От откритите досега броеве на вестник „Шуменска заря“ ще се опитаме да направим кратък анализ на историята на вестника, както и на настроенията на шуменци, които предизвиквали новините в него. Какво е вълнувало града, каква е била неговата икономика, културен и обществен живот, изобщо – картината на Шумен в периода 1932-1940 г. Според историците, това е един от кризисните периоди на България. Тежка икономическа стагнация съпътства тези години. Върху тях е сложило своя отпечатък също и времето преди Втората световна война. Въпреки това шуменци са изразявали своята воля за свободен живот, били са много предприемчиви, любознателни към науките и новото в света. Имали са смели позиции и амбиции „да чертаят нови пътища“.
Установихме, че в Регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров“ в Шумен се пазят в специална папка старите вестници „Шуменска заря“ от 1932 г. – броевете 8, 9 и 10, съответно от 8, 9 и 10 ноември 1932 година и отделни броеве от 1933, 1937, 1938, 1939 г. Съхранени са още и броеве 126 и 127 от 1940 г. Излезлите вестници от брой 8 до 10 (1932 г.) са редактирани от редакционен комитет.
Брой 8 от 8 ноември 1932 г. на първа страница съобщава за „Голямо спадане на цените на храните“ след изявлението на тогавашния министър на благоустройството на страната Вергил Димов. Съобщено е и за пребиваването на цар Фердинанд в Египет. С най-едри букви е обявено на гражданите, че „Добри Рачев не ще приема на именния си ден“, както диктували тогавашните нрави. Броят от 11 ноември 1932 г. пък акцентира от първата си страница на гостуването на Свободен театър – София и неговите три нови представления на кабаре „Алхамбра“ с музикалните спектакли „Любов и омраза“, „Г-ца Майка ми“ и комедията „Мъжът в чуждо легло“. Естествено, както във всеки брой, и тук има крими хроника, а топновината в нея е „Кражбата на ул. „Пълнокладенчева“ в Шумен. В следващия ноемврийски брой шуменци развълнувано са чели за предстоящите „Реконструкции в кабинета“, но най-важната статия е насочена към народните представители тогава – „Помнете нещастията, народни водачи!“
След кратко прекъсване и обновяване вестникът излиза пак от името на „Комитетъ“. Заглавието на вестника е запазено, а шрифтът му е малко променен. Любопитно е, че номерацията на вестника е подновена от 14 юни 1937 г., като е обявена година ?, брой 1, а под заглавието е добавено: „Седмичникъ за информация, култура и общественост за Шуменски, Новопазарски, Провадийски и Преславския край“. В този брой излиза и програмната статия „Нашата задача“. Ето какво апелира чрез нея новият редактор-стопанин Спас Добрев: „Шуменска заря“ се явява като един трети вестник в Шумен не да допълни някоя насъщна или крещяща празнота, не да върши конкуренция или пък от амбиция да чертае нови пътища, а чисто и просто да допринесе нещо на нашите читатели, като им поднася винаги ценни пасажи с малките си колони от всичките области на всестранния човешки живот. Във вестника са ангажирани като сътрудници видни шуменски общественици, които пожелаха неговото появяване…“ Вестникът става все по-интересен, новинарски, изпъстрен с най-разнообразни и четивни статии от областта на науката, културата, обществения живот, историята на България и на Шуменския край. Появяват се много хумористични фейлетони, стихове, оригинални реклами, послания до местни зевзеци, литературни опити на млади шуменски творци. Стриктно се отразяват празници и годишнини. Публикува се изобилие на новини, смели интервюта и дори социологически изследвания в графични диаграми. Качествени снимки, интересни рисунки и стилен дизайн оформят изданието. С години се помнели позициите на видни шуменци относно важни за българския дух и за шуменската действителност въпроси като „Законът за изборите“ или „Какъв трябва да бъде бъдещият кандидат за депутат“. Ето какви актуални и днес думи излизат за народния избраник в брой 20 на в. „Шуменска заря“ от 22 октомври 1937 г.: „Преди всичко той трябва да изхожда от дълбочината на мизерията, да е пребродил пустинята, страданията и лишенията, тогава да претендира за обетованата земя. Той трябва да е лице народно… да бъде обичан и желан в последната селска колиба“, пише авторът. От 27 брой на вестника всеки читател е имал и едно запазено място за своя „глас“. Това е рубриката „Моето кюше“. Следва една непрекъсната традиция на излизането на вестника до началото на 1940 г. Последните няколко броя са и по-големи като формат и докрай остават по две страници. Последен главен редактор и администратор на вестника е Иван Каров. Той прави последния декемврийски брой за 1939 година с празничен цвят. Заглавието е в червено, а на последната страница в синьо-червени бои е отпечатан новогодишният календар за 1940 година. Последвалите няколко броя отново са в голям формат, с черен цвят и обичайния шрифт. Но цената на „Шуменска заря“ се запазва от първия до последния си брой само по един лев. Причина за прекъсването на вестника със заглавие „Шуменска заря“ е преди всичко военната обстановка в страната, икономическата стагнация и може би донякъде появилата се конкуренция от вестник „Шуменски общински вести“, за който се съобщава в брой 27 от 1940 г. на „Шуменска заря“.
Екземпляри на това рядко намирано днес старо издание на «Шуменска заря» бяха открити и в Регионалния исторически музей в Шумен, в сбирката на фонд „Шумен и шуменци в националната духовна култура и наука“ към отдел „Нова история“. В неговия богат архив се съхранява първият брой на вестник „Шуменска заря“, издаден на 19 октомври 1932 година. Пазят се и четири броя от 1933 г. – 16 от 24 януари, 17 от 28 януари, 18 от 4 февруари и 19 от 18 февруари. През 1937 г. „Шуменска заря“ излиза като „седмичник за информация, култура и общественост“, понякога с притурка, а и вече не само в две страници, но и в четири. Запазени са следните броеве: 9 от 7 август 1937 г., 12 от 27 август, 13, 15 от 17 септември, 16 от 25 септември, 17 от 1 октомври, 18 от 9 октомври (4 страници), 19 от 16 октомври, 20 от 22 октомври, 21 от 30 октомври, 22 от 6 ноември, 24 от 20 ноември, 25 от 27 ноември, 26 от 4 декември, 27 от 11 декември, 28 от 17 декември, 29 от 29 декември (4 страници). От 1938 година са съхранени следните броеве: 30 от 7 януари 1938 г., 31 от 13 януари, 32 от 22 януари, 33 от 29 януари, 34 от 5 февруари, 36 от 19 февруари, 37 от 27 февруари, 38 от 5 март, 39 от 12 март (4 страници), 40 от 17 март, 43, 44 от 14 април, 47, 51 от 4 юни, 56, 57 от 21 юли, 58 от 30 юли, 59 от 6 август, 66 от 10 октомври.
