(свидетелски признания от репортажа на един дописник)
Първи полицай:
“В онази нощ с дежурния екип тъкмо разплитахме поредната кокошкарска кримка в нашия район, когато началството ни вдигна по тревога. “Отивайте да потушавате безредиците пред парламента” – рече шефът на РПУ-то. И ние в тъмнината, щото точно тогава ни изгоря крушката в стаята, спешно се оборудвахме с шлемове, каски, противогази, белезници и т. н., но както се разбра по-късно, нещо сме сбъркали с палките… По пътя непрекъснато си повтарях своя неостаряващ професионален девиз: “Бий, за да те уважават!…“
Един от битите:
“Абе, нали вече не е срамно да кажеш, че си гладен?!… А аз три дни не бях ял… И се хванах за живата верига пред парламента с надеждата, че там ще дойде все някоя лелка от провинцията, носейки поне топъл чай и сиренце. Наоколо протестиращите буйно крещяха: “Много сме, гладни сме!“ и “Корумпирани суджуци!“ Ама аз наострих уши, когато някакъв лумпен пред мен ентусиазирано извика: “Братя и сестри, хайде на закуска в парламентарния бюфет!“ Веднага скочих през счупения прозорец на първия етаж и тутакси вътре ми нанесоха якия побой. Отначало помислих, че след първия удар месото ми е станало на кайма. Обаче при следващите удари по тялото ми долових свежия мирис на пикантни подправки… Едва тогава се настървих и изядох 5-6 полицейски палки…”
Втори полицай:
“Аз, дето се казва, и на мравката път правя, ама този път ситуацията беше неизбежна. Свикнал съм на всичко в моя дългогодишен стаж, но сега наистина се изненадах. Целият сюрприз дойде, когато един от протестиращите ми захапа лакомо палката. Чак тогава установих нашата съществена грешка – вместо гумени палки, ние, полицаите, държахме (простете за слюноотделянето ми)… луканки. В управлението бяхме сбъркали сандъците. Нали вчера пуснахме един корумпиран богаташ под гаранция и той за благодарност ни изпрати пълен сандък със смядовски луканки по 28 евро килото. Така че в суматохата набързо сме се “въоръжили” с тях…“
Друг от битите:
“Видях как една от баретите вдигна яростно палка над мен, но щом забеляза, че това, всъщност, е луканка веднага сам стремглаво я изяде… После дори спешно издърпа луканката от ръцете на най-близкия си колега с думите: “Ето подарък за децата!“ Помолих го със сълзи на очи и на мен да отчупи поне малко парченце…”
Говорителят на полицейския пресцентър:
“Униформените служители на реда проявиха обичайните за тях голямо мъжество и морал, непоколебима твърдост и висок професионализъм. Те не допуснаха нито за миг да бъдат провокирани даже и след като палките им бяха апетитно изгризани. Нещо повече, полицаите не посегнаха към употреба на наличните дървени крака и рамки от счупените маси и столове в сградата на Народното събрание. Така и парламентът остана съвсем цял, и протестиращите си заминаха доволно сити…“
Китайски журналист, отразяващ събитията в София:
“Великата балканска стена на страха пречи на китайските студенти да инвестират своето ноу-хау за “нежна революция”, изпробвана на площад “Тянанмън“ в Пекин още през 1989 г. Затова мога да утеша тукашните протестиращи така: “По-добре да ви бият с луканка, отколкото да ви газят с танка!“
