Неостаряващи футболни легенди се събраха на уникална среща след 40 години от участието на шуменския отбор във втория за клубната си история сезон в “А” РФГ през 1983/1984 г. Тя беше организирана на 10 ноември в механа “Старият Шумен” от Иван Василев – настоящ собственик на ПФК “Локомотив 1929” (София), член на изпълнителния комитет на Българския футболен съюз, успешен бизнесмен, преди време записал впечатляваща игра с екипа на “Волов”, а съпругата му и днес продължава да го свързва с Шуменския край. Той подари на присъстващите в срещата безценните за всички фенове на столичното “Локо” шалчета.
Преди четири десетилетия играли заедно на терена в майсторската група, сега мнозина отново бяха заедно, за да се отдадат на своите незабравими спомени, на незагасващата си емоция от футболната игра, на спортния дух и мъжкото приятелство, които с времето завинаги са се съхранили.
Като специален гост в началото на срещата дойде новоизбраният кмет на община Шумен проф. Христо Христов, който в юношеските и младежките си години също е играл футбол. В края на първия си работен ден, след като положи клетва пред общинския съвет, той получи сърдечни поздравления от бившите съотборници във ФК “Волов”, а Иван Василев му каза: “Шумен е футболен град! Отборът му трябва да отива напред!” След което кметът получи като подарък футболна топка с автографите на присъстващите.
Един до друг седнаха председателят на областния съвет на БФС в Шумен Милен Христов и баща му Иван Христов, който е дългогодишен футболен съдия, капитанът на отбора Стоян Чешмеджиев, който държи и рекорда за най-много мачове – 450 с фланелката на “Волов”, голмайсторът Красимир Манолов, Георги Георгиев, Александър Данков, Ангел Колев, Рачо Жечев, Красимир Диамандиев, Петър Лучев, Димитър Крумов, Махмуд Ахмедов, Минчо Маринов, Росен Рачев, единствената дама в компанията беше бившата счетоводителка във футболния клуб Дарина Василева. Чрез мобилна връзка специални поздрави всички отправиха към Иван Евтимов, на който синът му Димитър е вратар на ЦСКА.
Разбира се, имаше изобилие от наздравици, щури танци и музикални поздрави без край, които от сърце и душа бяха изпълнени от оркестър “Наздравица” с красивата си солистка Жана и нейните колеги.
В твоята богата футболна кариера с какво ще запомниш участието си в отбора на Шумен? – попитах Иван Василев, а той веднага ми отговори: “Най-големият ми спомен е тази уникална публика в Шумен!” И се сети как е бил горещо аплодиран в домакинския приятелски мач с “Динамо” – Берлин (рекордьор по спечелени шампионски титли в бившата ГДР – 10, включително през 1983 и 1984 г., в състава си със седем национала на тогавашната Германска демократична република), когато вкарал два гола за победата на “Волов”.
Поздравление към всички присъстващи отправи Красимир Манолов. През първенството в “А” РФГ – сезон 1983/1984 г. той е изявен топреализатор на шуменския отбор, приключил с актив от 13 гола (в 28 мача). А мнозина си спомниха, че Краси Манолов е отбелязал и гол-шедьовър в приятелския мач с националния тим на Ирак в Багдад пред 50-хилядна публика, за който вероятно биха му завидели дори днешните световни звезди Меси и Роналдо. С футболната централа на Ирак имало уговорена среща, но програмата на българския представителен състав се оказала доста заета и затова в София решили да изпратят “Волов” да играе като “Б” национален отбор. Шуменци победили с 2:1, а Манолов така шутирал топката, че тя се ударила последователно в три греди – напречната, едната странична, след това с рикошет и в другата странична преди да се укроти в мрежата. “Пазя си видеото на този гол!” – заяви Краси Манолов, който е европейски юношески шампион през 1974 г. (отбелязал е победния гол на финала), записал е и седем участия в мъжкия национален отбор на България (включително срещу Аржентина и Англия, като е вкарал един гол срещу Перу в Лима за 1:1), а баща му Атанас е играл в София през 1959 г. срещу Краля на футбола Пеле (България “Б” отбор – “Сантос”, Бразилия 3:3)!
