Валентин МИХОВ: „Аз не съм наведен човек! Винаги съм бил титуляр…“

„В България всеки прави това, което не му е работа, и аз взех, че написах книга!…“ Така с вроденото си чувство за самоирония определя излизането на своята дебютна книга „В играта на живота“ Валентин Михов. Същевременно, обаче, в предговора на печатното издание той споделя: „Реших да направя своята равносметка, защото времето тече страшно бързо. Особено когато си преминал във втората половина на житейския си път. Съдбата така се разпореди, че нямам от какво да се оплаквам. Напротив – чувствам се истински щастливец, защото срещнах интересни и добри хора, заобиколен съм от близки и приятели и се занимавам с това, което обичам. Естествено, получих и много удари – в лицето и под кръста, но това е част от играта, наречена живот…“ Визитната картичка на Валентин Михов изглежда така: той е спортен и обществен деятел. Започва футболната си кариера в детско-юношеската школа на ЦСКА, а по-късно играе в „Локомотив“ (Горна Оряховица), „Академик“ (Свищов), „Червено знаме“ (Павликени). Завършил е Стопанската академия „Димитър Ценов“ и международни икономически отношения в УНСС. Работил е в Министерството на транспорта и в „Кореком“. От 1990 до 1993 г. е президент на ФК ЦСКА, а през 1993-1994 г. е президент на Българския футболен съюз. Под негово ръководство националният отбор се класира за световното първенство в САЩ. Бил е изпълнителен директор на ФК „Ловеч“ и ФК „Славия“. Повече от 15 години ръководи Професионалната футболна лига. Член на борда на директорите на Европейската професионална лига. От 1995 до 2008 г. е представител за България на фирмата „S.V.-RSA“. Почетен президент на Българо-австрийския мениджмънт форум. През 2011-2012 г. е бил съветник на министъра на младежта и спорта. Почетен гражданин на Свищов, носител на орден „Стара планина“. В първата си биографична изповед Валентин Михов разкрива драматични и непрочетени страници от близката футболна и политическа история у нас. Особен интерес представлява как Вальо Михов предвиди чудото от „Парк де Пренс“ на 17 ноември 1993 г., драмата около националния отбор в навечерието на мондиала в САЩ през 1994 г. Книгата се чете на един дъх и когато излизат откровенията за приятелствата и предателствата, за това как се печелят пари за спорта в България и защо бившият вицепремиер Симеон Дянков би „финансовата дузпа“ на Вальо Дузпата, защото му завидя за комисионата… „С голямо удоволствие идвам при вас, в основата са нашите приятелски отношения и затова се чувствам като част от едно семейство“ – с тези искрени думи се обърна Валентин Михов към ветераните в селата Хан Крум и Троица, които и тази есен спазиха традицията да се срещнат на футболния терен в поредния си приятелски мач. След срещата гостите, водени от своя любезен домакин Илия Попов, посетиха винарската изба в село Осмар, за да дегустират вино и пелин от новата реколта. Валентин Михов беше специален гост и на неостаряващите момчета от Неделния клуб „Професорите“ в Шумен. Президентът на клуба Христо Христов го посрещна с уникална торта, на която беше изобразена корицата на книгата „В играта на живота“. Върху сладкото изкушение имаше и футболен терен, а пред вратата на противника беше представен Валентин Михов как пада символично… за дузпа. „Вальо винаги е бил в светлината на медиите, в светлината на обществения интерес – заяви Христо Христов. – В книгата му е описан един изключително богат, изключително наситен житейски път на един истински мъж. Това, което е можел да даде на обществото, той го е направил. Оценявайки своите възможности, Вальо винаги е знаел, че трябва да ги слага на реалистична основа. Дори и това да се отнася за упражнението „как да се пада за дузпа“, в което също е демонстрирал своите умения и оттам произлиза прякорът му Вальо Дузпата. Той си е подредил един житейски път, възпитан и организиран от спорта. Накрая ще завърша с това, че най-силният период във футболната история на Шумен беше тогава, когато Вальо беше президент на ФК ЦСКА и ние с него се разбирахме прекрасно. Част от успехите си шуменският футбол дължи и на Вальо!