Коментар
Съдебните дела предопределят самоубийството на „Шуменска заря“!
(или защо е абсолютно позорен напънът на издатели на вестника да вкарат собствената си кооперация в „Книгата за рекордите на Гинес“?)
До вчера наивно си мислех, че в актуалното си развитие единственият шанс на регионалния всекидневник „Шуменска заря“ да влезе в популярната „Книга за рекордите на Гинес“ е с твърде зашеметяващия брой на… съдебните дела, заведени срещу издателя на вестника – едноименната кооперация. Но се оказа, че подобен упорит напън е абсолютно безсмислен. В разговора ни по телефона снощи със сина ми, който е студент в Шотландия, той ме поля със „студен душ“: „Тате, забрави за Гинес! Тук един поданик на британската кралица е навъртял вече 1500 дела…“ Направо „замръзнах“ – къде сме тръгнали ние към Висшата правова лига на мъгливия Албион, вместо да си обикаляме в затворен кръг по родната йерархична стълбица на съдебната ни структура – на районно, окръжно, апелативно и на върховно равнище.
Спомняте ли си, навремето (когато бяхме народна република) имаше един комунистически лозунг „Дела, дела и пак дела!“ (скандиран на ХIII конгрес на БКП)? Сега този лозунг, ако се поднесе на вниманието на авторите на годишния справочник за рекордите на Гинес – едва ли ще ги впечатли тутакси, дори и да се приложат под него като съдържание някои от съдебните дела на кооперация „Шуменска заря“ в раздела за абсурдни човешки постижения…
Според „метеоролозите“ на съдебната ни система, от три-четири години насам е обявен код „червено“ за кооперация „Шуменска заря“. Необичайното явление се определя от познатите рискове и опасности, с които се свързва – лавината от съдебни дела, наложените интензивни запори на банковите ни сметки, както и извънредните срещи с частни съдебни изпълнители…
Всичко прилича на изкуствено създадена истерична буря, която се вихри в чаша мътна вода.
А в началото беше… словото, протоколирано от едно обикновено отчетно-изборно събрание на член-кооператорите. От присъстващите десет делегати, след тайно гласуване, беше обявен резултатът на избора – 7:3 „за“ новия председател. Така властта се изплъзна изневиделица на тримата пенсионери, останали в редакцията, а те приеха промяната май в ролята на „сърдити старчета“… И бързо тръгна тяхното първо гражданско дело от проточилата се като „сапунен“ сериал съдебна сага, в която на моменти оставяме с трайното впечатление, че някой сякаш се е мобилизирал до краен предел да докаже, ако е възможно и евентуално по съдебен ред, че 3 е повече от… 7. Лесната (на пръв поглед) задача стана някак неузнаваемо сложна, когато влезе за решаване в залите на Темида.
Когато си загубил и то по категоричен начин мача, но настойчиво искаш да се върнеш пак в играта след редовното време, срещата явно загрубява… Публиката вече съвсем добросъвестно е преценила кой кой е на терена. А съдиите обективно гледат да се спазва правилникът…
Обаче, съпоставим с един, да речем – футболен мач, съдебният процес изглежда по-различен. В съда на опонентите се дава възможност да се споразумеят. Добрият тон може да се прояви и извънсъдебно. Към това често апелират и самите съдии. Проблемът е, че съдебните искове срещу кооперация „Шуменска заря“ са еднопосочни. Затова сме в очакване някой отсреща да си подаде най-после джентълменски ръката, за да ги оттегли…
Всъщност, точно това ще бъде и спасителният пояс за вестника – ако спрат съдебните дела, в. „Шуменска заря“ не само ще оцелее, но и нормално ще се развива като всяка търсена медия. Това е наистина реален факт, доказан и със силата на финансовите сметки в счетоводството на кооперацията – „Шуменска заря“ излиза веднага на печалба, ако спрат плащанията по съдебните дела!
От цялата история поне на мен ми стана пределно ясно едно: че „Шуменска заря“ безспорно няма грам надежда да влезе в „Книгата за рекордите на Гинес“ с внушителния си оборот на съдебни дела. От друга страна – негативният ентусиазъм, с който се водят съдебните битки между член-кооператорите, може да засенчи по продължителност даже и онази 100-годишна война между Франция и Англия през Средновековието. Тогава възниква простичкият въпрос: кой печели и кой губи от всичко това? Печелят, разбира се, адвокатите – за тях това е трудова заетост и гарантирани добри възнаграждения. Губят, естествено, член-кооператорите – освен огромните финансови средства, те са на пряк път да загубят и вестника, на който са издатели. В този случай самоубийството на в. „Шуменска заря“ изглежда предопределено… И то става по изключително позорен начин пред очите на всички. Ще бъде наистина жалко, ако все пак не намерим воля и разум да го спрем!!!
