място за способните“. Колко актуално звучат думите му и днес: „На важните и именити служби трябва да стоят способните. И тогава няма да имаме комичните положения. Завършил дърводелско или земеделско училище, станал пикьор или полицай, свършил семинария, станал магазинер в кооперация… Нека всеки да бъде турен на своето място според способностите си и тогава наистина ще имаме действителна, творческа, продуктивна работа и културен развой.“ Авторът заключава: „От гледна точка на държавния и обществения интерес е да се дава предимство на способните при назначението им.“
В долния край на първа страница с големи букви, под формата на „Радио телеграма“, се съобщава още, че „Марко Маркарян се завръща от Запад, завършил с отличие Държавното художествено фотографско училище в Мюнхен и практикувал при най-добрите фотографи във Виена.“
На втора страница следва богата „Хроника“. Голяма част от новините изглеждат актуални дори и след 85 години. Ето пример: „На няколко места на улица „Славянска“ са счупени капаците на каналните отвори, от които излиза отвратителна миризма. Мислим, че могат да се поправят капаците, за да не се гнуси гражданството при своите вечерни разходки.“ Или друг пример: „На 15 т. м. бяхме свидетели как на завоя на ул. „Родолюбие“ и „Цар Освободител“ срещу питейното заведение на Ал. Селев един дипломатически автомобил щеше да пострада, минавайки из траповете на шосето, които са много дълбоки. Всички наши и вънкашни автомобили минават през там с опасност да пострадат. Само 7-8 колички чакъл са достатъчни да се запълнят тия трапове, но нямаме общинска власт, която да се погрижи за улиците на града ни.“
Разбира се, има и културни новини. Като тази: „Шуменският градски общински театър усилено готви „Боряна“ от Йордан Йовков, играна с успех в Народния театър, и най-новата комедия „Новото пристанище“ от Ст. Л. Костов, с които в най-скоро време ще се открие театралният сезон.“
Някак по-екзотично звучат и подобни честитки: „Сгодил се е видният търговец от гр. Разград г-н Деню Иванов за симпатичната блондинка г-ца Живка Калдаръмова от града ни. Нашите честитки.“
В рубриката „Полезни съвети“ е публикувана информация за задържане кълняемостта на картофите и за един нов начин за изпитване на кълняемостта на семената, изнамерен от руски учен. Под „шапката“ на „Разни вести“ се представя нещо любопитно – в едно училище в Ню Джърси, Америка, директорът на училището задал на всички ученици тоя въпрос: „Кой според вас е най-великият човек днес в Америка?“ Получили се разни отговори. От 700 деца, 365 посочили Линдберг, 110 – Кулидж и 66 Хенри Форд. Останалите гласове са поделени за някои големи откриватели и спортисти. Само две деца посочили своите бащи.“
Не по-малък интерес предизвиква и спортната вест: „На 16 (неделя) 4 часа след пладне се състоя футболен мач за купата „Електра“ между СК „Сокол 32“ и „П. Волов“. Правеше твърде лошо впечатление грубата игра и на двата тима, която ги постави под спортното ниво. Мачът със същата грубост завърши с резултат 5:0 в полза на „Сокол 32“.“
В кътчето за хумор има и карикатура, изобразяваща недоволна жена, която посреща мъжа си у дома с думите: „Ах, ти пияницо, пак си се надърпал.“ А той отговаря: „ Аман, бе жена, мълчи, бе. Намерих при Селиолу хубаво винце и хубаво мезенце. Пийнах си, но и тебе не съм те забравил. Ето, нося ти най-вкусните пасти от сладкарница „Джована“, че да си изядеш и пръстите.“ Репликата, естествено, не е случайна. Веднага следва рекламно каре на сладкарница „Джована“, където има най-голямо разнообразие на най-вкусните пасти, бонбони, кифли, понички, целувки, шоколад – на най-ниски цени. „Прислугата е винаги вежлива, а чистотата изрядна“, обявява съдържателят.
На първа и втора страница на „Шуменска заря“ има още много привлекателни реклами, като всички завършват с почит към клиента от името на собственика или търговеца. „От 1 октомври в града е открито новото шивашко ателие „Берлинъ“ – на ул. „Араста“ срещу читалище „Арх. Михаилъ“, в дюкяна на д-р Медникаровъ“ или „Важно за шуменци: от 1 септемврий т. г. се откри в града срещу бирария „Кристалъ“ – фабрика за боза“. А предприемчивият местен търговец Н. Фархи уведомява читателите и гражданите, че при него могат да си закупят и то „на много износни цени най-новите меки мебели, кушетки, канапета и салонни гарнитури“. Адресът на тапицерско ателие „Виена“ е до бръснарница „Фаръ“ на улица „Славянска“. Рекламира се още магазин „Триото“, както и други търговски обекти. Ценна информация съдържа и „обявлението“ на Дирекцията по водоснабдяване на безводния Делиорман в Шумен: „На 12 ноември 1932 г. в Шуменското окръжно данъчно управление ще се проведе търг с тайна конкуренция за отдаване под наем с 3-годишен срок Зеленчукова градина, състояща се от 13 дка и 5 ара, която се полива, и 7 дка сухи пасища, находящи в границите на стопанството при помпена централа „Изгрев“. Първоначалната цена на дка е 500 лева за година.“ Накрая първият брой завършва с призив в голямо каре: „Четете и разпространявайте вестник „Шуменска заря“.
Само 5 години по-късно, в брой 19 от 16 октомври 1937 г. редакторът-стопанин Спас Добрев съобщава, че „вестник „Шуменска заря“ е най-разпространеният и четен, а обявите и рекламите, дадени нему, постигат целта си.“