…“ „Човек, който не ме познава, много трудно може да разбере моята същност – каза Валентин Михов. – Известен съм със своя позитивизъм, по-кадемлия съм и не се правя на велик. Аз съм софиянец със селски произход… Моите родители са ме възпитавали никога да не бъда лаком. Живея в панелен блок в София и във фирмените си сметки никога не съм имал повече от 100 000 лева. Навсякъде, където съм бил ръководител във футбола, съм бил на обществени начала. Като президент на ЦСКА живеех при родителите си, а заплатата ми беше 230 лева. Тогава за първи път клубът на „червените“ завърши на печалба от 1 800 000 лева. Винаги съм бил титуляр в дейностите си за разлика от много други места, на които играят резервите… През последните четири години съм вкарал 90 милиона лева като реклама. Само за тв права във волейбола съм донесъл 600 000 лева от реклама.“ „Никога не забравям откъде съм тръгнал, за да стигна до върха на българския футбол – продължава Вальо. – В Свищов бяха най-хубавите ми години. Там намерих много приятели, сред които е и Илия Попов. Благодаря му, че всяка година прави един мач на приятелството тук. Навремето имаше можещи хора и бяхме възпитавани взаимно да се уважаваме и всеки да си знае мястото. Където и да съм бил, няма случай, когато да съм бил гонен. Навсякъде съм напускал сам. Аз не съм наведен човек! Вярвам, че нашата държава ще се оправи, когато в игра влязат титулярите, стига са излизали само резервите!…“ Все пак разговорът ни отново се завърта около магията на най-популярната игра в света. „Просто съм част от футболния живот на една държава – така определя себе си Валентин Михов. – Може би трагедията в ЦСКА предстои да настъпи? С ръка на сърцето ви уверявам, че винаги съм бил цесекар, боли ме това, което се случва сега в клуба, но ако трябва да сме принципни – ЦСКА трябва да започне от „А“ окръжна група. След като от УЕФА наказаха „червените“, „титаните“ довършиха ЦСКА. Тогава отказах да се върна начело на ЦСКА. Защото футболът е политика. И най-важното, което винаги съм изповядвал – където има финансова стратегия, там има успех!… За жалост, в българския футбол влязоха много хора, които хал хабер си нямат от грижа за футбола. Освен студентските години с Илия Попов, каква е още шуменската връзка на Вальо Михов? „В Шумен съм играл нееднократно – спомня си Вальо. – На стадиона в Дивдядово много са ме ритали, когато гостувах с отбора на Павликени… Другият ми спомен е свързан с периода на „шогуните“. Гриша Топалов, колкото и кусури да има, даде много пари за спорта в Шумен. Той купи и правата на Божидар Искренов – Гибона. Аз исках да взема „Радостта на народа“ в „червения“ тим. Гибонът си остана левскар по душа, но дойде да играе в ЦСКА под наем…“ Някой представя ли си сега Валентин Михов като стрелочник? Преди повече от четири десетилетия той е играл в „Локомотив“ (Горна Оряховица). И между другото на жп гарата е бил стрелочник, а също там е завършил и курс за помощник-машинист на влак. Като играч в „Академик“ (Свищов) пък му измислят прякора Вальо Дузпата. „Обикновено треньорът ме пускаше в игра последните двадесетина минути – спомня си за своя коронен номер бившият студент в крайдунавския град. – Влизах, падах много артистично в наказателното поле на противника и често с гол от наказателен удар решавахме мача в наша полза. Така изработих поне десетина дузпи…“ И още много интересни неща могат да се прочетат в книгата „В играта на живота“ – тя съчетава в съдържанието си и много житейски истини, и една незабравима футболна летопис, а и един нагледен учебник не само за двете прекрасни внучки на Валентин Михов. Защото той е човек, който може да се гордее с делата си и който е един достоен българин.