Потърсих мнението и на капитана Стоян Чешмеджиев. “Бяхме голям колектив! Всички бяхме заедно, нямаше деление между състезателите” – сподели той. И си спомни, че вместо актуалните за днешния български футбол премии, когато спечелили втората си виза за майсторската група, още в автобуса след мача “другарят Дъбов връчи на мен, на Иван Танков и на Цоньо Василев партийните билети…” Същевременно Чешмеджиев беше много огорчен от дирижираните плейофи от БФС след края на шампионата и несправедливото отпадане на “Волов”, който е завършил на 11-о място, за сметка на спасената “Славия”, която е била на 14-а позиция в крайното класиране. В първите квалификации шуменци губят в столицата с 1:2. В инфарктния мач-реванш, с щедрата подкрепа на съдийската бригада, “Славия” се докопва до заветното реми – 2:2. Следва втори кръг на тези баражи между “Волов” и новака от “Б” група – “Дунав” (Русе). Мачът в Шумен е равностоен – 1:1, но в крайдунавския град домакините печелят с 3:2. И “Волов” отпада, за да се върне за трети път в “А” РФГ след 10 години.
Ако не беше тази измислена акция за спасяването на “Славия”, може би шуменският отбор щеше да се задържи по-дълго време в майсторската група, прогнозира Стоян Чешмеджиев.
През следващия сезон, на мястото на старши треньора Тодор Велев, идва Динко Дерменджиев – Чико. И тук следва нещо любопитно, което научих от Милен Христов. “Това е малко известно, но веднъж Дерменджиев доведе със себе си Христо Стоичков, тогава на 18 години и играч на ФК “Хеброс” в Харманли – сподели г-н Христов. – Срещата беше в офиса на баща ми…” Не е съвсем ясно защо най-много титулуваният по-късно български футболист не е облякъл екипа на шуменския отбор, а година след това е привлечен в ЦСКА. Впрочем, двама шуменци са били съотборници на Христо Стоичков – в ЦСКА Ивайло Киров, а в юношеския и младежкия национални отбори – Александър Данков.
Второто участие на “Волов” в “А” РФГ през сезон 1983-1984 г. съвпада с юбилейното 60-о издание на най-висшата дивизия в българския шампионат по футбол. В майсторската група тогава са включени 16 отбора. Както вече споменах, шуменският тим завършва на 11-о място с актив от 11 победи, 5 равни мача и 14 загуби – с общо 27 точки (тогава за победа се присъждат 2 точки, за равен -1) и голова разлика 35:46. Най-голямата победа е в Шумен срещу гостуващия “Локомотив” (Пловдив) – 4:1, а най-тежката загуба е пак от пловдивски отбор – “Тракия” печели домакинството си срещу “Волов” с 6:1. Срещу актуалния шампион през 1983 г. – ЦСКА “Септемврийско знаме”, шуменци завършват 0:0 на градския стадион “Панайот Волов” през есента, но губят мача в София през пролетния полусезон с 1:3. Като шампион на първенството през 1984 г. триумфира “Левски-Спартак”. В първия мач, игран в София, отборът на Шумен пада с 0:3. За ответната среща, която се е състояла на 18 април 1984 г., статистиката сочи, че на стадион “П. Волов” зрителите са били 35 000! Според мен, това е най-впечатляващият мач на шуменския тим за целия сезон. Тогава в състава на столичния гранд са играли известни национали, сред които са вратарят Борислав Михайлов (сега президент на БФС) и “Радостта на народа” Божидар Искренов, който след 10 години записа участие и с екипа на Шумен. В титулярния тимов лист на “Волов” се открояват имената на капитана Стоян Чешмеджиев (заменен от Георги Георгиев), нападателя Иван Василев, Димитър Крумов, Ивайло Киров (сменен от Иван Евтимов). Гостите от “Левски-Спартак” повеждат с 0:1, Иван Танков връща домакините в мача – 1:1, бъдещите шампиони отново дръпват напред – 1:2, но Красимир Манолов вдига възторжената шуменска публика на крака – за крайния резултат 2:2.
