За сведение на всички заинтересовани, търговската марка „Шуменска заря“ е със статус „регистрирана“ и със срок на действие – 18 април 2027 г. Нека сега да си пожелаем тази добра новина да има и щастлив край – т. е. и вестникът ни да оцелее през следващите 10 години!
Впрочем, докато в съботния дъждовен ден твърде разсеяно си гледах към монитора, някак внезапно ми изскочи един новоизлюпен сайт, който явно търси евтина популярност на фона на задаващата се лятна медийна скука. Текстът беше написан като за сценарий на махленска седянка (в стил „седнали няколко лелки на гола полянка под рехавата сянка“). Неподписалият се автор(ка), според погледа му на събитията, изглеждаше нещо нервен, с доста пресъхнало финансово кранче, обидно отдалечен от “хранилката“, с развинтено фалшива загриженост…
На свой ред реших да се направя на провокиран от текста и да използвам правото си на отговор, защото се засяга моето име и името на вестника, който ръководя. Ако не ме съдят за плагиатство, бих препечатал жалбите до президента на републиката, до главния прокурор, до омбудсмана и т. н. (май са пропуснали да сезират и арменския поп) в хумористичната ми рубрика „Смях до поискване“. Защото, както би казал великият Шекспир и в този случай: „Много шум за нищо!…“
Но нека да подредим фактите, пред които и боговете (не само член-кооператорите) трябва да мълчат.
ФАКТ първи: Законът за марките и географските означения дава възможност за подновяване на срока на действие на всяка регистрирана марка до шест месеца след изтичане на срока – в случая „Шуменска заря“ беше регистрирана до 18 април 2017 г., но можеше да се поднови на практика до 18 октомври 2017 г. (съгласно чл. 39, ал. 3 от закона). И в този гратисен период абсолютно никой не може да я… краде. Така че едва на 19 октомври 2017 г. влезлите в образа на две изпълнителки на главни женски роли „спасителки на марката“ можеше да ми потърсят строга сметка за моето бездействие или някакво незаконно действие. Ама нали са си крайно нетърпеливи и бързат ли, бързат да ме разпънат…
ФАКТ втори: Полуистина е, че Д. Ж. платила с лични средства държавната такса и адвокатско възнаграждение за подновяване на марката. Както би казал бай Ганьо: „Имала си бол пари, платила си…“ Цялата истина е, че на 22 май 2017 г. парите за държавната такса с пощенски запис са възстановени на Д. Ж. от касата на кооперация „Шуменска заря“, но тя си мълчи „тактично“ за това…
ФАКТ трети: Проблемът с адвокатския хонорар виси. В представения договор за правна защита и съдействие не е описан кой представлява кооперация „Шуменска заря“. Отдолу е подписът на Д. Ж., но тя не е упълномощена от ръководството да договаря възнаграждение. Истината е, че формулярът с искане за подновяване на регистрацията на марка може да се попълни от всеки нормално грамотен човек за по-малко от две минути, като и при това си спести плащането за тази услуга на… 300 лева! А и трябва да се знае, че пълномощията на представителя по индустриална собственост за марката „Шуменска заря“ са прекратени.
ФАКТ четвърти: Може ли някой ей така незабелязано да вземе марката „Шуменска заря“? Разбира се, че не може! Всяка заявка, която отговаря на изискванията за формална редовност, се публикува в официалния бюлетин на Патентното ведомство (чл. 37, „б“). Така че няма как да има скрито-покрито. За да няма още притеснения по нашия случай трябва да се знае, че от подаването на заявката до реалната регистрация на марката процедурата трае поне около година и половина. И в този период кооперацията има приоритет.
ФАКТ пети: Внимание – вече стигаме до черешката на тортата. Защо „За Шумен“ ЕООД подаде заявка за марката „Шуменска заря“? Защото, съгласно чл. 3 от закона, всяко лице – физическо или юридическо, може да подаде заявка без ограничения за каквато си иска марка. Това, разбира се, в никакъв случай не означава, че непременно ще я регистрира! Все пак да не забравяме също, че работим при пазарни условия. Нещо повече, съгласно чл. 16, ал. 1 от закона – правото върху марката може да е притежание на две или повече лица.
ФАКТ шести: И вече да изплюем камъчето, че да ни олекне… Сигурен съм, че в целите на „За Шумен“ ЕООД въобще не влиза желанието да колекционира търговски марки, фирмата явно си има друга бизнеспрограма. Подозирам, че управителят на дружеството е направил нещо ПРЕВАНТИВНО – в случай, че за марката „Шуменска заря“ се нареди една опашка от мераклии да я вземат. В тази опашка, на по-предни позиции, няма съвсем да се изненадаме, ако видим, например, Дияна Димитрова Желязкова – управител на „Агенция Мадара“ ЕООД и едноличен собственик на капитала в дружеството от 20 лева. Предметът на дейност на нейното ЕООД (ЕИК 204384148, учредено на 22 декември 2016 г.) започва директно така: „производство и разпространение на печатни издания…, издателска дейност…“ Ха сега, де! Дали пък тя не се чувства някакси „прецакана“, че по-рано не е подала заявка за марката „Шуменска заря“?! Защото още се помни как преди началото на едно общо събрание на член-кооператорите през 2015 г. тя крещеше насред улицата: „Откраднаха ми вестника! Откраднаха ми вестника!…“ (а в същото време на полицая, който извика по телефона, не можеше да посочи на какъв адрес се намира редакцията). Как да си обясня сега нейната завидна загриженост към марката „Шуменска заря“ с намерението й да произвежда и да разпространява печатни издания?! Ако не иска май да изпадне в конфликт на интереси, нека да запълни със съдържание предмета на дейност на „Агенция Мадара“ ЕООД и да започне да си издава собствен вестник… Може и евентуално да се абонирам за него!
Иначе засега отминавам останалите в текста на сайта опити за манипулативни финтове, за „кухи“ внушения без конкретни доказателства и дори откровените клевети – хората, които ни познават, много добре знаят за какво става дума. Не мога да си обясня и непрекъснато внушаваната мания, че едва ли не учредителите на кооперация „Шуменска заря“ носят единственото призвание да я спасят. Съгласно чл. 6, ал. 1 на Устава на кооперация „Шуменска заря“ – „Членовете на кооперация „Шуменска заря“ по ПРАВО са нейни учредители!“ В този смисъл е редно всички заедно да си подадем ръце, за да измъкнем кооперацията от тежкото положение, в което е изпаднала (не само през последните три години!), а не да бъдем два враждуващи лагера от една безконечна съдебна сага, както и да превръщаме медиите си в „бухалки“, за да се налагаме с тях в публичното пространство!…